Решение № 14646 от 21.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9763/2011 г.

Решение № 14646 от 21.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9763/2011 г., V о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от "Еко сепарейт" ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "В. Левски" № 138 против решение № ООп-79-00/20.06.2011 г. на заместник министъра на околната среда и водите, с което на основание чл. 64, ал. 2, т. 1 и 3 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), на жалбоподателя е отказано издаване на разрешение за извършване на дейност като организация по оползотворяване на излезли от употреба гуми за изпълнение на задълженията по чл. 11, ал. 1, ал. 4, т. 2 и ал. 6 от ЗУО и по Наредбата за изискванията за третиране на излезли от употреба гуми (НИТИУГ). В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Жалбоподателят прави искане за отмяна на оспорения акт и присъждане на направените по делото разноски. Представя писмена защита. Ответникът - министърът на околната среда и водите, чрез процесуалните си представители, оспорва жалбата и поддържа становище за нейната неоснователност. Представя писмени бележки. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид представените по делото доказателства, изложените в жалбата доводи и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Административното производство започва по заявление вх. № УО-367/04.02.2011 г., с което жалбоподателят "Еко сепарейт" ООД на основание чл. 62, ал. 2 от ЗУО иска от министъра на околната среда и водите откриване на процедура за издаване на разрешение за извършване на дейност като организация по оползотворяване на излезли от употреба гуми (ИУГ), за изпълнение на задълженията по чл. 11, ал. 1, ал. 4, т. 2 и ал. 6 от ЗУО и НИТИУГ (отм., бр. 73 от 25.09.2012 г., в сила от 25.09.2012 г.). По делото не се спори, че "Еко сепарейт" ООД е юридическо лице, регистрирано по Търговския закон (ТЗ) с предмет на дейност: организиране и управление на дейностите по разделно събиране, транспортиране, временно съхраняване, рециклиране, оползотворяване и/или обезвреждане на излезли от употреба гуми, след получаване на съответното разрешение, като организация по оползотворяване съгласно изискванията на ЗУО; организиране и провеждане на рекламни и информационни кампании във връзка с популяризиране на дейността си сред населението и лицата, които пускат на пазара гуми на територията на РБ, както и всяка друга дейност, незабранена от закона, която е в съответствие със специалните изисквания на ЗУО и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. С писмо на административния орган до заявителя изх. № УО-367/02.03.2011 г. на основание чл. 63, ал. 2 от ЗУО е отправено искане за отстраняване на описаните в него нередовности във връзка с устава и за коригиране на програмата по чл. 29, ал. 1, т. 4 от ЗУО. С посоченото писмо са изискани: договори по чл. 26, ал. 2 от НИТИУГ, обезпечаващи изпълнението на целите по чл. 8, ал. 1; договори, цитирани в програмата на "Еко сепарейт" ООД като сключени с дружества, притежаващи площадки за събиране на излезли от употреба гуми (ИУГ); сключени договори с фирми - подизпълнители, които ще събират ИУГ, временно съхранявани на територията на специализирани автосервизи; сключени договори с дружества, които имат задължение да осигурят обезвреждане на ИУГ; договори с членове на организацията, от които да става ясно за какви количества, пуснати на пазара гуми се ангажира тя. Видно от писмо вх. № УО-367/02.05.2011 г. жалбоподателят представя коригирана програма по чл. 29, ал. 1, т. 4 от ЗУО и договори: с "БалБок Инженеринг" АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Васил Левски" № 118; с "Етап Адресс" АД със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Васил Левски" № 138, наричано в договора "лице, извършващо смяна на гуми или доставчик", подписан на 08.04.2011 г.; с "Етап Адресс" АД, наричано в договора "възложител или чл. на организацията", подписан на 27.04.2011 г., както и анекс от същата дата с "Етап Адресс" АД, в качеството му на лице, пускащо на пазара гуми, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци ( ИУГ). С писмо изх. № 04-00-4568/13.06.2011 г. МОСВ е уведомено от РИОСВ - София, че "Етап Адресс" АД не е задължено лице по смисъла на чл. 11, ал. 1 от ЗУО и чл. чл. 7 и 8 от НИТИУГ, тъй като не пуска на пазара гуми. В писмото е посочено, че дружеството е с предмет на дейност пътнически автобусен транспорт и бутилиране на минерална вода. При извършената проверка е установено, че "Етап Адресс" АД не осъществява внос на гуми и респ. не пуска на пазара на територията на РБ гуми, като закупуването на нови гуми, техния монтаж и демонтаж, както и събирането на излезлите от употреба гуми се извършва от "Диана" ООД по силата на договор между страните от 20.02.2011 г. Дружеството разполага със сервизна база, в която се извършва ремонт на собствени автобуси. По делото е установено, че изпълнителят по договора с жалбоподателя "Балбок Инженеринг" - търговско дружество, специализирано в събиране, временно съхранение, транспортиране и оползотворяване/рециклиране на ИУГ, код 16.01.03, има две площадки - в гр. Костинброд и в с. Хрищени с общ капацитет 120 тона/год. Представен е договор, сключен между "Еко сепарейт" ООД и "Ай Пи Ем" ЕООД в качеството му на лице, което приема да извършва дейности по събиране, временно съхранение и рециклиране или оползотворяване на ИУГ. Видно от писмо изх. № 729/11.03.2011 г., изпратено от директора на РИОСВ - Русе "Ай Пи Ем" ЕООД притежава инсталация за раздробяване и сепариране по материали, разположена на площадка № 1 - гр. Русе, ул. "Потсдам" № 10 А, имот с планоснимачен номер № 58. В писмото е посочено, че инсталацията се използва за третиране на отпадъчни кабели, като по принцип има възможност да се третират и ИУГ, а проектният капацитет на съоръжението е 1 тон/год. и се използва само за собствени отпадъци. В чл. 37 на представения дружествен договор на "Еко сепарейт" ООД е предвидено размерът на дивидентите да се определя от общите събрания на съдружниците, като изплащането им се удостоверява с разписка, която се подвързва в книгите за дяловете и дивидентите. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба докато осъществява дейност като организация по оползотворяване дружеството няма право да разпределя печалба и да изплаща дивиденти. С оспореното в настоящото производство решение № ООп-79-00/12.06.2011 г. на основание чл. 64, ал. 1 във връзка с чл. 64, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗУО заместник - министърът на околната среда и водите, действащ при условията на заместване съгласно заповед № РД-404/14.06.2012 г., отказва издаването на разрешение на "Еко сепарейт" ООД, като приема, че приложените към заявлението документи не отговарят на изискванията на чл. 62, ал. 4, т. 6 и т. 11 от ЗУО и чл. 26, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 от НИТИУГ. Видно от решение № 10-ДО-054-06/01.07.2011 г., издадено от директора на РИОСВ гр. Русе, на основание чл. 45, ал. 7, във връзка с ал. 1, т. 5 от ЗУО е изменено предходно решение от 27.09.2010 г. на "Ай Пи Ем" ЕООД, като на дружеството е разрешено да извършва следните дейности с кодове Т, Д-15- и R3 за вид отпадък - излезли от употреба гуми с код 16.01.03 при количество 12 тона/год. От заключението на приетата по делото и неоспорена от страните експертиза се установява, че "Балбок инженеринг" АД, като подизпълнител на "Еко сепарейт" ООД, не притежава инсталации за оползотворяване на 3000 тона годишно на излезли от употреба гуми. Дружеството притежава площи за складиране на ИАГ с капацитет 120 тона /год. съгласно разрешително № 00-ДО-06-06/05.08.2008 г. на МОСВ. Вещото лице констатира, че капацитетът на инсталациите на "Ай Пи Ем" ЕООД, подизпълнител на жалбоподателя, е в състояние да осигури събирането, временното съхраняване, транспортирането и оползотворяването на 3 000 тона излезли от употреба гуми годишно. Вещото лице се позовава на разрешение № 10-ДО-054-06/01.07.2011 г. на МОСВ за изменение и допълнение на разрешение № 10-ДО-054-05/27.09.2010 г., съгласно което "Ай Пи Ем" ЕООД получава правото да извършва дейности на по-голямо количество ИУГ по код 16.01.03 от 1тона/год. на 12 000 тона/год. Експертът дава заключение, че на територията на фирмата функционира инсталация за оползотворяване включително и на ИУГ с капацитет, който отговаря на заложените количества в програмата. При така установеното от фактическа страна, Върховният административен съд, пето отделение, достигна до следните правни изводи: Съгласно чл. 62, ал. 1 от ЗУО разрешение на организация по оползотворяване за изпълнение на задълженията по чл. 11 и наредбите по чл. 24, ал. 2 се издава от министъра на околната среда и водите. Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - заместник министъра на околната среда и водите при условията на заместване съгласно заповед № РД-404/14.06.2011 г. на министъра на околната среда и водите, поради което е валиден акт. Оспореният акт е в предписаната от закона писмена форма, съдържа всички необходими реквизити по чл. 59 от АПК, мотивиран е с посочване на фактическите и правни основания за издаването му. Наведеният в писмената защита на процесуалния представител на жалбоподателя довод за ненадлежно мотивиране на акта е неоснователен. При постановяване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения за административнопроизводствените правила. Административният орган е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая и е събрал служебно всички относими към предмета на спора писмени доказателства. Съгласно чл. 62, ал. 4 от ЗУО към заявлението се прилагат изчерпателно изброените в този текст документи. Компетентният орган може еднократно да изисква от заявителя отстраняване на нередовности и/или предоставяне на допълнителна информация към заявлението, когато това е необходимо за изясняване на фактите по чл. 62 и чл. 63, ал. 2 от ЗУО, като в тези случаи заявителят следва да бъде уведомен в срок до един месец от постъпване на заявлението. В срок до един месец от уведомлението по ал. 3 заявителят отстранява нередовностите и/или предоставя допълнителната информация - арг. от ал. 4 на чл. 63 от ЗУО. В случая тази процедура е спазена. С писмо изх. № УО-367/02.03.2011 г. компетентният орган уведомява жалбоподателя за допуснати от него нередовности, подробно очертани и конкретизирани в писмото, като му определя двумесечен срок за отстраняването им. В определения срок с писмо от 02.05.2011 г. жалбоподателят уведомява административния орган, че е отстранил посочените нередовности на заявлението, като прилага към писмото 3 бр. договори съответно с лице, притежаващо разрешение за дейности с отпадъци по чл. 12 от ЗУО, с лице, което ще пуска на пазара гуми и с лице, което сменя гуми; 1 бр. разрешение за дейности с отпадъци на "Балбок Инженеринг" АД и 2 бр. коригирана програма съобразно забележките в писмото. Чл. 64, ал. 1 от ЗУО задължава административния орган в срок до два месеца от получаване на заявлението или от отстраняване на нередовностите и/или предоставяне на допълнителна информация да издаде или мотивирано да откаже издаването на разрешение. В случая компетентният орган в срока по чл. 64, ал. 1 от ЗУО отказва издаване на разрешение, като приема, че не е изпълнено изискването на чл. 62, ал. 7 от ЗУО при предоставяне на коригираната програма на електронен носител съгласно чл. 29, ал. 1, т. 4 от ЗУО, а приложените документи към заявлението не отговарят на изискванията на чл. 62, ал. 4, т. 6 и т. 11 от ЗУО и чл. 26, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 от НИТИУГ, чл. 63, ал. 4 от ЗУО - основание за отказ съгласно чл. 64, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ЗУО. Развитият в писмената защита на процесуалния представител на жалбоподателя довод за допуснато съществено нарушение на процедурата, доколкото изпратеното по реда на чл. 63, ал. 2 от ЗУО писмо изх. № УО-367/02.03.2011 г. за отстраняване на констатираните пропуски и нередовности е подписано от зам. министър на околната среда и водите без да са налице данни за оправомощаването му, е неоснователен. С цитираното писмо се охраняват интересите на жалбоподателя и на същия се предоставя възможност да приведе заявлението и придружаващите го документи с изискванията на чл. 62, ал. 2 и ал. 4 от ЗУО. Подписването на писмото от заместник министър не може да обоснове извод за съществено процесуално нарушение, тъй като чрез него се осъществява част от административното производство пред ответника, в интерес на жалбоподателя, който реализира правото си на защита, като в изпълнение на това писмо представя искани от него документи и коригирана програма. По отношение съответствието на оспореното решение с материалноправните разпоредби на ЗУО и НИТИУГ съдът приема следното: По делото няма спор, че жалбоподателят не е лице, което пуска на пазара гуми и не притежава нито едно от разрешителните по чл. 12 от ЗУО, поради което за изпълнение на изискванията на чл. 11, ал. 1 и чл. 12 от ЗУО и чл. 7 и 8 от НИТИУГ следва да представи към заявлението си за издаване на разрешение за извършване на дейност като организация по оползотворяване на ИУГ доказателства за сключени предварителни договори с лица, пускащи на пазара гуми и притежаващи разрешение по чл. 37 от закона или комплексно разрешително, издадено по реда на глава седма, раздел II на Закона за опазване на околната среда /ЗООС/. Видно от подаденото заявление "Еко сепарейт" ООД избира да изпълнява задълженията си по цитираните по-горе нормативни текстове чрез колективна система, представлявана от организация по оползотворяване по смисъла на чл. 11, ал. 4, т. 2 от ЗУО и чл. 9, ал. 1, т. 2 от Наредбата. При това положение и с оглед разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НИТИУГ, жалбоподателят, който не притежава качеството на лице, пускащо на пазара гуми и предвиждащ да изпълнява задълженията си по чл. 11, ал. 1 от ЗУО като колективна система, може да осъществи задълженията си по оползотворяване на излезли от употреба гуми само при условията на чл. 26, ал. 2 и чл. 28 от Наредбата - като сключи договор с други субекти, пускащи на пазара гуми и притежаващи разрешение по чл. 37 ЗУО или комплексно разрешително по реда на глава седма, раздел II от ЗООС. Видно от представените по делото доказателства "Етап Адресс" АД, с което жалбоподателят има сключен договор от 08.04.2011 г. и анекс № 1/27.04.2011 г., не е лице, пускащо на пазара гуми, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци - ИУГ, поради което правилно административният орган приема в оспореното решение, че "Еко сепарейт" ООД не доказва изпълнението на задълженията си по чл. 11, ал. 1 от ЗУО и на целта по чл. 8, ал. 1 от Наредбата. Съгласно § 1, т. 8 от ДР на НИТИУГ (в относимата редакция на текста ДВ. бр. 69 от 3.09.2010 г.) "лице, което пуска на пазара гуми" е физическо или юридическо лице, което е производител и/или вносител, и/или лице, което въвежда на територията на страната от територията на друга държава - членка на ЕО, и предоставя гуми на друго лице срещу заплащане или безплатно и/или ги използва като част от търговска, производствена или професионална дейност с цел продуктите да бъдат разпространени или използвани на територията на Република България. По делото е установено, че "Етап Адресс" АД предвид предмета си на дейност е голям потребител на гуми и генерира ИУГ, но не е лице, пускащо на пазара гуми по смисъла на цитираната разпоредба. В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства, от които да се установят твърденията на жалбоподателя за сключен предварителен договор с лице, пускащо на пазара гуми, за да се приеме, че е налице изпълнение на задълженията по чл. 8, ал. 1 от НИТИУГ. По делото е безспорно установено, че "Етап Адресс" АД не отговаря на изискванията на чл. 8, ал. 1 във вр. с § 1, т. 8 от ДР на НИТИУГ. Ето защо, като приема в мотивите на оспореното решение, че договорът с посоченото дружество не може да се приеме като договор с лице, което пуска на пазара гуми, за които организацията ще поеме отговорност за оползотворяване, а в резултат на това не може да се изясни на каква база са прогнозирани количествата в програмата по чл. 29 от ЗУО, както и мерките за изпълнение на целта по чл. 8, ал. 1 от НИТИУГ, административният орган постановява отказа си в съответствие с материалния закон. Твърдението на жалбоподателя, че изискването за представяне на договор с лице, което пуска на пазара гуми изобщо не съществува в нормативната уредба към момента на подаване на заявлението му, нито към момента на изпращане на писмото от ответника по реда на чл. 63, ал. 2 от ЗУО, е неоснователно. И към двата посочени момента разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 2 от НИТИУГ предвижда, че програмата по чл. 29, ал. 1, т. 4 от ЗУО включва мерки за изпълнение на целта по чл. 8, ал. 1. Съгласно последната разпоредба лицата, които пускат на пазара гуми, отговарят за оползотворяването на ИУГ в количество (в тонове) не по-малко от 65 на сто от количеството (в тонове) гуми, пуснати от тях на пазара на Република България през текущата година. В чл. 26, ал. 2 от НИТИУГ (действаща към датата на подаване на заявлението, ДВ бр. 69 от 3.09.2010 г. ) е предвидено към програмите по чл. 29, ал. 1, т. 4 ЗУО организацията по оползотворяване да прилага сключените предварителни договори за изпълнение на задълженията по чл. 8, ал. 1. От анализа на цитираните норми се налага извода, че и към двата момента - подаването на заявлението и изпращането на писмото от ответника за отстраняване на нередовностите в него, съществува изискване към програмата да се представи предварителен договор с лице, пускащо на пазара гуми, за да докаже жалбоподателят изпълнение на задълженията по чл. 8, ал. 1 от НИТИУГ, без значение дали това лице е чл. на организацията. Като не представя такъв предварителен договор съгласно чл. 26, ал. 2 от НИТИУГ, жалбоподателят не изпълнява изискванията на разпоредбата, въпреки дадените от административния орган указания в тази насока. Новата редакция на чл. 26, ал. 2 , изменена по време на административното производство пред ответника, детайлизира предварителните договори, които следва да се прилагат към програмите по чл. 29, ал. 1, т. 4 от ЗУО, но това не означава, че изискването за представяне на предварителен договор с лице, пускащо на пазара гуми е въведено за пръв път с изменението на нормата. Това изискване съществува и в предходната редакция на нормата, съгласно която към програмата организацията по оползотворяване прилага предварителните договори за изпълнение на задълженията по чл. 8, ал. 1, каквито са именно договорите с лица, пускащи на пазара гуми. По изложените съображения доводът на жалбоподателя за мотивиране на отказа с изисквания, които не съществуват към датата на подаване на заявлението и изпращането на писмото за отстраняване на неговите нередовности, не се споделя от настоящия състав. Налице е пропуск в процедурата, доколкото административният орган не е предоставил на дружеството допълнителна възможност да приведе съпътстващите заявлението документи с условията на изменената разпоредба, но този пропуск не влияе на законосъобразността на оспорения акт. Неизпълнението на задълженията на "Еко сепарейт" ООД по чл. 8, ал. 1 от Наредбата е достатъчно да обоснове отказ за издаване на разрешение за извършване на дейност като организация по оползотворяване на излезли от употреба гуми на основание чл. 26, ал. 2 от НИТИУГ. Съдът намира за правилни изложените от административния орган в оспореното решение изводи относно общия капацитет на площадките на двете дружества, с които жалбоподателят е в договорни отношения - "Балбок инженеринг" АД и "Ай Пи Ем" ЕООД, който капацитет не отговаря на прогнозираните количества излезли от употреба гуми, предвидени за оползотворяване дори и само за първата година от програмата ( 3 000 тона ), с което са нарушени нормите на чл. 62, ал. 4, т. 6 от ЗУО и чл. 28 от НИТИУГ. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Няма спор, че към 20.06.2011 г. общият капацитет на притежаваните от двете дружества инсталации за оползотворяване на ИУГ годишно е 121 тона. Дори и да се приеме, че съобразно представеното в съдебната фаза на процеса разрешение № 10-ДО-054-06/1.07.2011 г., издадено от МОСВ на "Ай Пи Ем" ЕООД, съгласно което дружеството придобива право да извършва дейности по оползотворяване на ИУГ с код 16.01.03 в количество 12 000 тона/ годишно, са изпълнени изискванията на чл. 62, ал. 4, т. 6 от ЗУО и чл. 28 от НИТИУГ, то при липса на представен предварителен договор с лице, пускащо на пазара гуми, постановеният отказ е правилен и законосъобразен. Предвид установеното несъответствие на придружаващите заявлението на жалбоподателя документи с разпоредбата на чл. 62, ал. 4, т. 6 от ЗУО и чл. 26, ал. 2 от НИТИУГ настоящият състав намира, че не следва да обсъжда останалите, изложени в оспорения акт мотиви за отказ. Констатираното неизпълнение на задължението на "Еко сепарейт" ООД по чл. 26, ал. 2 във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредбата е достатъчно да обоснове издаването на решение от компетентния орган за отказ като процесното. По изложените съображения съдът намира, че оспореното решение № ООп-79-00/20.06.2010 г. на заместник министъра на околната среда, с което се отказва издаването на исканото разрешение на основание чл. 62, ал. 4, т. 6 от ЗУО и чл. 26, ал. 2 от НИТИУГ, е постановено в съответствие с материалния закон и неговата цел, а жалбата срещу него е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 550 лв., от които 150 лв., съставляващи възнаграждение за един юрисконсулт на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и 400 лв. - депозит за вещо лице за изготвената съдебно - техническа експертиза.