Решение № 783 от 19.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13620/2008 г.

Решение № 783 от 19.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13620/2008 г., VII о., докладчик съдията Ваня Анчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). "Унитрейд БГ" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н Нови Искър, гр. Нови Искър - 1326, кв. Кумарица, ул. "Първа шопска дивизия" № 3, представлявано от управителя Любомир Кирилов Томов е подало касационна жалба срещу Решение № 307/9.04.2008 г. по адм. дело № 6435 от 2007 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № 614/20.08.2007 г. на началника на отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция "Полиция", с която е отказана регистрацията на лек автомобил марка "МАН", модел "17.192", с транзитен регистрационен номер 282Н120 и видим номер на двигател "15103620023338", собственост на дружеството. Направено е оплакване за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на приложимия материален закон, съставляващо касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во от АПК. Претендира се отмяна на оспореното решение, отмяна на административния акт и задължаване на компетентния орган да извърши исканата регистрация. Ответникът - началник на отдел "Пътна полиция" - Столична дирекция "Полиция" (ОПП - СДП), чрез процесуалния си представител юрк. Маркова, оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а след служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, преди да пристъпи към проверка на неговата правилност във връзка с посоченото по-горе касационно основание и доказателствата по делото констатира, че решението е недопустимо, като постановено в производство, образувано въз основа на просрочена жалба. Видно от данните по делото, оспорената Заповед № 614/20.08.2007 г. на началник ОПП - СДП, с която е отказана регистрацията на МПС е съобщена на касатора на същата дата - 20.08.2007 г. Фактът на узнаването е удостоверен със саморъчния подпис на надлежно упълномощен представител на дружеството, положен на гърба на заповедта (л. 48-ми и 63-ти от преписката). С жалба вх. № Я-8720/27.08.2007 г. управителят на дружеството е оспорил акта по административен ред пред зам. директора на СДП. Последният се е произнесъл с решение от 3.09.2007 г., с което е отхвърлил жалбата. На 13.12.2007 г. с № 51262 по входящата регистратура на ОПП - СДП, "Унитрейд БГ" ООД е оспорило по съдебен ред отказът на началник ОПП - СДП да регистрира принадлежащия на дружеството автомобил. При тези данни жалбата пред компетентния съд е била процесуално недопустима като просрочена, поради което е следвало да се остави без разглеждане, т. к. касаторът е пропуснал законоустановения срок за атакуване на първоначалния индивидуален административен акт, с който е отказано удовлетворяване на искането му. Заповедта, с която се отказва регистрация на МПС съставлява индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване по административен ред пред по-горестоящия административен орган (по аргумент на противното от чл. 82 от АПК). Независимо, че жалба срещу този акт може да бъде подадена и без да е изчерпана възможността за оспорване по административен ред (Арг.: чл. 148 от АПК), в хипотезата на надлежно упражнено право на административно обжалване по реда на Глава VI от дял Втори на АПК, при броенето на сроковете се прилагат правилата на чл. 149, ал. 3, вр. с чл. 98 от АПК. Ако първоначалният акт бъде отменен или изменен, на оспорване подлежи решението на горестоящия административен орган, с който въпросът е решен по същество или преписката е върната на долустоящия орган със задължителни указания (Арг.: чл. 145, ал. 2, т. 2, вр. с чл. 98, ал. 2, изр. 1-во, вр. с чл. 97, ал. 1 и ал. 2 от АПК). В този случай преките правни последици следват от акта на контролния (по-горестоящ) орган, а преклузивният срок по чл. 149, ал. 1 от АПК тече от съобщението за постановеното решение. Ако жалбата или протестът бъдат отхвърлени, на оспорване подлежи първоначалният административен акт, като сроковете за упражняване на процесуалното правомощие са уредени с разпоредбите на чл. 149, ал. 3, изр. 2-ро вр. с ал. 1, вр. с чл. 98, ал. 2, и чл. 97, ал. 1 от АПК. При условие, че горестоящият административен орган не се произнесе по жалбата в двуседмичния, респ. - едномесечния срок по чл. 97, ал. 1 от АПК, на оспорване отново подлежи първоначалният административен акт, а срокът за това тече от деня, следващ изтичането им (Арг.: чл. 98, ал. 2, изр. 2-ро, чл. 145, ал. 2, т. 1 и чл. 129 от АПК). Т. е., в зависимост от характера на волеизявлението на по - горестоящия орган и спазването на установените в чл. 97, ал. 1 от АПК срокове за произнасяне, различни са началните моменти, от които следва да се брои 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК за подаване на жалбата пред съда. Отхвърлянето на жалбата не е равнозначно по характер и правни последици на потвърждаване на административния акт, в който случай решението на горестоящия орган е съставен елемент на крайния сложен юридически акт. При упражняване на контролна функция (какъвто е процесния казус) решението на горестоящия орган съставлява акт без самостоятелен материалноправен ефект и не може да бъде предмет на обжалване(ППВС № 4/22.09.1976 г., т. 11). На оспорване подлежи първоначалния акт, т. к. въз основа на него възникват съответните неблагоприятни правни последици, докато решението на по-горестоящия орган само санкционира тези последици. От друга страна - да се приеме, че в хипотезата на отхвърлена по административен ред жалба, срокът тече от датата на уведомяване за решението на горестоящия административен орган (за която по делото липсват доказателства), означава да се даде възможност за новиране на изтекли преклузивни срокове, което е недопустимо. От данните по делото се установява, че дружеството - касационен жалбоподател е пропуснало законовоустановения срок за оспорване на отказа за регистрация на МПС. Правилата относно течението на сроковете за административно и съдебно обжалване на административните актове се основават на чл. 149, ал. 3, вр. с чл. 98, ал. 2 от АПК. Както бе отбелязано по-горе, ЗДвП не предвижда отклонение от тези правила, а дава възможност за прилагане на двата способа за обжалване на актовете. Преценката за допустимостта на оспорваното решение изисква да се установи момента, от който започват да текат сроковете за атакуване на заповедта на началника на ОПП-СДП. Оспорената заповед е била надлежно съобщена на адресата на 20.08.2007 г., жалбата по административен ред е подадена на 27.08.2007 г., в срока по чл. 84, ал. 1 от АПК. По аргумент на чл. 97, ал. 1 от Кодекса, зам. директорът на СДП е следвало да се произнесе в 14-дневен срок, или до 10.09.2007 г. От тази дата е започнал да тече срокът за съдебно оспорване по чл. 149, ал. 3, вр. ал. 1 от АПК, който в случая изтича на 24.09.2007 г. Този срок е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на страната да атакува постановения административния акт. След като жалбата до съда е била подадена едва на 13.12.2007 г., правото на обжалване следва да се счете погасено, т. к. не е било упражнено в предвидения от закона срок. При условие, че по-горестоящият административен орган не е постановил ново правно решение по спора (т. е. не е отменил или изменил първоначалният административен акт), последвалото изрично произнасяне извън установения с чл. 97, ал. 1 от АПК срок, е ирелевантно за допустимостта на съдебния контрол. Жалбата е следвало да бъде оставена без разглеждане, а заявеният с нея правен спор не може да бъде разрешен по същество. Ето защо, като е разгледал жалбата по същество, след като е била просрочена, т. е. при наличие на отрицателна процесуална предпоставка, осуетяваща надлежното упражняване на правото на съдебна защита, АССГ е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а образуваното производство подлежи на прекратяване. С оглед изхода на делото в настоящата му фаза и предвид направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на деловодните разноски, на основание чл. 143 от АПК във връзка с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на ОПП - СДП направените в това производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,