Решение № 8205 от 3.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2567/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на М. П. К., [ЕГН], от гр. София, подадена чрез адв. Д. Портенов, против Решение 224/08.01.2024 г., постановено по адм. дело 5656/2023 г. по описа на Административен съд София - град. Първоинстанционното съдебно решение се обжалва с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че крайното заключение на съда е изградено в противоречие с фактите и събраните доказателства по делото. Установените несъответствия от органите по приходите в имущественото и финансово състояние на задълженото лице за периодите 2017 - 2019 г. са възприети механично в мотивите като са игнорирани данните за разполагаем паричен ресурс в размер на 46 734,69 лв. към 01.01.2017 г. и доходите от продажба на недвижими имоти през предходни периоди. Възразява срещу изводите за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение. Ответната страна - директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Б. Аврамова, оспорва касационната жалба в хода по същество и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение потвърдено като правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени наведените касационни доводи, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискванията на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е бил Ревизионен акт (РА) Р-22221921007466-091-001/17.11.2022 г. на органи по приходите при ТД на НАП София, в потвърдената част с Решение 451/10.04.2023 г., подписано за директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, по отношение на установения данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 2 278,72 лв. и за 2019 г. в размер на 4 237,73 лв., ведно със съответните лихви. Фактическите установявания по делото следват извършените процесуални действия и констатациите на ревизиращия екип в хода на ревизията, възложена със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-22221921007466-020-001/23.12.2021 г. Предложенията за установяване на задължения са обективирани в Ревизионен доклад (РД) Р22221921007466-092-001/25.07.2022 г., съставен от определените със ЗВР органи по приходите. Ревизираното лице е депозирало възражение по реда на чл. 117, ал. 5 ДОПК, което е отхвърлено при издаването на процесния РА. През ревизирания период М. К. е местно физическо лице съгласно чл. 4 ЗДДФЛ и данъчно задължено лице по смисъла на чл. 6 ЗДДФЛ за реализираните доходи от източник в България и чужбина. След извършен анализ на събраните доказателства и съпоставка на имущественото състояние на РЛ органите по приходите са намерили основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията за 2018 г. и 2019 г. С връчени уведомления по чл. 17, ал. 1, т. 2 и чл. 124, ал. 1 ДОПК задълженото лице е било информирано, че производството ще премине по особения ред на облагане на доходите съгласно чл. 122 - чл. 124 ДОПК. При определянето на данъчните резултати са взети предвид подадените ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ и е приспаднат внесеният данък, съответно за 2018 г. в размер на 1 438,63 лв. и за 2019 г. в размер на 2 791,20 лв. По искане на жалбоподателката по делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), чието заключение е приобщено към доказателствения материал в с.з. на 11.12.2023 г. От правна страна съдът е приел жалбата за допустима и неоснователна по изложените мотиви в решението. В рамките на извършената проверка по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК е потвърдил валидността на оспорения РА като издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК и при спазване на изискванията за форма и съдържание съгласно чл. 120 ДОПК. В хода на ревизията не са намерени допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на акта. За да отхвърли жалбата срещу РА административният съд е разгледал оплакванията на жалбоподателката и е достигнал до заключение, че изводите на органите по приходите са в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. На първо място в тази насока са изведени правилата на особения ред по чл. 122 и сл. ДОПК и формирането на основата за облагане с данък. Според изложеното в съдебното решение, твърденията на ревизираното лице във връзка с наличните парични средства към 01.01.2017 г. не се подкрепят от фактите. Дори да бъдат признати средствата от дарение и продажба на недвижим имот преди ревизирания период, то покупката на двата апартамента от 2008 г. е на приблизително равна стойност и липсват доказателства за съхранение на наличността. Тезата, че РЛ е съхранявало в дома си парични средства в брой, при установените незначителни трудови доходи и помощи през периода, е приета за недостоверна. Квалификацията на извършените сделки с недвижими имоти през 2018 г. и 2019 г. водят до реализиране на доход от продажба или замяна по чл. 33, ал. 1 ЗДДФЛ в посочените размери от решаващия административен орган, при съответно приспадане на нормативно признати разходи. По отношение на банковите преводи с основания по договор за заем и връщане на заем, правилно с РА е обложена единствено разликата в главницата от 500 лв. Така постановеното решение от Административен съд София град е валидно и допустимо, но частично неправилно. В касационната жалба се прави опит да се обоснове неправилна преценка на събрания доказателствен материал по делото, но същият е обсъден всестранно и обективно от първоинстанционния съд. Релевантните обстоятелства относно семейното, имуществено и финансово състояние преди и през ревизираните периоди 2017 - 2019 г., разходите и източниците на доходи на М. К. са установени в хода ревизионното производство и са съобразени от решаващия съд при постановяване на решението по същество. При разрешаване на правния спор не са допуснати наведените с касационните жалби пороци. Първоинстанционният съд е уважил всички доказателствени искания на процесуалния представител на жалбоподателката по делото, включително е назначил ССЕ. Тъй като от експертното заключение не се установяват допълнителни обстоятелства от значение за преценката по същество, съдът не е обвързан от получените хипотетични изчисления чл. 202 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК. Недоказано е останало твърдението, че към 01.01.2017 г. жалбоподателката е разполагала със сума в брой ...в размер на около 45 000 лв.. Доказателствената тежест в процеса е разпределена правилно от съда съгласно оборимата презумпция на чл. 124, ал. 2 ДОПК. В останалата част облагането е извършено с РА по общия законов ред, поради което особените правила на чл. 122-124а ДОПК са неприложими. Данъчните основи за 2018 г. и 2019 г. са формирани при съобразяване на установените данни за получени доходи от лихви и продажба или замяна на недвижимо имущество. На самостоятелно място са изложени мотивите във връзка с аргументите на страните по параметрите на поредицата от сключени сделки по НА 69/2018 г., НА 200/2018 г. и НА 164/2019 г. Неоснователни са оплакванията по отношение на реализираните доходи от замяната на Ѕ ид. ч. за двата имота - апартамент в гр. Бухово срещу такъв в гр. София, ж.к. Гео Милев през 2018 г., тъй като възраженията на ревизираното лице в тази насока са били съобразени при административното обжалване на РА и в решението си директорът на Дирекция ОДОП правилно е съобразил, че цената на придобиване на недвижимия имот при замяна, включва не само извършеното допълнително плащане, както е било прието в обжалвания РА, а и цената на дадения в замяна имот. В касационната жалба отсъстват аргументи относно дохода от продажбата на последния през 2019 г. за сумата от 26 000 евро. Извършените корекции във фазата на административния контрол по реда на чл. 152 и сл. ДОПК с Решение 451/10.04.2023 г. са изцяло в полза на жалбоподателката, както правилно отбелязва съдът. Основателно обаче се поддържа наличието на техническа грешка при изчисленията в РД, която е повторена в потвърждаващото решение, относно извършената съпоставка за съответствие между стойността на имуществото на ревизираното лице, направените от него разходи и получените доходи за 2019 г. паричните средства в началото на данъчния период 390,51 лв. събрани с постъпленията от 116 563,04 лв., превишават сбора на разходите от 65 218,86 лв. и наличните парични средства в края на данъчния период от 50 455,80 лв. с посочената сума от 1 278,89 лв., поради което тази сума неправилно е посочена като недостиг и е обложена като данъчна основа от други източници. Останалите облагаеми суми за този период обаче са правилно определени доходи от трудови правоотношения, данъчна основа от лихви и данъчна основа от продажба на недвижими имоти, поради което данъкът за довнасяне за 2019 г., след приспадане на внесения от лицето данък, следва да бъде 1 318,65 лв., ведно със съответните лихви. Съдебното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена жалбата на М. П. К. срещу РА Р-22221921007466-091-001/17.11.2022 г. на органи по приходите при ТД на НАП София, в потвърдената част с Решение 451/10.04.2023 г., подписано за директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, по отношение на установения данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2019 г. в размер над 4 109,85 лв. ведно със съответните лихви, и да бъде постановено друго, с което процесният РА бъде отменен в тази част. В останалата си част първоинстанционното решение е обосновано и правилно, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, следва да бъде направено препращане към останалата част от мотивите на първоинстанционния съд, довели до отхвърляне на жалбата срещу процесния РА. При този изход на делото и с оглед своевременната претенция от процесуалния представител на ответника, на НАП се дължат разноски в размер на 562,67 лв. за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция, определено при условията на чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно изхода на делото. На касаторката разноски не се присъждат, предвид липсата на искане за това. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение,