Решение № 140 от 2.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 28/2011 г.

Решение № 140 от 2.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 28/2011 г., II н. о., НК, докладчик председателя Лидия Стоянова Касационното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимия Л. А. М. против присъда № 231/29.11.2010 г. по въззивно нохд № 243/2010 г. на Бургаския апелативен съд, наказателен състав. Поддържат се доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, конкретизирани подробно в допълнението към жалбата, нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание с осъждането по предявеното обвинение. С касационните основания по чл. 348, ал. 1 НПК се обосновава искането за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане и при условията на алтернативност - за признаване на подсъдимия за невинен. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК намира: Бургаският окръжен съд, наказателен състав с присъда № 153/07.04.2010 г. по нохд № 55/2007 г. признал подсъдимия Мехмеделиев за невиновен в това през периода 1999 г. - 2006 г. в гр. Бургас като физическо лице без съответно разрешение да е извършвал по занятие банкови сделки - отпускане на заеми в различни размери с лихви в нарушение на Закона за банките на Ст. В., К. А., Ж. И., А. Д., Й. П., Л. Г., М. Ф., Кр. П., Ж. Д., В. В., Т. Я., Г. Я. и Б. Займов и да е получил значителни неправомерни доходи в размер на 87 889,575 лева и го оправдал по обвинението по чл. 252, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Бургаският апелативен съд, наказателен състав, с оспорената нова присъда по въззивно нохд № 243/2010 г. на основание чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК отменил присъдата на Бургаския окръжен съд и признал подсъдимия за виновен в това, че през периода 1999-2006 г. в [населено място] като физическо лице без съответно разрешение извършвал по занятие банкови сделки - отпускане на заем с лихви, за която дейност се изисква такова разрешение съгласно чл. 1, ал. 1 и ал. 4, т. 1 от Закона за банките (отм.) като е предоставил кредити на лицата /подробно описани в обстоятелствената част на обвинителния акт/ и е получил значителни неправомерни доходи в размер на 80 169,58 лева. На основание чл. 252, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 54 НК го осъдил на 5 години лишаване от свобода, за изтърпяването на което наказание определил първоначален общ режим и общежитие от открит тип, глоба в размер на 5 000 лева и конфискация на 1/2 от имуществото му. Оправдал го по обвинението до пълния предявен размер. Основателно е възражението, че е допуснато нарушение на чл. 339, ал. 3 вр. чл. 305, ал. 3 НПК. Въззивният съд е приел, че са налице основания да упражни правомощията си по чл. 336, ал. 1, т. 2 вр. чл. 334, т. 2 НПК - да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова присъда като осъди оправдания подсъдим, тъй като е имало съответно обвинение. Изложил е приетата от него за установена фактическа обстановка, изложил е съображения за правната квалификация и за наказанието. Това съдържание на мотивите обаче не отговаря на изискванията по чл. 339, ал. 3 вр. чл. 305, ал. 3 НПК. Когато постановява нова присъда съдът трябва да изложи кои обстоятелства е приел за установени, въз основа на кои доказателствени материали, както и подробни правни съображения за приложимия материален закон. Дори формално не е отбелязал, че е обсъдил доказателствата и че събирането и оценката им е направена при спазване разпоредбите на НПК. Липсва какъвто и да било анализ на събраните от първоинстанционния съд гласни и писмени доказателствени средства. Отбелязването, че е приета във въззивното съдебно следствие допуснатата експертиза и резултатите от заключението, както и че прокурора не поддържа протеста по отношение на трима от свидетелите - Ф., Я. и В. В. не е достатъчно за да се направи извод, че мотивите отговарят на изискванията за съдържание и че въз основа на тях могат да се правят изводи за законосъобразност на квалификацията на поведението на подсъдимия. Първоинстанционният съд е разпитал всички посочени в обвинителния акт свидетели /някои от тях по няколко пъти за едни и същи обстоятелства/, както и посочените от страните. Констатирани са противоречия в съдържанието на някои от тях. Въззивният съд след като не е приел за необходимо да извърши повторен разпит, а е счел, че събрания доказателствен материал е достатъчен, е бил длъжен да го обсъди, анализира, да съпостави поотделно и в съвкупността му и да извърши и оценка, вкл. на обясненията на подсъдимия. Констатираните противоречия за относими към предмета на доказване обстоятелства е следвало да бъдат отстранени по начина, предписан в чл. 305, ал. 3 НПК - да се посочи кои обстоятелства е счел за установени, въз основа на кои доказателствени средства, както и да изложи подробни доводи и съображения кои, защо изцяло или отчасти възприема и защо отхвърля другите, т. е. в мотивите следва да се вижда, че действително съдът е направил обсъждане на доказателствата, изяснил е и е отстранил противоречията. След като не е изпълнил процесуалните си задължения при оценка на доказателствения материал и не е изложил съображения следва извода, че липсват мотиви, а това е пречка да се провери основателността на доводите за нарушение на закона. Диспозитивът на присъдата, както правилно е посочено и в жалбата на подсъдимия, също не отговаря на процесуалните изисквания. От него не може да се направи категоричен извод по отношение на кои лица е приел, че подсъдимият е извършил престъпление, за което е обвинен. По недопустим начин съдът с тази част на съдебния акт е прекратил към съдържанието на диспозитива на обвинителния акт относно имената на лицата, пострадали от престъплението, вместо да изложи своето решение по въпросите, посочени в чл. 301 НПК по начина, предписан в чл. 305, ал. 3 НПК. Липсата на мотиви не дава възможност да се направи извод колко и кои са лицата, по отношение на които подсъдимият е осъществил престъпната си дейност, приема ли, че по отношение на посочените три имена на свидетели, с които е обосновал намаляването на размера на вредата няма доказателства и е оправдал подсъдимия или че това му решение е резултат от заявеното в пледоарията на прокурора искане за потвърждаване на оправдателната присъда в частта относно свидетелите В. и Я., което становище поначало не е задължително за съда след като е изразено в пледоарията, а не е оттеглено обвинението по предвидения процесуален ред. Противоречията между диспозитив и мотиви, неяснотата, за начина по който съдът е решил въпросите по чл. 301 НПК, липсата въобще на мотиви, които да съдържат обсъждане на доказателствените източници, анализ на фактите, на доводи и съображения в подкрепа на взетото решение, вкл. и относно противоречията в доказателствените средства са основанието да се приеме, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1, т. 2 НПК. В касационната жалба се поддържат и доводи за нарушение на закона. Посоченото по-горе нарушение на процесуалните правила е основанието да не може да се направи анализ и да се даде отговор дали са верни правните изводи за квалификацията на поведението на подсъдимия и дали жалбата е основателна. Те следва да бъдат взети предвид и обсъдени при новото разглеждане на делото. С оглед изложеното новата присъда следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за да бъдат отстранени допуснатите нарушения като се отговори на доводите и възраженията на страните с оглед да бъдат решени правилно въпросите по чл. 301 НПК. Затова и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1, т. 4 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение