Решение № 15386 от 4.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10323/2012 г.

Решение № 15386 от 4.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10323/2012 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "ЧЕЗ Разпределение България" АД, гр. София, чрез пълномощника му - юрисконсулт Ангел Зотев, срещу Решение № 3367/19.06.2012 г. по адм. дело № 4221/2011 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед № РД-18-03/11.01.2011 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), в частта относно имот с идентификатор 68134.1975.1438.1, представляващ сграда за енергопроизводство, трансформаторен пост, с диспечерски № 42-281. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - изпълнителният директор на АГКК, редовно призован не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, срещу заповед № РД-18-03/11.01.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с която на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за част от район "Витоша", Столична община, включваща Драгалевци и Симеоново при посочени граници, в частта за имот, с идентификатор 68134.1975.1438.1, представляващ сграда за енергопроизводство - трафопост, с диспечерски № 42-281. Съдът е приел, че оспорващият не е установил собствеността си върху посочения имот, поради което е отхвърлил подадената жалба. Така постановеното решение е неправилно. По делото не е спорно, че предназначението на процесната сграда с идентификатор 68134.1975.1438.1 по оспорената КК и КР, е трансформаторен пост, с диспечерски № 42-281. Установено е, че със заповед № ДВ-123-А/24 април 2000 г. на председателя на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси е преобразувано търговското дружество "Национална електрическа компания" ЕАД чрез отделяне на ново еднолично акционерно дружество - "Електроразпределение Столично" ЕАД, като последното поема съответна част от активите и пасивите на първото съгласно приложения разделителен протокол - приложение към заповедта. Установено е също така, че процесната сграда фигурира в списъка на активите, преминаващи към "Електроразпределение Столично" ЕАД, за което има и счетоводни записвания. Впоследствие - с решение от 29.01.2008 г., това дружество е преименувано на "ЧЕЗ Разпределение България" АД. Процесната сграда представлява енергиен обект, по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на Закона за енергетиката (ЗЕ) и е елемент от съответната разпределителна мрежа. Съгласно текста на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ тези обекти следва да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия. В законодателството, което се занимава с преноса на електрическа енергия, е изключена възможността енергийните обекти и съоръжения да са собственост на трети лица, каквито претенции не са предявявани в хода на административното производство. Обстоятелството, че процесната сграда е счетоводно записана в активите на касатора, характеристиката й на енергиен обект, част от електроенергийна система със специален режим и задължителна, установена със закон собственост на лицензираното енергийно дружество върху имуществото, посредством което упражнява лицензираната си дейност, обосновават - противно на приетото от административния съд, извод за наличието на титул на собственост на касатора. Това е основание за вписването на дружеството в кадастралните регистри като собственик на сградата с идентификатор 1975.1438.1. С оглед горното жалбата на "ЧЕЗ Разпределение България" АД срещу заповедта на изпълнителния директор на АГКК в оспорената й част е била основателна. Като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил неправилно, поради нарушение на материалния закон, решение. Ето защо последното ще следва да бъде отменено, като при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК, следва да бъде постановено друго, с което оспорената част от заповедта на изпълнителния директор на АГКК, касаеща данните в кадастралния регистър за собственика на процесната сграда, ще следва да бъде отменена, а преписката ще следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне в съобразно изложените мотиви. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,