Решение № 436 от 25.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 8/2009 г.

Решение № 436 от 25.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 8/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на М. Г. Л - Б. за отмяна на решение № 654/25.09.2008 г. по гр. д. № 2855/2007 г. на Върховния касационен съд на основание чл. 304 ГПК. В хода на делото пред настоящата инстанция молителката е починала и по реда на чл. 227 ГПК производството е продължило в лицето на наследника и по закон Х. Г. Б. - удостоверение за наследници № 2476/17.06.2010 г. Последната е наследник по закон и на починалия в хода на процеса ответник по молбата Г. Х. Б., поч. 17.04.2009 г. Ответникът по молбата [фирма] -София оспорва същата като неоснователна. С атакуваното решение на ВКС е оставено в сила решение № 734/2006 г. по гр. д. № 809/2006 г. на П. окръжен съд в частта, с която е отменено решение по гр. д. № 152/2003 г. на В. районен съд и е постановено ново, с което е прието по отношение на Г. Х. Б., [населено място], че Н. Е. София-П. "Я. и каскади" е собственик на постройка с площ от 151 кв. м., построена в имот пл. № 1831, парцел ХII, кв. 402 по РП на В. от 1983 г., преустроена в дърводелска работилница и същият е осъден да предаде владението имота на основание чл. 108 ЗС. В молбата се твърди, че Г. Х. Б. и М. Г. Л. - Б. са съпрузи, чийто граждански брак е сключен на 02.06.1968 г. По приключилото производство по чл. 108 ЗС не е участвала М. Б. в качеството си на съпруга на Г. Б. при положение, че процесната постройка е придобита от последния по време на брака им и представлява СИО. Върховният касационен съд, състав на II г. о. констатира следното: С атакуваното решение е прието, че ищецът Н. Е. е провел пълно и пряко доказване на собствеността на терена и на процесната постройка, установявайки факта, че имоти пл. № 1831 и № 2400 и постройките в него са включени надлежно в капитала на търговското дружество като Д. Облигационното основание "договор с под. 66340-гр. П.", на което се е позовал ответникът Б., е непротивопоставимо на собственика му. Ползването на части от терена от военните е преустановено, поради което и техният наемател не може да противопостави наемното правоотношение на собственика на терена. Решеният с атакувания съдебен акт спор е вещноправен относно недвижим имот като предявеният ревандикационен иск е уважен. За молителката липсва материално правна легитимация по чл. 304 ГПК да иска отмяна на решението. Твърдението, че процесната постройка е придобита възмездно от съпруга и по време на брака им, не е установено. Към молбата не са представени доказателства за придобиване на имота. В приключилото производство възраженията на ответника по ревандикационния иск са основани на липса на идентичност на терена, върху която е ситуирана работилницата, и собствения на ищцовото дружество, както и на наличие на правно основание за ползването - договор за наем с военно поделение. Наличието по делото на фактура № 301/1996 г. за закупуване от Б. на тухли, врати и прозорци от ликвидация и преустройство на склад не установява придобити по в режим на СИО с първоначалната молителка права на собственост върху процесния имот. При това положение СПН на атакуваното решение не рефлектира в нейната правна сфера. Не се касае за спорно правоотношение от такова естество, че решението по него трябва да е еднакво за съпруга като ответник и неучаствалата молителка, поради положението им на необходими другари по чл. 216, ал. 2 ГПК. Ето защо следва да се приеме, че не е налице легитимацията в производство по чл. 304 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.