Решение № 10863 от 19.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1890/2015 г.

Решение № 10863 от 19.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1890/2015 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, чрез юрисконсулт Стефан Тодоров срещу решение № 86 от 2.12.2014 г., постановено по адм. д. № 107/2014 г. на Административен съд - Габрово, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/11833 от 30.05.2014 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта му над 6 512.46 лева, равняващи се на 40% от получената субсидия до пълния размер, определен в акта - 16 281.14 лева и е отхвърлил оспорването на ЕТ "Пенчо Христов" срещу АУПДВ в частта до 6 512.46 лева. В касационната жалба се твърди нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на обжалваното решение - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска от съда да отмени обжалваното решение в частта, с която е отменен АУПДВ. В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява, чрез пълномощник с писмена молба, поддържа жалбата, не сочи нови писмени доказателства. Ответникът - ЕТ "Пенчо Христов" не се представлява в съдебно заседания, чрез пълномощник в писмен отговор по касационната жалба я оспорва, твърди, че решението на административния съд е законосъобразно и иска от съда да го остави в сила, претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира решението на Административен съд - Габрово за правилно и законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна: Решението е валидно, допустимо и е постановено в съответствие с материалния закон. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 86 от 2.12.2014 г., постановено по адм. д. № 107/2014 г. Административен съд - Габрово е отменил АУПДВ № 01-6500/11833 от 30.05.2014 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта му над 6 512.46 лева, равняващи се на 40% от получената субсидия до пълния размер, определен в акта - 16 281.14 лева и е отхвърлил оспорването на ЕТ "Пенчо Христов" срещу АУПДВ в частта до 6 512.46 лева. За да постанови този резултат, административният съд е изяснил релевантните за спора факти и е установил, че жалбоподателят е подал общо заявление за единно плащане на площ 2008 г., въз основа на което му е изплатена субсидия в размер на 16 281.14 лева. За кампания 2010 г. е подал заявление за подпомагане по одобрени схеми за национални доплащания и специфично подпомагане за глава животно, за което оторизираната сума от субсидия е в размер на 27 048.03 лева. С молба от 10.05.2011 г. земеделският производител е уведомил ДФЗ, че се отказва от поетия 2008 г. ангажимент по мярка 214. Административният орган е прекратил агроекологичния ангажимент на едноличния търговец с писмо от 2.11.2012 г. След прекратяването административният орган е предприел действия по провеждане на производство за събиране на суми, чието възстановяване земеделският производител дължи при прекратяване на агроекологичния ангажимент. Във връзка с прекратяването е издаден и оспорения пред административния съд АУПДВ, съгласно който административният орган е установил, че земеделският производител следва да възстанови 100% от изплатената субсидия по заявление за подпомагане за 2008 г. При тези факти, първоинстанционният съд е приел, че право на земеделският производител е да се възползва от дадената възможност в чл. 26, ал. 6 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., наричана Наредба № 11 да прекрати по всяко време петгодишното си агроекологично задължение по дадено направление, като уведоми за това писмено ДФЗ - РА, чрез подаване на декларация за доброволен отказ съгласно приложение № 6 и възстанови всички получени до момента агроекологични плащания съгласно чл. 18, ал. 4. Не е спорно между страните, че земеделският производител надлежно е уведомил ДФЗ за желанието си да прекрати поетия агроекологичен ангажимент с молба вх. № 345 от 10.05.2011 г., която не отговаря на формата, предвидена в приложение 6, тъй като към този момент това изискване не е било нормативно въведено. Спорен между страните и пред административния съд, както и пред касационната инстанция е останал въпросът за размерът на сумата, която земеделският производител следва да възстанови. Съгласно чл. 18, ал. 4 от Наредба № 11 подпомаганите лица възстановяват получената до момента финансова помощ заедно със законните лихви в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката до годината, в която е прекратен агроекологичният ангажимент, който размер до края на третата година е 100 %, до края на четвъртата година - 40%, до края на петата година - 20 %, след петата година - 10 %. Съдът е приел, че след като агроекологичния ангажимент е поет по общо заявление за единно плащане на площ 2008 г., въз основа на което на земеделския производител е изплатена субсидия в размер на 16 281. 14 лева, а прекратяването е настъпило с молба от 10.05.2011 г., то приложимата хипотеза на цитирания нормативен текст е чл. 18, ал. 4, буква "б", тъй като прекратяването е настъпило през четвъртата година на ангажимента. При тези обстоятелства, установени от събраните по делото доказателства, административният съд е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, но при нарушение на материалноправните разпоредби и частично го е отменил за сумата над 6 512.46 лева, която представлява 40% от цялата платена субсидия от 16 281.14 лева. Решението е правилно. Съдът е установил прецизно фактите и обстоятелствата по делото, свързани с изясняване на фактическата обстановка. Обсъдил е всички събрани по делото доказателства и е формирал изводи, които изцяло се споделят от този касационен състав. Не са представени нови писмени доказателства, които да разколебаят установеното от Административен съд - Габрово. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, че прекратяването на агроекологичния ангажимент е настъпило на третата година с уведомително писмо № 01-6500/11833 от 2.11.2012 г. от ДФЗ - РА. Административният орган е игнорирал приложението на чл. 26, ал. 6 от Наредба № 11, който установява възможност и за земеделският производител да прекрати предсрочно поет многогодишен агроекологичен ангажимент. Установено е по делото, че това едноличният търговец е сторил с молба от 10.05.2011 г., а именно да края на четвъртата година от целия период. Решението на съда е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. При постановяването му не са допуснати пороци, които да съставляват касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, както твърди касатора. При този резултат, касационният жалбоподател следва да заплати от бюджета си на ответника по касационната жалба съдебни разноски за адвокат в размер на 700 /седемстотин/ лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение