Решение № 13269 от 5.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8153/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Подадени са касационна жалба и допълнение към нея от Университетска многопрофилна болница за активно лечение Софиямед" ООД, чрез адв. С. Джилджов, срещу Решение 11785 от 12.07.2024 г. по адм. д. 4976/2024 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед за налагане на санкции РД-253С-175/07.03.2024 г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/. Изложени са съображения за недопустимост на решението по чл.159, т.7 от АПК, тъй като първоинстанционният съд не е проверил наличието на образувано дело пред същия съд и на същото основание. Навеждат се и доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска се съдебното решение да бъде отменено и вместо него да се отмени оспореният административен акт или да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира се присъждане на разноските за двете инстанции. Ответникът управителят на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/, чрез гл. юрк. З. Чочова в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното обжалване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл. 211, ал.1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: С оспорената Заповед за налагане на санкции РД-253С-175/07.03.2024 г. на управителя на НЗОК е наредено частично прекратяване на договор 22-3981/27.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки /КП/ и/или извършване на амбулаторни процедури /АПр/ и/или извършване на клинични процедури /КПр/ с НЗОК, с изпълнител УМБАЛ Софиямед ООД, по КП 252.2: Роботизирана радиохирургия на онкологични и неонкологични заболявания. Като основание за издаване на заповедта е посочен чл.103, ал.1, т.3 от Националния рамков договор за медицинските дейности /НРД за МД/ 2023-2025 г. във връзка с чл.59в, т.2 от ЗЗО, във връзка с чл.20, ал.1, т.2 и ал.2 от НРД за МД 2023-2025 г. Видно от Протокол РД-25-860-1/15.12.2023г., представен от жалбоподателя в производството пред първата инстанция е, че на УМБАЛ Софиямед ООД, като изпълнител по индивидуален договор /ИД/ 22-3981/27.02.2020 г. с НЗОК, е извършена проверка по изпълнение на договора в съответствие с НРД за МД за 2020-2022 г. и НРД за МД за 2023 2025 г., съгласно заповед РД-25-821/10.11.2023 г. изменена със заповед РД-25-837/16.11.2023 г. и заповед РД-25-860/29.11.2023 г. на управителя на НЗОК. Съгласно отразеното в протокола, от проверяващите е установено нарушение на НРД за МД 2023-2025 г. относно дейността, извършвана по цитираната КП 252.2, изразяващо се в неналичие в лечебното заведение на роботизирана система за стереотактична радиохирургия система от линеен ускорител с роботизирано рамо с 6 степени на пространствено движение за извършване на стереотактична радиохирургия, оборудвана с колиматор с фиксирани апертури, колиматор с вариабилни апертури и/или многолистен колиматор, изискуема за изпълнение на медицинските дейности по КП 252.2 от Приложение 17 към НРД за МД 2023-2025 г. Като нарушени са посочени разпоредбите на чл.290, ал.1 от НРД за МД 2023-2025 г. във връзка с чл.20, ал.1, т.1, букви а, б и в, както и специалното условие по т.3 за наличие в ЛЗ на функционираща и изправна медицинска апаратура и оборудване, посочени в приложения 17, 18 и19 на съответните КП, АПр и КПр, за които то кандидатства. С обжалваното съдебно решение АССГ е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в установената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението на АССГ е валидно и допустимо. Посочените от касатора адм.д. 3880/2024 г., адм.д. 3881/2024 г. и адм.д. 3815/2024 г. по описа на АССГ касаят оспорване на други административни актове, различни от предмета на спора по първоинстанционното дело, както и основанието и страните не са същите. Не е налице хипотезата на чл.159, т.7 от АПК. Решението обаче е неправилно, постановено при неправилно прилагане на материалния закон и нарушаване на процесуалните норми, и необосновано, поради което и следва да бъде отменено. Касационната инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорената заповед за налагане на санкции. АССГ е постановил решението си, възпроизвеждайки изцяло отразеното в оспорения акт при липсата на приобщена към делото преписка по издаването му. Видно от данните по делото, въпреки многократно изпратените до органа писма с дадени от зам.-председателя на съда указания за представяне на административната преписка, издателят на акта не е сторил това до приключване на устните състезания /макар и в с.з., поради опущение или грешка, съдът с определение да е приел липсващата преписка/. С оглед неизпращане на преписката, административният орган е следвало да понесе последиците от неизпълнение на разпределената върху него доказателствена тежест, съобразно нормата на чл. 170 ал.1 от АПК. С последната законодателят е поставил установяването на съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му изцяло в тежест /задължение/ на административния орган. Неизпращането на преписката с доказателства възпрепятства извършването на проверка и преценка за законосъобразност на този акт от съда, поради което последният е следвало да приложи уредените с посочената императивна норма последици от неизпълнение на това задължение на органа. Тъй като издателят на оспорения акт е следвало, но не е проявил активност да докаже наличието на фактическите основания и законовите изисквания за издаването му, съобразно разпределената от съда доказателствена тежест, АССГ е следвало да приеме последните за недоказани, а оспорения акт за незаконосъобразен и да постанови отмяната му с произтичащите от това законови последици. Вместо да достигне до този извод, съдът, позовавайки се изцяло на изложеното в мотивите на оспорената заповед, е приел, че констатациите на административния орган за несъответствие на наличната при изпълнителя на медицинската дейност апаратура на изискуемата не са били оборени по надлежния ред в производството пред него с представените от жалбоподателя доказателства. В нарушение на нормата на чл. 170 ал.1 от АПК, съдът е извел неправилния по същество извод за наличие на визираните в акта основания за прекратяване на договора с медицинското заведение. Като основание за издаване на заповедта са посочени разпоредбите на чл.103, ал.1, т.3 от НРД за МД 2023-2025г. във връзка с чл. 59в, т.2 от ЗЗО, във връзка с чл.20 ал.1 т.2 и ал.2 от НРД за МД 2023-2025г. Съгласно чл.59в, т.2 от ЗЗО, критерии за достъпност и качество на медицинската помощ са: наличие на нормативно определената и технически изправна медицинска апаратура и техника на територията на съответното лечебното заведение. Според относимата към процесната заповед разпоредба на чл.59, ал.13 от ЗЗО, управителят на НЗОК прекратява изцяло или частично договорите с изпълнителите на медицинска и/или дентална помощ в случаите по ал.11, т. 1 и 2, а в случаите по ал.11, т. 3 и 4 налага финансова санкция, съгласно действащия НРД. Хипотезите за прекратяване на договора по т.1 и т.2 от чл.59, ал.11 от ЗЗО са изчерпателно посочени, а именно: директорът на съответната районна здравноосигурителна каса /управителят на НЗОК/ прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ или налага финансова санкция, определена в действащия НРД в следните случаи: 1. при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установено по реда на чл.72, ал.2; б) от изпълнител на болнична медицинска помощ - частично, за съответната медицинска дейност от пакета, по която е отчетена неизвършената дейност; 2. при повторно извършване на нарушението по т.1 договорът с изпълнителя се прекратява изцяло. Така посочените императивно и лимитативно хипотези не включват отразената в процесната заповед - липса на съответния компонент от медицинска апаратура, поради което не е било налице материалноправно основание за частично прекратяване на ИД по КП 252.2. Цитираната също в заповедта разпоредба на чл.20, ал.1, т.2 и ал.2 от НРД за МД 2023-2025г. визира условията, на които трябва да отговарят ЛЗ, за да сключат договори с НЗОК, т.е. общи условия /т.1/ и специални /т.2/ като последните не са конкретизирани. Съгласно чл.20, ал.2 от ЗЗО, общите и специалните условия по ал.1 следва да са налице през цялото време на действие на вече сключения договор. Тези разпоредби не са пряко относими към процесната заповед за частично прекратяване на договора, издадена по реда на чл.59, ал.11, т.1 във връзка с ал.13 от ЗЗО. В заповедта е посочен като основание и чл.103, ал.1, т.3 от НРД за МД 2023-2025 г., според който договорът с ИМП се прекратява без предизвестие от страна на НЗОК, в случай че изпълнителят не отговаря на условията за извършване на съответната дейност, установени в нормативен акт или НРД. Хипотезата по чл.103, ал.1, т.3 от НРД за МД 2023-2025 г. не предвижда издаване на заповед за налагане на санкции от управителя на НЗОК и предвижда само пълно прекратяване на индивидуалния договор с НЗОК. Тя е различна от хипотезата за частично прекратяване на ИД с издаване на заповед за налагане на санкции от управителя на НЗОК, при отчитане на дейност, която не е извършена и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установено по реда на чл.72, ал.2 /чл.59, ал.11, т.1 във връзка с ал.13 от ЗЗО/. Горепосочените несъответствия в правната квалификация е самостоятелно основание за отмяна на административния акт, което първоинстанционният съд е следвало да съобрази, но не е сторил това. Налице са касационни основания по чл.209, т.3 от АПК за отмяната на съдебното решение като неправилно и за отмяна като незаконосъобразна на оспорената пред АССГ заповед. На касатора следва да се присъдят разноски за двете инстанции в размер както следва: за държавна такса 90 лв. за първата инстанция и 370 лв. за касационния съд, както и за юрисконсултско възнаграждение по 150 лв. за всяка инстанция, общо 760 лв. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,