Решение № 1821 от 10.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14199/2008 г.

Решение № 1821 от 10.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14199/2008 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 16.10.2008 г. по адм. д. № 374 от 2008 г. Административният съд - София град е отхвърлил жалбата на Стефан Станев Димитров от Червен бряг против експертно решение № 0844 от 29.11.2007 г. на Националната експертна лекарска комисия, с което му е признатата 70,40 на сто трайно намалената работоспособност. Против това решение на административния съд Стефан Станев Димитров е подал касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. Първото оплакването за нарушение на закона във формата, в която е направено, следва да се признае за неоснователно, защото е лишено от основание. Административният съд, както е видно от мотивите на обжалваното решение, е изложил своите основания, въз основа на които е потвърдил обжалваното експертно решение на НЕЛК, а оплаквания от касационен характер, против това становище на административния съд няма формулирано, за да може и касационният съд да се занимае с него. Но вън от това, административният съд е обсъдил всички доводи на касатора и е проверил законосъобразността на определения процент на намалена работоспособност чрез медицинска експертиза, която се е произнесла по всички оплаквания в жалбата. Съдът не е имал основание да постави под съмнение даденото от вещото лице заключение и като го е възприел и е съобразил решението си с него, не е допуснал нарушение, което да налага отменяването на решението му по касационен ред. Административният съд не може да провери дали законосъобразно са определени процентите на намалена работоспособност за страданията на освидетелстваното лице, без помощта на вещо лице, поради което правилно се е позовал на заключението му, което се явява най-подходящо доказателство в този случай. Вещото лице не е констатирало неправилна оценка или допусната грешка при извършеното от НЕЛК освидетелстване на касатора. Доводът в касационната жалба, че заключението на вещото лице е необосновано е неуместен. От протокола на съдебната заседание, на което касаторът е участвал лично се вижда, че вещото лице е потвърдило пред съда изготвеното заключение и съдът е приел това заключение след разпит на вещото лице. Не е било оспорено заключението на вещото лице, нито е изразено недоволство от същото, нито е искано поставяне на допълнителна задача. Не е било направено и искане за поправка или допълване на протокола, с който е удостоверено извършените процесуални действия. А щом това е така, касатора не може да изразява недоволство от заключението на вещото лице. Второто оплакване в смисъл, че НЕЛК не била се съобразила с указанията, дадени в отменителното решение на съда, според които трайно намалената трудоспособност на касатора била 72,08 на сто, е също неоснователно. При отмяна на един административен акт съдът не може да дава указания на административния орган по съдържанието на акта, който следва да издаде вместо отменения. Поради това и в случая съдът не е могъл да задължи НЕЛК да определи 72,08 на сто трайно намалена работоспособност на освидетелстваното лице. Задължителни за административния орган са само дадените с отменителното решение на съда указания по приложението и тълкуването на закона и тези указания са изпълнени в случая. Налице е едно експертно решение на НЕЛК по чл. 56 НМЕР, с което е определена степента на трайно намалената работоспособност на касатора. Експертното решение правилно е издадено от специализиран състав на ортопедически болести при НЕЛК, който е определен съобразно водещата диагноза "увреждания на нервни коренчета и плексуси". С експертното решение на НЕЛК има произнасяне по поводите, предвидени в чл. 57 от Наредбата за медицинската експертизата на работоспособността. Не е допуснато нарушение и на административно производствените правила, предвидени в чл. 57 от същата наредба. Степента на трайно намалената работоспособност е определена въз основа на наличната медицинска документация, касаеща здравословното състояние на освидетелстваното лице. Следователно, в обжалваното експертно решение на НЕЛК са посочени процентите на трайно намалената работоспособност по повод уврежданията на касатора и тези проценти съвпадат с процентите, определени в заключението на назначената от съда медицинска експертиза. С оглед на това правилно е прието, че обжалваното експертно решение е законосъобразно след като констатациите на НЕЛК са потвърдени в заключението на вещото лице. Твърдението в касационната жалба, че незаконосъобразно инвалидността била определена само за една година е несъстоятелно. Срокът за инвалидността е от една до 3 години - чл. 64, ал. 1 НМЕР. Очевидно е, с цитираната разпоредба се дава право на административна преценка относно това да се определи срок, по-малък от предвидения максимален срок. Мотивите на НЕЛК сочат на упражнено именно на такова административно усмотрение, а в такъв случаи то е изключено от контрол на съда. Като е приложил закона в смисъл на изложеното, административният съд не е допуснал никакво закононарушение. Ето защо, решението на съда поради това, че е правилно, следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд,