Определение по допустимост от 29.12.1991 г. на КС по к. д. № 18/1991 г.

Производството е образувано по искане на група от петдесет народни представители за тълкуване на чл. 76, ал. 2 от Конституцията. В искането са изложени съображения за неяснота относно правните последици от неполагане на предвидената в чл. 76, ал. 2 от Конституцията клетва. С определение от 19 ноември 1991 г. е даден ход на делото за произнасяне по допустимостта на искането. Преписи от постъпилото искане и определението на Конституционния съд са изпратени на председателя на Народното събрание. На 5 декември 1991 г. е постъпило писмено становище от председателя на Народното събрание. В него се поддържа, че искането е направено от теоретичен интерес. При извършена проверка в Секретариата на Народното събрание е установено, че всички народни представители са положили предвидената в чл. 76, ал. 2 от Конституцията клетва. Конституционният съд разгледа искането на групата народни представители съобразно изискванията на чл. 12 от Закона за Конституционния съд. Конституционният съд според чл. 150, ал. 1 от Конституцията действува по инициатива най-малко на една пета от народните представители. В случая подписалите искането народни представители са петдесет и представляват повече от една пета от състава на 36-то Народно събрание. При това положение те са оправомощени да сезират Конституционния съд. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията даването на задължителни тълкувания на Конституцията влиза в правомощията на Конституционния съд. Искане за установяване на точния смисъл на определена конституционна норма, направено от оправомощен правен субект е допустимо по смисъла на чл. 12 от Закона за Конституционния съд, поради което искането за тълкуване на чл. 76, ал. 2 от Конституцията се преценява като допустимо и се приема за разглеждане. С оглед обаче на твърдението на председателя на Народното събрание, че всички народни представители са положили предвидената в чл. 76, ал. 2 от Конституцията клетва, Конституционният съд счита, че трябва да се даде указание и възможност на групата народни представители да обосноват направеното искане за тълкуване съобразно с конкретните обстоятелства, които според тях пораждат неяснота относно съдържанието на нормата и правните последици при нейното прилагане. По изложените съображения и на основание чл. 19, ал. 1 от Закона за Конституционния съд, Конституционният съд