Решение № 12655 от 9.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10706/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. П. Й., подадена чрез адв. Д. Караиванов против Решение 26094/31.07.2025 г., постановено по адм. дело 12153/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт Р-22002223002781-091001 от 06.03.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 934 от 05.07.2024 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София, с който е ангажирана отговорността на Н. П. Й. по реда на чл. 19, ал. 2 от ДОПК за задължения на ТРАНСПОРТ Н РЕНТ ЕООД, в общ размер на 207 083,04 лв.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорват се изводите на съда, че е доказана недобросъвестност при извършените разпоредителни сделки със суми и имущество, като задължителна предпоставка за ангажиране отговорността по чл.19, ал.2 от ДОПК. В тази връзка се твърди, че разпоредбите на чл.19, ал.10 и ал.11 от ДОПК дават легално определение на понятието недобросъвестност, а в случая посочените хипотези не били доказани. Отделно от това, твърди, че действията по разпореждане са извършени преди започване на ревизионното производство на ТРАНСПОРТ Н РЕНТ ЕООД и преди задълженията на дружеството да са установени с влязъл в сила РА. Счита, че неправилно е приложена и разпоредбата на чл.19, ал.4 от ДОПК, доколкото реалната пазарна стойност на трите продадени автомобила била значително по-ниска от тази, установена от заключението на вещото лице, прието в хода на ревизията. Счита, че това заключение е оборено с ангажираните гласни доказателства и допълнителна съдебната оценителна експертиза, които счита, че неправилно не са кредитирани от съда. В тази връзка твърди, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради превратно тълкуване на събраните доказателства и неправилно прилагане правилата на доказателствената тежест. Твърди, че не са доказани и останалите предпоставки за ангажиране отговорността по чл.19, ал.2 от ДОПК, като причинно следствена връзка и липса на имущество на дружеството към момента на подписване на ППП от 15.10.2018г. за предаване на касовата наличност на новия управител. Искането е за отмяна на решението и отмяна на РА, както и присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът - директорът на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт Бакалова оспорва касационната жалба и претендира разноски за касационната инстанция в размер на 12 933,32 лв., определено съгласно Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба.

Върховния административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от страна по делото, срещу решение, което е неблагоприятно за нея и в срока по чл. 211, ал.1 АПК.

При разглеждането на жалбата по същество, съдът съобрази следното:

Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил РА Р-22002223002781-091001 от 06.03.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 934 от 05.07.2024 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София, с който е ангажирана отговорността на Н. П. Й. по реда на чл. 19, ал. 2 от ДОПК за задължения на ТРАНСПОРТ Н РЕНТ ЕООД, в общ размер на 207 083,04 лв.

В хода на ревизията е установено, че дружество ТРАНСПОРТ Н РЕНТ ЕООД, на което Н. П. Й. е бил управител и едноличен собственик на капитала от 08.01.2015г. до 12.06.2018г., има непогасени публични задължения в общ размер на 207 083,04 лв., формирани за периоди от 08.01.2015г. до 31.12.2017г., включващи корпоративен данък, ДДС и лихви. Същите са установени с влязъл в сила РА Р-22220218002001-091-001/18.03.2019 г.

Установено е също, че органите по приходите са предприели действия за обезпечаване и събиране на декларираните публични задължения, било е образувано изпълнително дело срещу дружеството. Наложени са обезпечителни мерки запор върху автомобили. Публичният изпълнител е събрал информация за категоризация на дълга като несъбираем.

По делото е безспорно установено въз основа на информация от търговски банки, че за периода от 05.01.2015г. до 20.09.2017г. Н. П. Й. е изтеглил от банковите сметки на ТРАНСПОРТ Н РЕНТ ЕООД общо 129 012,25 лева, които не е внесъл в каса на дружеството.

Наред с горното е установено от информационния масив на НАП и справка на СДВР, че на 04.05.2018г. ТРАНСПОРТ Н РЕНТ ЕООД е извършило продажба на три броя леки автомобила с цени на сделките от по 1000 лева, като купувач по двете сделки е свързано лице Нова Капитъл ЕООД и договорите за продажба, за купувач и за продавач са подписани от Н. П. Й., а по третата сделка купувач е Д. Р. И.. За определяне пазарната цена на автомобилите, в хода на ревизията е назначена експертиза, която е дала заключение, че при съпоставка на пазарните цени на автомобилите и продажните цени се установява разлика от 107 994 лева.

При така установените факти органите по приходите са приели, че е налице хипотеза по чл.19, ал.2 ДОПК за ангажиране на отговорността на Н. П. Й. за въпросните задължения на дружеството, обосновано с това, че като управител недобросъвестно е извършила плащания на пари от имуществото на задълженото юридическо лице, представляващи скрито разпределение на печалбата и отчуждил имущество три боря конкретно посочени леки автомобила на задълженото лице по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на които действия имуществото на задълженото лице е намаляло с общата сума от 237 006,25 лева и по тази причина не са изплатени задължения за данъци и лихви на дружеството в общ размер на 207 083,04 лв., формирани за периоди от 08.01.2015г. до 31.12.2017г., включващи корпоративен данък, ДДС и лихви.

С решението си Административен съд София гард е отхвърлил жалбата на Н. П. Й. против Ревизионен акт Р-22002223002781-091001 от 06.03.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 934 от 05.07.2024 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София, с който е ангажирана отговорността му по реда на чл. 19, ал. 2 от ДОПК за задължения на ТРАНСПОРТ Н РЕНТ ЕООД, в общ размер на 207 083,04 лв.

За да постанови този резултат, съдът е изложил мотиви, че РА е издаден от компетентни органи, в предвидената от закона форма, като при извършената служебна проверка не е установено допуснато нарушение на административно-производствените правила.

При преценка на материалната законосъобразност и обоснованост на РА, съдът е приел за установена фактическа обстановка, приета в хода на ревизията и обосновал подробни правни изводи, че са налице всички елементи на фактическия състав за ангажиране на отговорността на задълженото лице за задължения на дружеството за процесните данъчни периоди. Наред с това с решението е даден отговор и на всички възражения на жалбоподателя относно законосъобразността на РА.

За неоснователно е прието възражението на жалбоподателя за разлика във времевия обхват на двете ревизии. Прието е, че от РД и РА на дружеството се установява, че ревизията обхваща задължения за корпоративен данък за периода от 08.01.2015 г. до 31.12.2017 г. и за ДДС за периода от 16.07.2015 г. до 28.02.2018 г. Ревизията за ангажиране на отговорността по чл. 19 от ДОПК също е за корпоративен данък по ЗКПО за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. и по ЗДДС за данъчни периоди м. 02. 2016 г., м. 03. 2016 г., от м. 05. 2016 г. до м. 04. 2017 г., м. 07. 2017 г. и от м. 09. 2017 г. до м. 12. 2017 г., за които периоди с РА на дружеството са установени задължения по ЗДДС.

По отношение на поведението, изразяващо се в плащане в натура или в пари от имуществото на юридическото лице, с РА е прието, че това поведение се изразява на първо място с разпореждания със суми от банкови сметки на дружеството общо в размер на 129 012,25 лв. и на второ място отчуждаване на три автомобила под пазарните им цени с разлика общо в размер на 107 994 лв.

Прието е, че наличието на обороти (както се твърди в жалбата, без основанието за това да е доказано в съдебното производство) не обосновавало извод, че движението по банковите сметки е свързано с търговската дейност на дружеството. Още повече, че въпреки "наличието на обороти" по банковите сметки на дружеството, изискуемите му публични задължения не са погасени. Дори да се приеме, че постъпленията са от търговската дейност на дружеството, то спорът е относно разходването на тези средства за търговската му дейност чрез извършените от управителя Й. в периода от 05.05.2016 г. до 20.09.2017 г. тегления от банкови сметки на "ТРАНСПОРТ Н РЕНР" ЕООД общо в размер на 129 012, 25 лв.

Относно отчуждаването на автомобила под пазарните им цени общо в размер на 107 994 лв., съдът е приел, че основната съдебна автотехническа оценителна експертиза потвърждава пазарната цена на автомобилите, установена със заключение, изготвено в ход на ревизията, а с допълнителната съдебно автотехническа оценителна експертиза е дадена пазарна цена при съобразяване на коефициент на поправимо физическо изхабяване, която не е кредитирана от съда с мотиви, че от значение за делото е релевантния факт на отчуждаване на автомобилите значително под пазарните им стойности по методите, определени в Наредба Н-9 от 14.08.2006 г.

Не са кредитирани и показанията на разпитания по делото свидетел Д. Р. Й. за закупуване на автомобила за 1000 лв., по съображения, че са заинтересовани в полза на жалбоподателя и несъответни на другите доказателства по делото, доколкото по справка от КАТ към 14.01.2019 г. автомобилът е бил в техническа изправност и няма логика да се продава на толкова ниска стойност.

Съдът приел за доказана и предпоставката недобросъвестност. Споделил е доводите на ревизорите, обосноваващи знание у управителя Й., почерпени от началото на ревизионното производство на дружеството чрез издаване на ЗВР на 04.04.2018 г. и последвалите действия от м. юни и м. октомври 2018 г. по смяна на управителя и на собственика на "Транспорт Н Рент" ЕООД. Отчуждаването на дяловете на дружеството в полза на свързаното лице "НОВА КАПИТЪЛ" ЕООД, както и продажбата под пазарната стойност през м. май 2018 г. на два от процесните автомобили, отново в полза на свързани дружества, също е преценено в подкрепа на извода за недобросъвестност на РЛ.

На следващо място е прието за доказана и непосредствена причинно-следствена връзка между поведението на третото лице по чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК и невъзможността да се събере задължението на задълженото лице за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. Прието е, че жалбоподателят не оборил доводите на приходните органи, че въпреки достатъчната наличност на парични средства по разплащателните сметки за покриване на данъчните и осигурителни задължения за всяка една година от процесните периоди, които са му позволили да тегли пари на каса, както и въпреки декларираните от дружеството положителни резултати от дейността, паричните средства не са били насочени към погасяване на публичните задължения. За обосновани са приети изводите на ревизорите, че изтеглените от банковата сметка на "ТРАНСПОРТ Н РЕНТ" ЕООД суми са преминали в патримониума на жалбоподателя и с тях е извършено намаление на имуществото на дружеството, вместо с тях да бъдат погасени изискуемите публични задължения. Допълнително възможността на дружеството да разполага с парични средства е осуетена чрез извършените от Й. продажби на автомобили - собственост на дружеството на значително занижени цени и на свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, буква "Д" от ДР на ДОПК, което също е довело до невъзможност дружеството да разполага с парични средства, с които да погаси натрупаните си задължения. По този начин ревизираното лице е отклонило средства от дружеството в размер на 107 994, 00 лв., които са с характер на скрито разпределение на печалбата в полза на управителя. Й. е бил управител на дружеството от 08.01.2015 г. до 12.10.2018 г. и през този период същият не е упълномощавал трети лица, които да го управляват и представляват.

Обективната невъзможност публичните задължения да се съберат от задълженото лице по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК била доказана от получен отговор с придружително писмо с изх. С. -178-0019487 от 31.08.2023 г. на публичен изпълнител пред ТД на НАП София (л. 90 от преписката), съгласно който "ТРАНСПОРТ Н РЕНТ" ЕООД не разполага с активи, които да послужат за обезпечаване на публичните задължения, поради което дългът ще остане непогасен. В тази връзка е установено, че задължението на "ТРАНСПОРТ Н РЕНТ" ЕООД е трудно събираемо и всички способи за събиране и обезпечаване на дълга на дружеството са изчерпани.

По изложените съображения е обоснован извод, че органите по приходите са доказали успешно съществуването на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл.19, ал.2 ДОПК, поради което оспореният ревизионен акт се явява законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

Решението на Административен съд София град e правилно.

По делото няма спор за факти и същите правилно са възприети от първоинстанционния съд.

Нормата на чл. 19, ал. 2 ДОПК определя, че управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски: 1. извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; 2. извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.

Тълкуването на разпоредбата налага извод, че същата има следните елементи на фактическия състав:

1. Субект на отговорността - управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник.

1. Наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 ДОПК.

1. Извършване на определено действие а/ извършени плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент; б/ отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; в/ извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.

1. Действието следва да е извършено недобросъвестно лицето, което го е извършило, да е знаело за наличието на публични задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски и да е извършило действието с цел намаляване на имуществото на задълженото юридическо лице.

1. Причинно - следствена връзка между извършеното действие, намаляване на имуществото на задълженото лице и невъзможността да бъдат погасени задължения.

1. Граници на отговорността отговорността за непогасените задължения по ал. 2 и 3 е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.

Между страните няма спор, че Н. П. Й. е бил управител и едноличен собственик на капитала на ТРАНСПОРТ Н РЕНТ ЕООД, от 08.01.2015г. до 12.06.2018г., както и че дружеството има непогасени задължения за данъци и лихви възлизащи общо на 207 083,04 лв.

Спорът в случая се свежда до това, дали са налице другите елементи от фактическия състав за отговорността дали задълженото лице в качеството си на управител на ТРАНСПОРТ Н РЕНТ ЕООД е извършил действия, попадащи в хипотезите, очертани в ал. 2 на чл. 19 ДОПК и съществува ли причинно следствена връзка - между тези действия и невъзможността да могат да бъдат събрани задължения за данъци и лихви на дружеството.

По делото е безспорно установено въз основа на информация от търговски банки, че за периода от 05.01.2015г. до 20.09.2017г. Н. П. Й. е изтеглил от банковите сметки на ТРАНСПОРТ Н РЕНТ ЕООД общо 129 012,25 лева, които не е внесъл в каса на дружеството, не е използвал за дейността на дружеството, а са останали в неговия патримониум.

Също така е безспорно установено, че на 04.05.2018г. ТРАНСПОРТ Н РЕНТ ЕООД е извършило продажба на три броя леки автомобила с цени на сделките от по 1000 лева, като купувач по двете сделки е свързано лице Нова Капитъл ЕООД и договорите за продажба, за купувач и за продавач са подписани от Н. П. Й., а по третата сделка купувач е Д. Р. И.. За определяне пазарната цена на автомобилите, в хода на ревизията е назначена експертиза, която е дала заключение, че при съпоставка на пазарните цени на автомобилите и продажните цени се установява разлика от 107 994 лева. Тази експертиза, назначена в хода на ревизията е потвърдена със заключение по основната съдебно оценителна експертиза.

Правилно съдът не е кредитирал заключението по назначената допълнителна оценителна експертиза, която е имала за задача да определи пазарната стойност на автомобилите при високи експлоатационни условия, изхабяване на автомобилите и данни за техническото им състояние. В случая тези твърдения на жалбоподателя за изхабяване на автомобилите и данни за техническото им състояние не са установени по делото с писмени доказателства, а с гласни такива, които правилно не са кредитирани с доверие с оглед противоречието им с другите установени по делото факти справка на КАТ, че автомобилите са технически изправни и не са спирани от движение.

При тези факти, обоснован е извода на първоинстанционния съд, че описаните разпоредителни действия - изтеглил от банковите сметки на ТРАНСПОРТ Н РЕНТ ЕООД общо 129 012,25 лева и отчуждаване на три броя леки автомобила на цени значително под пазарните с разлика от 107 994 лева, осъществява хипотезите на чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК.

Настоящата съдебна инстанция споделя напълно изводите на административния съд защо е налице недобросъвестно поведение на задълженото лице като един от елементите на фактическия състав на отговорността по чл.19, ал.2 ДОПК.

Неоснователно е позоваването на касатора на разпоредбите на чл.19, ал.10 и ал.11 от ДОПК с доводи, че дават легално определение на понятието недобросъвестност.

Съгласно цитираните разпоредби, Смята се, че е налице недобросъвестност по смисъла на ал. 2 и 3, когато действието е извършено след деклариране и/или установяване на задълженията до една година от декларирането и/или издаването на акта за установяване на задължението, и Смята се, че е налице недобросъвестност по смисъла на ал. 2, 3 и 5, когато действието е извършено, след като е образувано производство по реда на този кодекс за контрол по спазване на данъчното и/или осигурителното законодателство до 6 месеца от приключване на производството. Видно е, че разпоредбите не дават легално определение на понятието недобросъвестност, а само презюмират факти, при наличието на които задължително се приема недобросъвестност. В случая, макар тези факти да не са установени, недобросъвестността на РЛ, като форма на вината е установена.

При липса на легално определение на понятието, даденото от правната теория и съдебната практика тълкуване е, че добросъвестен е този, който знае определено обстоятелство. Добросъвестността в правото се свързва със знание или не на определени обстоятелства. В случая на хипотезата на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК добросъвестността на лицето, чиято отговорност се ангажира, съществува, когато то не знае за възникването или наличието на данъчни и/или осигурителни задължения на дружеството, което управлява. Когато е доказано, че знае или няма как да не знае за съществуването на тези задължения към момента на извършване на разпоредителните действия, недобросъвестност е налице. В случая, като управител и едноличен собственик на капитала на ТРАНСПОРТ Н РЕНТ ЕООД, Н. П. Й. е знаел, че данъчните задължения на дружеството за ДДС и корпоративен данък не са плащани за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2017г., като в този период са извършени разпоредителните сделки от Й. с имуществото на дружеството теглени на суми от банковите сметки и отчуждаване на имущество на цени значително под пазарните, в резултат на които имуществото на дружеството е намаляло с общата сума от 237 006,25 лева и по тази причина не са изплатени задължения за данъци и лихви на дружеството в общ размер на 207 083,04 лв.

Неоснователен е и довода за неправилно приложение на чл.19, ал.4 ДОП. Съгласно цитираната разпоредба, отговорността за непогасените задължения по ал. 2 и 3 е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото. В случая е ангажирана отговорността на РЛ за непогасени задължение от 207 083,04 лева, които са под размера на извършените плащания от 237 006,25 лева, поради което разпоредбата е приложена точно, като РЛ отговаря само за сумата от 207 083,04 лева, представляваща непогасените задължения, с която имуществото на дружеството е намаляло.

Неоснователен е и довода за неправилно ангажирана отговорност по чл.19, ал.2 ДОПК с доводи, че действията по разпореждане с имущество на дружеството са извършени преди започване на ревизионното производство на ТРАНСПОРТ Н РЕНТ ЕООД и преди задълженията на дружеството да са установени с влязъл в сила РА. Правилно първоинстанционния съд е приел, че от значение е съвпадането на момента на извършените разпореждания с имущество на дружеството с данъчните периоди, за които са установени задължения за корпоративен данък, ДДС и лихви, а не момента на образуване на ревизия или момента на влизане в сила на РА, с който задълженията са установени, защото данъчните задължения възникват по силата на закона, а не при установяването им с РА.

Не могат да бъдат споделени и оплакванията на касатора, че изводите на административния съд за наличие на причинно-следствена връзка между поведението на ревизираното лице и невъзможността да бъдат събрани задълженията от главния длъжник, са необосновани на фактите по делото и в противоречие с материалния закон.

Тълкуването на нормата на чл.19, ал.2 ДОПК обуславя извод, че отговорността на задълженото лице възниква, когато то извърши недобросъвестно някое от действията посочени в т.1 или т. 2 и в резултат на тези действия имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. При наличието на натрупани и текущи задължения към бюджета за ревизирания период, които не са обслужвани от дружеството, а в същото време управителят Н. П. Й. е извършила отклоняване на средства от дружеството в своя полза, е обоснован извода, че съществува връзка между това поведение и невъзможността да бъдат събрани задълженията на лицето по чл.14, т.1 ДОПК.

Безспорно също така е установена несъбираемост на задълженията на дружеството към момента на издаване на РА, а доводите на касатора, че релевантен за установената несъбираемост е момента на продажбата на дружеството и предаваното на суми на новия управител с приемо - предавателен протокол от 15.10.2018г. са неоснователни и не почиват на смисъла и духа на приложимата норма на чл.19, ал.2 от ДОПК.

След като е стигнал до извод, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.19, ал.2 ДОПК за ангажиране на отговорността на Н. П. Й., в качеството и на управител и едноличен собственик на ТРАНСПОРТ Н РЕНТ ЕООД, за публични задължения на дружеството и е потвърдил процесния ревизионен акт, Административен съд София град е постановил едно правилно съдебно решение. При условията на чл.221,ал.2 АПК същото следва да бъде оставено в сила.

Решението на административния съд е правилно и в осъдителната му част за разноските. Разноските в производствата по оспорване на ревизионния актове се присъждат съобразно правилата на чл.161 ДОПК, която се явява специална норма и игнорира действието на чл.78,ал.8 ГПК. Съобразно чл.161,ал.1, изр.трето ДОПК, на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. При определянето на размера на същото първоинстанционния съд е съобразил и приложил точно разпоредбите на чл.8, ал.1 във вр. с чл.7, ал.2, т.5 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

При този изход на процеса, касатора Н. П. Й. следва да бъде осъден да заплати на Националната агенция по приходите София, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза Дирекция ОДОП София, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в претендирания размер на 12 933,32 лв., дължимо съгласно 161,ал.1, изр.3 ДОПК, определено при условията на чл.8, ал.1 във вр. с чл.7,ал.2, т.5 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,