Решение № 3026 от 22.3.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Владов, подадена чрез адв. Н. Николов, против решение 835 от 05.08.2022 г. по адм. дело 744/ 2021 г. на Административен съд София област, с което е отхвърлена жалбата му против заповед ТС-680/ 14.07.2021 г. на кмета на община Елин Пелин, с което е одобрено изменение на подробен устройствен план план за регулация (ПУП- ПР) за УПИ X-429 за СПН, кв. 143 по плана на гр. Елин Пелин за приобщаване на задънена улица с о.т. 121в-121г. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли да бъде отменено, включително в частта за разноските и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на кмета на община Елин Пелин да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът кметът на община Елин Пелин и ответниците Метал-ВМ ЕООД, гр. Елин Пелин и ТПК Спойка- в ликвидация не изразяват становище по касационната жалба. Ответникът Съни кар 2009 ООД, с. Гара Елин Пелин, представляван от адв. Попов, оспорва касационната жалба. Моли оспореното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура представя заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Решението на Административен съд София - област е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Първоинстанционният съд неправилно приема, че няма основания за отмяна на заповед ТС- 680/ 14.07.2021 г. на кмета на община Елин Пелин. С административния акт е одобрен проект за изменени на ПУП- ПР за УПИ X-429 за складови и промишлени нужди, кв. 143 по плана на гр. Елин Пелин, собственост на Съни кар 2009 ООД, за приобщаване на задънена улица с о.т. 121в-121г., собственост на ТПК Спойка в ликвидация. Заповедта е издадена на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ и в съответствие с решение 20 по протокол 4 от 13.05.2021 г. и решение 14 по протокол 5/ 30.06.2021 г. на ОЕСУТ и заповед 314/ 12.04.2021 г. на кмета на община Елин Пелин, с която е разрешено изработването на проекта, както и след представен предварителен договор по чл. 15, ал. 3 ЗУТ, сключен между възложителя Съни кар 2009 ООД и ТПК Спойка в ликвидация, за продажба на недвижим имот, представляващ улица - тупик. При тези факти изводът на първоинстанционния съд, че заповедта е издадена след изпълнение на материалноправните предпоставки на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, който допуска изменение на ПУП след съгласие на всички собственици на непосредствено засегнатите имоти, е незаконосъобразен. От страна на съдебния състав не е съобразено, че в случая изразеното от собствениците на засегнатите имоти съгласие всъщност е в хипотезата на чл. 15, ал. 3 ЗУТ, който регламентира изменение на регулацията при съгласие на собствениците, изразено със заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени подписи, но само по отношение на вътрешните регулационни граници. В този смисъл е Тълкувателно решение 3 от 28.03.2011 г. по тълк. дело 3/2010 г. на ОСГК на ВКС. Тази изключителна хипотеза за изменение на ПУП-ПР в случая е неприложима, тъй като одобреният с оспорената заповед проект не променя плана за регулация между два урегулирани поземлени имота, а изменя уличната регулация с премахване на предвидената улица-тупик по действащия ПУП-ИПРЗ, одобрен със заповед ТС-518/01.09.2020г. на кмета на Община Елин Пелин, влязла в сила на 24.09.2020г. Тази улица- тупик не представлява урегулиран поземлен имот" по смисъла на § 5, т. 11 от ДР на ЗУТ, поради което изменението на ПР по този ред е недопустимо, въпреки изразеното изрично и формално съгласие на собствениците по чл.15, ал.3 ЗУТ. Поради изложеното следва да се приеме, че предпоставките на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ не са изпълнени и издадената на това основание заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Ето защо като достига до заключение в обратен смисъл и отхвърля жалбата против административния акт първоинстанционният съд постановява решение в противоречие с материалния закон и събраните доказателства. Това е достатъчно основание за отмяна на съдебния акт без да се обсъждат останалите съображения на касационния жалбоподател. С оглед изложеното по-горе относно незаконосъобразността на оспорената заповед и на основание чл. 222, ал.1 АПК следва да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповед ТС-680/ 14.07.2021 на кмета на община Елин Пелин да бъде отменена. Съобразно изхода на спора, искането на касатора и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред двете съдебни инстанции, община Елин Пелин следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя Р. Владов сумата 1730.00 лв., разноски по делото пред двете инстанции, включващи 80.00 лв. държавна такса, 1250.00 лв. възнаграждение за адвокат и 400.00 лв. възнаграждение за вещо лице. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,