Решение № 5738 от 19.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7925/2014 г.

Решение № 5738 от 19.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7925/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Вихрен Георгиев Матев от гр. Перник, чрез пълномощник - чрез адвокат Анжела Асенова и по касационна жалба на Агенция по вписванията чрез изпълнителния директор срещу решение № 169 от 07.11.2011 г., постановено по адм. дело № 273/2011 г. на Административен съд - гр. Перник. Касационната жалба на Вихрен Матев е насочена срещу частта от съдебното решение, с която съдът е отхвърлил предявения от него иск на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу Агенция по вписванията за сумата от 67 046.88 лв. представляваща законната лихва за забава върху сумата от 65 500 евро обезщетение за незаконосъобразно бездействие на служители на ответника за периода от 29.05.2007 г. до датата на предявяване на исковата молба, както и в частта, с която съдът е отхвърлил предявения иск за сумата от 3 000 лв. имуществени вреди, представляващи заплатени от него съдебни разноски по гр. д. № 1016/2007 г. Изложени са твърдения за нарушение на материалния закон при постановяване на съдебното решение, съставляващи касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска от съда да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявените от него искове. Агенция по вписванията, чрез законния си представител обжалва решението на Административен съд - гр. Перник в частта, с която Агенцията е осъдена да заплати на Вихрен Матев обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ в размер на 65 500 евро, ведно със законната лихва, считано от 14.07.2011 г. до окончателно изплащане. Твърденията в касационната жалба са за допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска от съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани. В съдебно заседание страните, чрез своите процесуални представители, поддържат жалбите, не представят доказателства. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на Агенция по вписванията, но на други основания. Намира, че административният съд се е произнесъл по недопустим иск, поради което следва решението да се обезсили, а производството по делото да се прекрати. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите в жалбата и на представителя на прокуратурата и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Решението е валидно и допустимо, но е постановено в несъответствие с материалния закон. Двете касационни жалби са подадени от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което и двете са допустими. Разгледана по същество жалбата на Агенция по вписванията е ОСНОВАТЕЛНА, съответно жалбата на Вихрен Георгиев Матев е НЕОСНОВАТЕЛНА. Пред административния съд е предявен иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ против Агенция по вписванията, като ищецът Матев твърди, че поради незаконосъобразни бездействия на служители на Агенцията, той е претърпял имуществени вреди. С обжалваното решение административният съд е приел исковата претенция за частично основателна. Съдът е установил, че Вихрен Георгиев Матев като купувач по предварителен договор, сключен на 14.10.2005 г. е заплатил на "Евростил" ООД сумата от 65 000 евро, като при доплащане още на 6 500 евро в срок до 30.06.2006 г. търговското дружество е следвало да му прехвърли собствеността върху апартамент в гр. Банско, подробно описан в решението. След изтичане на уговорения по предварителния договор срок и след като "Евростил" ООД не извършило прехвърляне собствеността върху недвижимия имот на ищеца, на 23.05.2007 г. той подал искова молба до районния съд в гр. Разлог с искане да обяви на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД предварителния договор за окончателен. Ищецът е поискал на основание чл. 114, ал. 1, б. "б" ЗС вписване на исковата молба. Искането е направено с депозиране на исковата молба на 23.05.2007 г. Вписването е извършено на 31.05.2007 г., а в този период на 30.05.2007 г. "Евростил" ООД продало на трето лице недвижимия имот, предмет на исковата молба, респективно на предварителния договор. Предвид на това обстоятелство с влязло в сила съдебно решение № 220 от 30.03.2011 г. по гр. д. № 895/2009 г. на Върховния касационен съд е отхвърлен, предявения от Матев иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Във връзка със забавяне на вписването и по жалба на Матев е направена проверка от Инспектората към Министерство на правосъдието, която е установила, че съдията по вписванията своевременно е разпоредил вписване на исковата молба на 29.05.2007 г., но служители от Агенция по вписванията изпълнили съдебното разпореждане на 31.05.2007 г. При тези обстоятелства, съдът е приел, че служителите на Агенция по вписванията са бездействали незаконосъобразно и не са изпълнили нормативно определеното им задължение в чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за вписванията, като не са извършили незабавно вписване на исковата молба на Вихрен Матев по чл. 19, ал. 3 ЗЗД до края на деня, в който това е разпоредено от съдията по вписванията - 29.05.2007 г. Направили са го два дни по-късно - на 31.05.2007 г., като междувременно на 30.05.2007 г. е било вписано разпореждане с имота, предмет на исковата молба и той е бил продаден на трето лице. Съдът е приел, че сумата от 65 000 евро е била надлежно платена по предварителния договор от ищеца на дружеството-продавач и поради незаконосъобразното бездействие на служителите на Агенцията ищецът не е могъл да придобие собствеността върху имота, поради което е понесъл имуществени вреди в размера на заплатената при подписване на предварителния договор сума от 65 000 евро. Според административния съд поради незаконосъобразното бездействие на служителите на ответника, Вихрен Матев не е станал собственик на описания недвижим имот, за придобиването на който вече е заплатил сумата от 65 000 евро. Приел е, че има причинна връзка между незаконосъобразното бездействие и настъпилите имуществени вреди пряко и непосредствено в правната сфера на ищеца. Тази връзка се доказвала и от обстоятелството, че с решението по гр. д. № 1016/2007 г., както РС, така и ВКС е отхвърлил предявения иск само поради обстоятелството, че продажбата е била извършена с нотариален акт, който е вписан ден преди вписването на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Административният съд е приел, че Агенция по вписванията, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието извършва по закон административна дейност. Тази дейност включвала действия или бездействия на органа, които са в рамките на неговата компетентност да разреши определен въпрос - в случая да извърши незабавното вписване в указаните в устройствен нормативен акт срокове. Въз основа на изложените обстоятелства, административният съд е обосновал наличието на вреда от административна дейност на ответника и пряка причинна връзка между тях, поради което е приел предявените от Матев искове за допустими и частично основателни. Размерът на уважената част от предявения иск е определил, като е приел за основателен иска до размера от 65 000 евро, платени по предварителен договор. За лихвата върху тази сума, съдът е приел искът за неоснователен. Лихва се дължи от длъжник по основното вземане. В случая Агенцията не е длъжник на Матев по вземане, което да е признато за изискуемо, а по силата на обективната и безвиновна отговорност по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че решението на Административен съд - гр. Перник е неправилно, поради нарушение на материалния закон. При разглеждане на спорния въпрос, съдът е ограничен от предмета на исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства. Вихрен Матев е предявил пред административния съд иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Неговата претенция е насочена към търсене на обезщетение от държавата за незаконосъобразните бездействия на служители на Агенция по вписванията, от които бездействия за него били настъпили имуществени вреди. Няма спор между страните по установените в производството факти, освен по отношение на реалното предаване на сумата от 65 500 евро. В касационната жалба представителят на Агенция по вписванията твърди, че по делото не се установило, че тази сума е платена по предварителния договор, независимо, че изрично е записано, че той представлява и разписка за предаването на тази сума. За тези твърдения доказателства не са представени и не е оспорен предварителния договор. Определящият спорен въпрос между страните е - установените по делото обстоятелства, наложени в хипотезата на правната норма на чл. 203 АПК и чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ изпълват ли фактическия състав, за да се реализира отговорността на държавата в лицето на Агенция по вписванията за вреди, причинени на ищеца от незаконосъобразно бездействие на служители на ответника при изпълнението на служебните им задължения. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В случая с обжалваното решение съдът е приел, че има установени имуществени вреди за ищеца, които са в пряка причинна връзка с незаконосъобразни бездействия на служители на Агенция по вписванията при изпълнение на административна дейност, а именно не са извършили дължимо по закон действие да впишат исковата молба на Матев в срока по чл. 9, ал. 1 от Правилника за вписванията. Настоящият състав не приема извода на административния съд, че служителите на ответника извършват административна дейност. Съгласно чл. 2 от Устройствен правилник на Агенция по вписванията - Агенцията е администрация към министъра на правосъдието и е юридическо лице на бюджетна издръжка. Службите по вписванията осъществяват функциите си по Правилника за вписванията на територията на съдебния район на съответния районен съд, те са част от специализираната администрация на Агенция по вписванията и са териториалните звена на регионалните дирекции към главна дирекция. Извършването на вписвания, отбелязвания и заличавания по разпореждане на съдията по вписванията, съгласно чл. 18, т., б. "а" от Устройствения правилник на Агенция по вписванията са основна функция на службите по вписванията. Трудовите правоотношения на служителите се уреждат по Кодекса на труда, а за предвидените в Класификатора на длъжностите в администрацията и по Закона за държавния служител, като в случая служителите на службата по вписванията са в трудови правоотношения. Ищецът Вихрен Матев е поискал на основание чл. 11, б. "б" от Правилника за вписванията службата по вписвания към ответника да извърши вписване на исковата му молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Съдията по вписванията се е разпоредил да се извърши вписване, което е направено от служителите в службата по вписвания два дни по-късно - на 31.05.2007 г., като междувременно на 30.05.2007 г. същият имот е продаден и е вписана сделката на трето лице. Целта на вписването на исковата молба е да охрани интересите на ищеца. С вписването се обявява на трети лица, че ищецът има претенции върху имота, предмет на спора. Именно вписването охранява интересите и на третите лица, като ги уведомява, че съществуват спорни права върху имота. Вписването има оповестително-защитно действие, което се изразява в това, че всички разпореждания с имота, извършени от ответника след вписването, не могат да се противопоставят на ищеца. Разпоредителното действие на ответника "Евростил" ООД с имота, предмет на спора с Вихрен Матев е вписано преди да бъде извършено вписването на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Вписването, обаче на исковата молба не е обстоятелство, което препятства разпоредителните действия на собственика с имота, предмет на предварителен договор. Вписването не е императивна пречка за разпореждане с имота при положение, че той може да бъде придобит с тежести и това не е закононарушение. При тези съображения, съдът намира, че не са налице предпоставките за реализиране отговорността на Агенция по вписванията по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Освен това, служителите на ответника не извършват административна дейност, не вземат управленски решения, които да влияят върху правната сфера на адресатите им. В едно регистърно производство те отразяват, вписват определени обстоятелства, чрез които се охраняват интересите на поискалия вписването, посредством оповестяването на трети лица за съществуването на правен спор. С вписването не се създават промени в правната сфера на поискалия вписването. То не е индивидуален административен акт, с който се създават или засягат права и законни интереси. Отказите от вписване се обжалват пред общите, а не пред административните съдилища, което също е индиция, че дейността, на служителите, които извършват вписването не е административна. Освен, че не е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по изложените съображения, не е налице и втората предпоставка - да има причинна връзка между бездействието и настъпилия вредоносен резултат. Вписването на исковата молба не е пречка за разпореждането с имота, предмет на спора, като рисковете са за третото лице-купувач. Независимо от това, засягането на имуществената сфера на Вихрен Матев е в пряка връзка със сключения предварителен договор за покупко-продажба, но не и с бездействието на служителите на ответника да впишат незабавно исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Предвид на това, настоящият касационен състав намира, че предявения иск по чл. 203 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е следвало да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Като не е съобразил това, административния съд - гр. Перник е постановил неправилно съдебно решение, което е в нарушение на разпоредбите на материалния закон и следва да бъде отменено, в частта, с която е уважен искът, поради наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Правният спор е изяснен от фактическа и правна страна, поради което настоящият съд може да го реши по същество, като отхвърли изцяло предявения от Вихрен Георгиев Матев срещу Агенция по вписванията иск за присъждане на имуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С касационната жалба от представителя на Агенция по вписванията е направено искане за присъждане на направени по делото разноски, списък и доказателства за такива не е представен, поради което съдът не присъжда разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение