Решение № 8349 от 23.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15780/2008 г.

Решение № 8349 от 23.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15780/2008 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ХК Долен Искър" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, район Красно село, ул. "Свети Иван Рилски" № 64 против решение № 459/10.10.2008 г., постановено от Административен съд гр. Плевен по адм. д. № 666/2007 г. по описа на съда. Изложени са доводи, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон и се иска отмяната му. Ответниците - директорът на Басейнова дирекция Дунавски район с център гр. Плевен, МВЕЦ "Староселци" ООД, община Долна Митрополия и РИОСВ гр. Плевен не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на съдебния акт. Върховният административен съд, пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Плевенският административен съд отхвърля жалбата на "ХК Долен Искър" ЕООД-София срещу писмо изх. № ПВ1-00115/05.09.2007 г. на директора на Басейнова дирекция Дунавски район-център Плевен, с което на основание чл. 56, ал. 1 във връзка с чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК и чл. 49, ал. 3, т. 1 от Закона за водите (ЗВ) е прекратена процедура за издаване на разрешително за водовземане с цел производство на електроенергия чрез МВЕЦ "Славовица" по подадено от жалбоподателя заявление с вх. № ПВ1-00115/10.08.2007 г. За да постанови решението си, първоинстанционният съд приема, че оспореното писмо има характер на решение по смисъла на чл. 70 от ЗВ за отказ да бъде издадено поисканото разрешително, което е постановено при спазени процесуални и материалноправни норми, от компетентен орган в рамките на правомощията му. Решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. От събраните в административното и съдебно-административното производство доказателства се установява, че касационният жалбоподател заявява по реда и при условията на ЗВ искане за издаване на разрешително за водовземане с цел производство на електроенергия посредством МВЕЦ за участък от река Искър. В рамките на административната процедура и при спазване на разпоредбата на чл. 55 от ЗВ директорът на Басейновата дирекция да отчете наличните водни ресурси, потребностите на кандидата за водоползвател, съответно ползвател на воден обект, състоянието на водния обект и придобитите права, констатира влязло в сила разрешително за водоползване № 111400/3-.08.2007 г., притежание на МВЕЦ "Староселци" ООД гр. София. Това мотивира административния орган да отговори по подаденото заявление от "ХК Долен Искър" ЕООД с оспореното писмо изх. № ПВ1-00115/05.09.2007 г., с което прекратява процедурата за издаване на разрешително за водовземане с цел производство на електроенергия чрез МВЕЦ "Славовица" като приема, че: 1. са налице предпоставките на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК (влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни) и 2. с разрешителното биха се засегнали придобити права по смисъла на чл. 49, ал. 3, т. 1 от ЗВ. При произнасянето първоинстанционният съд не се съобразява с разпоредбата на чл. 2 от АПК, съгласно която кодексът се прилага за административните производства пред всички органи на Република България, доколкото със закон не е установено друго. За административните производства пред органите по чл. 52, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗВ по издаване на разрешително за водовземане и ползване на воден обект се прилага Законът за водите. Общите правила на АПК се прилагат субсидиарно за неуредените въпроси в ЗВ. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗВ органът, компетентен да издаде разрешителното, отказва да го издаде, когато се засягат придобити права по смисъла на чл. 49, ал. 3, т. 1 и 2 от ЗВ, включително за задоволяване на собствените потребности на гражданите по чл. 43, ал. 2 от ЗВ. Чл. 70 от ЗВ посочва вида на акта, който постановява органът в тези случаи и това е решение. С оглед на посочената законова възможност административният орган не може да прекрати административното производство на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК поради недопустимост на искането. Следва да се отбележи, че в конкретния случай това не може да бъде сторено, тъй като и от формална страна не са налице предпоставките за това, така както ги посочва директорът на Басейновата дирекция, защото страните в двете административни производства не са идентични. Независимо от изложените в акта за прекратяване на процедурата съображения и по съществото на искането за издаване на разрешително, те не могат да санират допуснатото от административния орган нарушение на изискването за форма на административния акт според ЗВ.