Решение № 4551 от 2.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 419/2014 г.

Решение № 4551 от 2.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 419/2014 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мариана Георгиева Терзиева от гр. Бургас срещу решение № 2037 от 18.11.2013 г., постановено по адм. дело № 2186/2013 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата й против решение № КПК-107 от 16.08.2013 г., издадено от директора на Районно управление "Социално осигуряване" гр. Бургас. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационната жалбоподателка развива съображения за неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 54а, ал. 4 и ал. 6 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Обосновава тезата, че за начален момент за изплащане на обезщетението за безработица следва да се определи 5.06.2013 г. - датата на последното прекратяване на осигуряването, а не 27.06.2013 г. - датата на регистрация като безработно лице в Агенция по заетостта, тъй като е налице уважителна причина за пропускане на срока поради временна неработоспособност. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което спорът да бъде решен по същество. Ответникът - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Бургас не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение Административен съд - Бургас е отхвърлил жалбата на Мариана Георгиева Терзиева против решение № КПК-107 от 16.08.2013 г. на директора на РУСО - Бургас, с което са потвърдени изцяло разпореждания № 021-00-2749-1/12.07.2013 г. и № 021-00-2749-2/17.07.2013 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при РУСО - Бургас. С разпореждане № 021-00-2749-1/12.07.2013 г. е отпуснато парично обезщетение за безработица на Мариана Георгиева Терзиева за периода от 27.06.2013 г. до 13.03.2013 г., в размер на 15,82 лв. дневно на основание чл. 54ж, ал. 1 във вр. с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО. С второто разпореждане № 021-00-2749-2/17.07.2013 г. е определен нов период на паричното обезщетение за безработица от 27.06.2013 г. до 18.03.2014 г., като е отчетено обстоятелството, че за периода от 5.06.2013 г. до 18.06.2013 г. лицето е било в отпуск поради временна неработоспособност и е налице уважителна причина. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на установената писмена форма, в съответствие с процесуалноправните и материалноправните разпоредби на закона. Направил е извод, че в случая 7 - дневният срок по чл. 54а, ал. 4, т. 2 от КСО за регистриране на жалбоподателката като безработна е започнал да тече на 6.06.2013 г. и е изтекъл на 12.06.2013 г., като с оглед представените болнични листове този срок е пропуснат по уважителни причини по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата за отпускане и изплащане на парични обезщетения за безработица (ДР на НОИПОБ). Съдът е приел, че регистрацията в Агенцията по заетостта е извършена на 27.06.2013 г., като за периода от 19.06.2013 г. (до 18.06.2013 г. лицето е било във временна неработоспособност) до 26.06.2013 г. по делото липсват доказателства, че жалбоподателката е имала уважителни причини, за да не извърши регистрацията си, поради което правилно при определяне на периода за изплащане на обезщетение за безработица е приложена нормата на чл. 54а, ал. 6 от КСО. Първоинстанционният съд не е възприел тезата на Терзиева, че за нея тече нов 7-дневен срок за регистрация, след като е била в болнични, тъй като в закона не е предвидена такава възможност. В допълнение е посочил, че оспореното решение е правилно дори и да се възприеме становището на жалбоподателката, тъй като 7 - дневният срок е изтекъл на 26.06.2013 г. По съображения в този смисъл съдът е направил извод, че правилно е определен срока, за който се дължи обезщетението за безработица и е отхвърлил подадената жалба. Обжалваното решение е неправилно. От фактическа страна е безспорно, че със заповед № 3/6.06.2013 г. е прекратено трудовото правоотношение на жалбоподателката Мариана Терзиева, считано от 5.06.2013 г. Не се спори, че за периода 5.06.2013 г. - 18.06.2013 г. жалбоподателката е ползвала отпуск поради временна неработоспособност по два болнични листа, както и че на 27.06.2013 г. се е регистрирала като търсещо работа лице в дирекция "Бюро по труда", Агенция по заетостта. Въз основа на подаденото от Терзиева заявление вх. № 021-00-2749/4.07.2013 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО, в което е декларирала, че за периода от 5.06.2013 г. до 18.06.2013 г. е получавала парично обезщетение за временна неработоспособност след прекратяване на осигуряването, е издадено разпореждане № 021-00-2749-1/12.07.2013 г. на ръководителя на осигуряването за безработица за отпускане на парично обезщетение за безработица. С последващо разпореждане № 021-00-2749-2/17.07.2013 г. е променен периодът на паричното обезщетение за безработица, който е определен от 27.06.2013 г. до 18.03.2014 г. Двете разпореждания са обжалвани по административен ред, като с оспореното в първоинстанционното производство решение същите са потвърдени. Съгласно чл. 54а, ал. 1 от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4. В чл. 54а, ал. 3 от КСО е предвидено, че паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до ТП на НОИ. Съгласно чл. 54а, ал. 4 от КСО паричното обезщетение за безработица се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, ако: 1. заявлението по ал. 3 е подадено в тримесечен срок от тази дата; 2. лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата. Ако заявлението по ал. 3 е подадено в срока по ал. 4, т. 1, а регистрацията на лицето като безработно в Агенцията по заетостта е направена след изтичане на срока по ал. 4, т. 2 по неуважителни причини, паричното обезщетение се изплаща от датата на регистрацията за определения по чл. 54в или чл. 54б, ал. 3 или ал. 4 период, намален със закъснението - чл. 54а, ал. 6 (нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) от КСО. По делото е установено, че по отношение на жалбоподателката са налице предпоставките по чл. 54а, ал. 1 от КСО. Спорът е относно началния момент, от който в случая следва да се отпусне обезщетението за безработица - от датата на прекратяване на осигуряването (5.06.2013 г.) или от датата на регистрация на Терзиева като безработно лице в Агенция по заетостта (27.06.2013 г.). В разпоредбата на § 1 от ДР на НОИПОБ изчерпателно са изброени юридическите факти, които съставляват според законодателя уважителни причини, като за всички тях е характерно, че лицето физически е възпрепятствано да извърши определено действие. По смисъла на тази разпоредба "уважителни причини" са: задържане от органите на властта; явяване в съд или в друг държавен орган; участие във военноучебен сбор или преподготовка; заболяване и други подобни обстоятелства, удостоверени с официален документ, за които териториалното поделение на НОИ е уведомено своевременно. В конкретния случай е налице заболяване на лицето за периода от 5.06.2013 г. (удостоверено с болничен лист), т. е. от момента на прекратяване на осигуряването до 18.06.2013 г., което обстоятелство несъмнено съставлява уважителна причина по смисъла на цитираната разпоредба. В настоящата хипотеза следва да се приеме, че срокът от 7 работни дни, визиран в нормата на чл. 54а, ал. 4, т. 2 от КСО, за регистрация в Агенцията по заетостта за жалбоподателката започва да тече след изтичане на болничния лист от 19.06.2013 г. - деня, следващ края на временната нетрудоспособност, следователно след отпадане на уважителната причина. Регистрацията като безработно лице е извършена на 27.06.2013 г., т. е. в последния ден на предвидения в нормата срок от 7 работни дни. Становището, изразено от административния орган и споделено от първоинстанционния съд в мотивите на обжалваното решение, че регистрацията е следвало да се извърши на следващия ден след изтичане на временната нетрудоспособност, както и че за времето от 19.06.2013 г. до 26.06.2013 г. не е налице уважителна причина, поради което паричното обезщетение се изплаща от датата на регистрацията за определения период, намален със закъснението, не може да бъде споделен. По аргумент на противното в конкретния случай нормата на чл. 54а, ал. 6 от КСО е неприложима, тъй като за времето от прекратяване на осигуряването - 5.06.2013 г. до 18.06.2013 г. е налице уважителна причина, поради която жалбоподателката не е била в състояние да извърши регистрация като безработно лице в Агенцията по заетостта. С оглед данните за временна неработоспособност от датата на прекратяване на осигуряването предвиденият срок от 7 работни дни за жалбоподателката не е започвал да тече. Началният момент, от който срокът следва да се изчислява в конкретния случай е 19.06.2013 г., като периодът за изплащане на обезщетението за безработица не следва да бъде намален със закъснението, тъй като нормата на чл. 54а, ал. 6 от КСО не намира приложение. Поради това изводът на административния орган, че по отношение на Мариана Терзиева са налице предпоставките по чл. 54а, ал. 6 от КСО се явява необоснован, а отпускането на парично обезщетение за безработица от 27.06.2013 г. - датата на регистрация в Агенцията по заетостта, който е мотивиран с неуважителни причини, е незаконосъобразен. Като не е констатирал това и е направил заключение, че жалбоподателката не е доказала наличието на уважителни причини за подаване на заявлението си за регистрация като безработно лице за времето от 19.06.2013 г. до 26.06.2013 г., първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение в противоречие с материалния закон, което на това основание следва да бъде отменено и съгласно чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде постановено друго по същество, с което да бъде отменено оспореното пред съда решение на директора на РУСО - Бургас, с което са потвърдени разпореждания № 021-00-2749-1/12.07.2013 г. и № 021-00-2749-2/17.07.2013 г. на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО. Преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по подадената от Мариана Терзиева против двете разпореждания жалба, при което ответникът в настоящото производство следва да се произнесе по същество, като съобрази дадените в настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона относно началната дата и периода на изплащане на обезщетението за безработица. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,