Решение № 5013 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11101/2017 г.

Решение № 5013 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11101/2017 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" срещу решение № 5243/16.08.2017 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 1001/2014 г. в частта, с която е изменен ревизионен акт /РА/ № 2171303899/26.09.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, относно установените задължения за довнасяне на корпоративен данък за 2012 г., като е определен размер на данъка 892. 51 лева вместо 3 488. 84 лева и съответно е редуциран размера на лихвите. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Към процесуалните нарушения на съда отнася зачитането на последиците на влязло в сила решение за частична отмяна на РА за определяне на задължения по ЗДДС към спора за съществуването и размера на задължението за корпоративен данък. Като опорочаващ заключителния му акт е определил пропускът на съда да обсъди значението на липсата на реализация на стоките по част от фактурите, разходите по които не са признати от органите по приходите, в данъчен период 2012 г. в контекста на счетоводния принцип на съпоставимост на приходите и разходите. Иска отмяна на обжалваната част от решението и отхвърляне на оспорването срещу съответната част от РА. Иска отмяна и на решението в частта му за разноските. Сам претендира деловодни разноски. Ответникът по касация – [фирма], чрез повереника си адв. Д. изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: Предмет на инстанционен контрол е частта от първоинстанционното решение, с която е намален размерът на установените в тежест на [фирма] допълнителни задължения за корпоративен данък за 2012 г. от 3 488. 84 лева на 892. 51 лева и на съответните закъснителни лихви. Източник на задължението за корпоративен данък е извършеното на основание чл. 23, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 26, т. 2 и чл. 10, ал. 1 ЗКПО преобразуване на СФР на ревизираното лице с изписаната отчетна стойност в общ размер 34 888. 40 лева на стоки, декларирани като закупени от доставчиците [фирма], [фирма] [фирма], [фирма] и [фирма]. Прието е, че разходите не са документално обосновани, тъй като фактурираните доставки не са осъществени. Първостепенният съд е определил по-малък размер на корпоративния данък, приемайки че номенклатурите резервни части по фактурите на [фирма] и [фирма] са били налични в складовете на доставчиците, където са заприходени и изписани по отчетна стойност; за предаването на стоките са съставени приемо-предавателни протоколи; получателят е кредитирал сметка 401 "Доставчици" и дебитирал сметка 304 "Стоки" със стойността на доставените стоки. Заключил е, че фактурите, издадени от тези двама доставчици отразяват вярно стопанските операции, поради което разходът размер 25 964. 03 лева е документално обоснован. Отрекъл е правомерността на корекцията на СФР с тази сума, а съответно и съществуването на корелативното задължение за корпоративен данък за 2 596. 33 лева, определен чрез отнасяне на ставката по чл. 20 ЗКПО към стойността на документално обоснования разход. Съдът се е позовал и на решение № 3204/15.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4274/2016 г., с което е отменено решение № 1097/22.02.2006 г. по адм. д. № 10957/2015 г. и е отменен РА № 21171301002/17.05.2013 г. в частта относно установени задължения на [фирма] за ДДС в общ размер 39 210. 94 лева и за лихви за забава заради отказ да се признае правото на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма]. Сред констатациите на съда е и тази основана на признанието на управителя на жалбоподателя, че през отчетната 2012 г. са продадени всички закупени стоки с изключение на конкретно посочени по фактури на [фирма] и [фирма] /на обща стойност 1 772. 82 лева/. Оспореният съдебен акт е неправилен само относно изменението на размера на корпоративния данък за 2012 г. за разликата от 892. 51 лева до 1 069. 79 лева и корелативната му лихва за забава. Не се основава на съдържанието на първоинстанционното решение оплакването на касатора за зачитане на силата на пресъдено нещо решение № 3204/15.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4274/2016 г. без да се отчете отликата в предмета на делата. Решението на АССГ притежава съдържанието по чл. 236, ал. 2 ГПК. Съдът е обсъдил приетите доказателства и констатациите му се основават на оценката им. За решаващият извод за документална обоснованост на разходите във връзка фактурите на [фирма] и [фирма] определяща е констатацията за осъществяване на документираните с тях доставки. Тази констатация се основава на познавателната дейност на съда по оценка на приемо-предавателните протоколи към фактурите и на заключението на ССЕ за счетоводното отразяване на доставките при доставчика и получателя, както и счетоводните наличности на стоки у доставчиците. Основателен е доводът за противоречащо на счетоводния принцип на съпоставимост между приходите и разходите определяне от административния съд на данъчната основа за облагане с корпоративен данък за 2012 г. Част от стоките по обсъжданите доставки не са реализирани в периоди на осъществяване на разходите за придобиването им. При действието на чл. 4, ал. 1, т. 4 от Закона за счетоводството /отм., в сила до 31.12.2015 г. / разходите, извършени във връзка с определена сделка следва да се отразят счетоводно във финансовия резултат, в който предприятието черпи изгода от тях. А разходите отчетени в нарушение на счетоводното законодателство не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане – чл. 77, ал. 1 ЗКПО. Дължима е отмяна на изменителното първоинстанционно решение в частта за определяне на задължение за корпоративен данък в размер 892. 51 лева, като вместо него се определи размер на данъка от 1 069. 79 лева и съответни лихви за забава. В останалата обжалвана част решението ще бъде оставено в сила. Касаторът подценява фактическата и правната сложност на делото и прави опит да поправи бездействието си да възрази против размера на адвокатското възнаграждение в първоинстанционното производство с оплакването се срещу частта от решението за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя. При този изход на касатора се дължат деловодни разноски в размер 300 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а на ответника по касация – в размер 652. 27 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение