Решение № 23 от 8.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 761/2010 г.

Решение № 23 от 8.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 761/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Производството е образувано по жалбата на подсъдимата И. И. С. против решение № 286 от 27.09.2010 г. по в.н.о.х.д. № 488/2010 г. на С. апелативен съд. Касационната жалба изготвена от служебния защитник адв. А. е с оплакване само за явна несправедливост на наказанието-касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Д. е подробни обяснения по случилото се и изразява съжаление. При определяне на наказанието не са съобразени степента на обществена опасност на деянието и дееца и превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства. В съдебно заседание жалбата се поддържа от служебната защита, като представя и писмени бележки. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение неоснователност на жалбата, като намира наказанието за справедливо и отговарящо на целите визирани в чл. 36 НК. ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 23.06.2010 г. по н.о.х.д. № 75/2010 г., Монтански окръжен е признал подсъдимата И. И. С. за виновна в извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. т. 3, 5 и 6, чл. с чл. 115 НК и при условията на чл. 58а НК е осъдена на петнадесет години лишаване от свобода при първоначален "строг" режим в затворническо общежитие от закрит тип. С обжалваното решение присъдата е изменена, като наказанието е намалено на дванадесет години лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред първата инстанция е протекло при условията на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимата С. е признала изцяло фактите изложени в обвинителния акт и се съгласила да не се събират нови доказателства. Налице е валидно самопризнание на подсъдимата, разяснени са й последиците от него и тя е манифестирала, че ги съзнава и е съгласна с тях. Инстанциите по същество правилно са приели, че при определяне на наказанието следва да се приложи изменената редакция на чл. 58а /ЗИДНК-ДВ, бр. 26 от 2010 г. в сила 10.04.2010 г./Деянието е извършено на 28.11.2009 г. по времето когато е действала забраната за провеждане на съкратено съдебно следствие, при умишлено причиняване на смърт-по чл. 369а НПК /отм. с ЗИДНК-ДВ, бр. 32 от 2010 г. в сила от 28.05.2010 г./., а съдебното заседание с решение за провеждане на съкратено съдебно следствие е проведено на 23.06.2010 г. Първостепенния съд е приложил този текст на закона при определяне на наказанието, след проведено съкратено съдебно следствие, при условията на чл. 372, ал. 4 вр. с чл. 371, ал. 2 НПК, като е изключил при предвидените по закон алтернативни наказания да наложи най-тежко предвиденото, в случая доживотен затвор без замяна, и е определил като най-подходящо наказанието доживотен затвор, го заменил с лишаване от свобода и определил минималното наказание от петнадесет години лишаване от свобода. Неправилно обаче е приел, че следва да индивидуализира наказанието в границите от петнадесет години лишаване от свобода/най-ниския размер в чл. 116 НК/, до тридесет години години/максималния предвид замяната на доживотния затвор с лишаване от свобода/. С оглед разпоредбата на чл. 58а ал. 2 НК, след като съдът е определил най-подходящото наказание доживотен затвор е следвало да го определи с предвидената замяна от двадесет до тридесет години лишаване от свобода и определеното минимално наказание е двадесет години лишаване от свобода. Въззивната инстанция също, е определила наказанието в нарушение на закона. При действащата редакция на чл. 58а ал. 3 НК съдът, след като е приел за най-подходящо наказанието лишаване от свобода е следвало да го определи в пределите на най-ниския минимален размер и най-високия максимален размер на наказанието лишаване от свобода, определено при условията на ал. 2 /на същия текст/ и наказанието лишаване от свобода, предвидено в Особената част на този кодекс, т. е. от петнадесет до двадесет години лишаване от свобода. Определеното от въззивната инстанция наказание от дванадесет години лишаване от свобода е явно занижено затова несправедливо, в противовес на твърдяното в жалбата. След като е приела, че подходящото по вид наказание за подсъдимата е лишаване от свобода и при посочените в мотивите на решението отегчаващи отговорността обстоятелства е определено в размер на осемнадесет години лишаване от свобода, неправилно по реда на чл. 58а ал. 1 НК, го е намалила с една трета. Тази разпоредба е неприложима, при алтернативно предвидени наказания по чл. 57, ал. 1 НК. Поради липса на протест това нарушение не може да бъде отстранено в касационното производство защото би довело на отежняване наказателно-правното положението на подсъдимата, а жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н. о.,