Решение № 3668 от 5.4.2023 г. на ВАС, VIII о.
ВАСОсмо отделение05.04.2023 г.докладчик Христо Койчев
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение 64/13.06.2022г., постановено по адм. дело 28182021г. на Административен съд Разград, в частта, в която чрез изменение е потвърден РА Р-03001720006307-091-001/21.06.2021г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение 249/01.11.2021г., на директора на дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, в частта с която на Еуро & Конт ЕООД са намалени установените допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2017г. главница в размер на 19 288.55лв. вместо определените с РА в размер на 399 681.93лв. и съответната лихва за забава в размер на 6 306.79лв., вместо определената с РА в размер на 130 798.54лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ по жалба на Еуро & Конт ЕООД ревизионен акт Р-03001720006307-091-001/21.06.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение 249/01.11.2021г., на директора на дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, в частта в която са установени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2017г. главница в размер на 19 288.55лв. и лихва за забава в размер на 6 306.19лв.
ОТМЕНЯ решение 64/13.06.2022г., постановено по адм. дело 28182021г. на Административен съд Разград, в частта в която Еуро & Конт ЕООД е осъдено да заплати на Дирекция ОДОП Варна разноски по делото.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 25.07.2022г., постановено по адм. дело 281/2021г. на Административен съд Разград.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на Еуро & Конт ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Разград, [жк] сума в размер на 13 546.76лв. /тринадесет хиляди петстотин четиридесет и шест и 0.76/, разноски за две съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ Членове: /п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ /п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 от ДОПК.
Образувано е по два броя касационни жалби, подадени от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. Варна при ЦУ на НАП и от Еуро & Конт ЕООД, чрез процесуалния му представител срещу решение 64/13.06.2022г., постановено по адм. дело 281/2021г. на Административен съд Разград.
Касаторът директорът на дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, в която е отменен Ревизионен акт /РА/ Р-03001720006307-091-001/21.06.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение 249/01.11.2021г. на решаващия орган, в частта за установени допълнителни задължения за довнасяне на корпоративен данък по ЗКПО за 2017г. главница за сума над 19 288.55лв. до определената с РА в размер на 399 681.93лв. и лихва за забава за сума над 6 306.79лв. до определената с РА в размер на 130 798.54лв. и в частта за установен корпоративен данък за 2019г. в размер на 2 254.47лв. главница и 42.63лв. лихва за забава.
Според касатора решението в оспорената му част е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Сочи се, че неправилно в тази си част съдът е възпроизвел изводите на ССЕ без да извърши анализ на събраните писмени и гласни доказателства, като по този начин не е ясно по какъв начин са формирани изводите му.
Сочи се, че воденото от РЛ счетоводство не дава възможност да бъдат съпоставени и обвързани представените първични счетоводни документи да покупка на трюфели със стойностите на осчетоводените по сметка 303 и 304, тъй като липсва хронологично, аналитично и самостоятелно отчитане на закупените трюфели от физически лица, вкл. по дата, име, вид, количество, единична цена и стойност. През 2017г. не са заприхождани в материалните книги такива стоки по сметка гр. 30, а са отчитани разходи за тяхното придобиване, които са включени в общите разходи на РЛ по сметка 601-23. В.л. също заключава, че счетоводството на РЛ липсва аналитична информация за стоките и разчетите с физическите лица, а е организирано само стойностно.
Твърди се, че РЛ не притежава редовно оформени документи за закупените трюфели, като единствените представени такива са бланкетни приемо-предавателни протоколи, в някой от които липсва дата, а в други не са попълнени вида на стоката, количеството и качеството, а освен това липсват идентификационните данни на лицето приело стоката. Това се отнася и до представените сметки за изплатени суми и служебни бележки липсват идентификационни данни на лицето което ги е подписало. Твърди се, че в представените от РЛ в предходното ревизионно производство документи за едни и същи лица, се различават по съдържание от тези, представени в настоящото ревизионно производство относно дата на предаване на стоките, количества и стойност.
Сочи се, че липсват представени кантарни бележки, удостоверяващи количеството на приетата стока за да се осъществи съпоставка с посочените такива в протоколите. Видно от направената справка за изкупени трюфели 27 от лицата са доставили едно и също количество стока и са получили едно и също брутно възнаграждение. Съдът не е обсъдил и не е анализирал наличието на противоречия в представените от РЛ документи във връзка с изкупените трюфели. Липсват представени товарителници, пътни листи и документи за изписване на гориво за разход с оглед предаване на стоките в други градове, различни от гр. Разград.
По отношение фактури издадени от Файко Комерс 2017 ЕООД и Орбит логистик ЕООД съдът неправилно е приел, че са налице разходи които следва да се признаят за данъчни цели. Според касатора издадените фактури не документират реално извършени стопански операции и отразените в тях разходи не следва да бъдат признати за данъчни цели. Липсата на реалност на доставките е установена по безспорен начин с решение на ВАС 6555/01.06.2021г., постановено по адм. дело 12149/2020г., като спорните разходи се явяват такива отчетени в нарушение на принципа на документалната обоснованост.
По отношение отчетени разходи по фактури издадени от Биотренд Експорт ЕООД е установено липса на доказателства за транспортиране на стоката и нейното реално получаване от РЛ. Сочи се, че е налице решение 83/09.06.2021г. по дело 242/2020г. на АС Разград потвърждаващо изводите на органа за липса на реалност на фактурираните стоки, а от там и документираните стопански операции свързани с осчетоводяване на разходи за тези стоки не следва да бъдат признавани за данъчни цели.
Оспорва се и решението в частта за разноските.
По подробни доводи изложени в касационната жалба се моли за отмяна на решението на АС Разград в оспорената му част и за постановяване на друго такова с което жалбата на дружеството срещу тази част на РА да се отхвърли. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.
Ответника по тази касационна жалба - Еуро & Конт ЕООД, чрез процесуален представител в с.з. я оспорва и моли съда да остави решението на АС Разград в тази му част в сила.
Касаторът Еуро & Конт ЕООД, чрез процесуалния му представител обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу процесния РА, в частта на установения допълнителен корпоративен данък за 2017г. в размер на 19 288.55лв. главница и 6 306.79лв. лихва за забава, както и в частта за установен корпоративен данък за 2019г. в размер на 2 254.47лв. главница и 42.63лв. лихва за забава.
Според касатора решението на АС Разград в оспорената му от него част е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Сочи се, че неправилно първоинстанционния съд е приел липсата на документална обоснованост на разходите за закупуване на трюфели от физически лица берачи и от дружеството Файко Комерс 2017 ЕООД, тъй като тези изводи противоречат на заключението по ССЕ и събраните по делото доказателства протоколи за покупко-продажба, сметки за изплатени суми по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ и служебни бележки по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ. Според касатора в.л. е дало заключение, че РЛ е спазило изискванията на Счетоводен стандарт 18 Приходи при признаване на приходите от продажбата на закупени трюфели, като данъчния орган е признал всички приходи от продажбата на трюфели, но не и разходите по тяхното изкупуване, което е в противоречие с счетоводния принцип за съпоставимост на приходи и разходи.
По изложени подробни в жалбата възражения се моли за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго с отмяната на РА в тази част. Претендират се разноски.
Депозирана е и втора касационна жалба от Еуро & Конт ЕООД срещу решение от 25.07.2022г., постановено по адм. дело 281/2021г., с което е отхвърлено искането на дружеството за постановяване на допълнително решение за допълване на решение 64/13.06.2022г., постановено по адм. дело 281/2021г.
Ответната страна Директор на дирекция ОДОП Варна не изразява становище по касационните жалби.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и за правилност на решението в обжалваните му части.
Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от страните по делото, срещу тази част от първоинстанционния съдебен акт, която е неблагоприятна за всяка от тях и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
При разглеждането им по същество, настоящият касационен състав съобрази следното:
Предмет на обжалване пред АС Разград е бил Р-03001720006307-091-001/21.06.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение 249/01.11.2021г., на Директора на дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, с който на Еуро & Конт ЕООД са установени допълнителни задължения по ЗКПО за 2017г. и 2019г. в общ размер на 530 480.47лв.
Първоинстанционния съд е установил следните факти и обстоятелства:
С ГДД от 25.03.2018г. РЛ е декларирало счетоводен финансов резултат в размер на 464 884.77лв. и формиран данъчен финансов резултат в размер на 473 518.65лв. и дължим корпоративен данък в размер на 47 351.87лв.
Установено е, че декларираните приходи, съгласно отчет на дружеството за 2017г. са в размер на 5 453 491.32лв. Общия размер на разходите отчетени от дружеството са 4 988 606.55лв., като не са установени разлики между осчетоводените разходи и действително реализираните такива.
Установено е, че РЛ през 2017г. е осчетоводило разходи, свързани с изплатени суми на физически лица за закупени трюфели в общ размер на 1 676 420.20лв. След анализ на събраните доказателства данъчния орган е стигнал до извод за липса на доказателства физически лица да са продавали трюфели на дружеството т.е. прието е липса на реалност на извършените доставки. Това е обосновано поради липса на представяне на приемо-предавателни протоколи и недоказване превоза на стоката до изкупвателния пункт на РЛ; липса на подписи от физическите лица предали стоката и липса на посочване на количествата предадена стока; липса на данни за количества закупени трюфели от физически лица и последващата им обвръзка с продажбите за периода; липса на доказване на извършено плащане към лицата.
Ревизиращия орган е приел, че разходите са отчетени от РЛ в нарушение на счетоводното законодателство, тъй като не са налице доказателства, които да установяват по безспорен начин, че разходите за закупени трюфели от физически лица, са действително извършени. Прието е, че счетоводните разходи за покупка на трюфели от физически лица не могат да бъдат признати за данъчни цели по реда на чл. 26, т. 2 вр. чл. 10 от ЗКПО тъй като не са документално обосновани.
По отношение закупени трюфели от Файко Комерс 2017 ЕООД и Орбит Логистик ЕООД ревизиращия орган се е позовал на решение 99/14.08.2020г., постановено по адм. дело 295/2019г. на АС Разград за липса на реалност на извършени доставки на труфели от доставчиците към РЛ и са приели, че са налице предпоставките на чл. 26, т. 2 и чл. 77, ал. 1 от ЗКПО за увеличение на счетоводния финансов резултат на РЛ по посока увеличение.
Прието е, че вместо декларираното от дружеството увеличение на счетоводния финансов резултат за 2017г. в размер на 299.36лв. то следва да е в размер на 3 997 119.06лв., като данъчната основа следва да е в размер на 4 470 337.95лв., а дължимия данък следва да е в размер на 447 033.80лв. и с оглед извършено внасяне на данъка, то е определен окончателен такъв в размер на 399 681.93лв. и лихва за забава в размер на 130 798.54лв.
За 2019г. е установена декларирана сума на приходите в размер на 430 287.41лв. и разход в размер на 618 988.20лв.
Установено е, че РЛ е закупило 927кг. трюфели по фактура 190/07.01.2019г. и 10 ..150/02.02.2019г. на стойност 162 695лв. от Биотренд експорт ЕООД. Прието е, че липсват доказателства за реално извършени доставки по посочените 2бр. фактури, тъй като при предходни производства е установено, че Биотренд експорт ЕООД и неговия доставчик Деза Лукс ЕООД не са разполагали с кадрова и материална обезпеченост за извършване на доставките.
Въз основа на това е прието, че извършените разходи за закупуване на трюфели от Биотренд експорт ЕООД не следва да се признават за данъчни цели, тъй като не са документално обосновани, на основание чл. 26, т. 2 вр. чл. 10 от ЗКПО. Прието е, че счетоводния финансов резултат за 2019г. следва да се коригира в посока увеличение с размер на непризнатите разходи за доставка на трюфели и е установен дължим корпоративен данък в размер на 2 254.47лв.
В съдебната фаза е изслушано заключение на ССЕ, според което счетоводството на РЛ е водено редовно, съгласно изискванията на ЗСч., ЗКПО и другите законови и подзаконови нормативни актове, с изключение на липсваща аналитична информация, получавана по счетоводен път, за стоките и разчетите с физически лица в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 2 от ЗСч.; организирано е само стойностно/синтетично отчитане по сметка 303 1 Стоки на склад за 2017г. и по сметка 304 Стоки за 2019г.; задълженията към доставчиците физически лица не са отчитани по конкретни лица в сметка 420 2 Доставчици на трюфели през 2017г. и по сметка 401 Доставчици през 2019г; дава се заключение обаче, че предвид незначителната наличност на стоки към 31.12.2017г. и нулева такава към 31.12.2019г. липсващата аналитична информация за количествата изкупени трюфели и за разчетите с доставчиците физически лица не води до отчитане на повече разходи за продадени трюфели през 2017г. и 2019г.; общата стойност на закупените през 2017г. трюфели е за 1 676 420.20лв. и тя съответства на приложената Справка за изкупени трюфели от физически лица за този период; общата стойност на закупени трюфели от юридически лица е в размер на 3 018 919.88лв. и съответства на Справка за закупени трюфели от фирми през 2017г.; основание за счетоводни записвания през 2019г. са ежемесечни справки за покупки от физически лица и фактури от юридически лица доставчици; дава се заключение, че разгледани в комплект, документите за покупка на трюфели, отговарят на изискванията за документална обоснованост, по смисъла на чл. 6, ал. 5 от ЗСч. и приложените фискални бонове са издадени в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 4 от ЗКПО и Наредба Н-18/2006г.; дава се и заключение, че осчетоводените количества закупени трюфели са продадени и са отчетени приходи от последващи продажби, като РЛ е спазило изискванията на СС 18 Приходи , вкл. правилата посочени в т. 5.1; признати са всички приходи от продажбата на трюфели за 2017г. и 2019г. , но не са признати всички разходи, свързани с тези приходи; липсват доказателства РЛ да е извършвало покупки на трюфели от лица, различни от тези отразени в счетоводството му.
АС Разград е приел изводите на данъчния орган за наличие хипотезата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, касаеща 2017г. за частично неправилни.
В табличен вид е посочено че са представени от РЛ Протокол за покупко-продажба, съдържащ наименованието на дружеството, дата на съставяне на протокола, име и ЕГН на продавача, вид, количество, ед. цена и стойност на стоката, посочване за извършено плащане в брой, подписи на закупил продукцията и предал продукцията , сметка за изплатени суми по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ и служебна бележка по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ по отношение 40 физически лица за закупени трюфели на обща стойност 1 499 562.20лв. Прието е, че по отношение на осчетоводените разходи за закупуване на трюфели от физическите лица е налице документална обоснованост, предвид и заключението на ССЕ, че разгледани всички счетоводни документи като комплект, отговарят на изискванията за документална обоснованост.
По отношение останалите 32 физически лица, отчетените разходи в размер на 176 858лв. е прието, че изводите на ревизиращия орган изложени в РА са правилни. Посочено е, че РЛ не е представило никакви първични счетоводни документи и предвид чл. 10 от ЗКПО тези разходи са документално необосновани.
По отношение непризнатите счетоводни разходи за 2017г. по фактури издадени от Файко Комерс 2017 ЕООД и Орбит Логистик ЕООД съдът е посочил, че установените факти и обстоятелства в предходни ревизионни производства са с различен предмет от настоящото производство, тъй като касаят задължения по ЗДДС, като със сила на присъдено нещо се ползва само диспозитива на съдебните решения с които де факто предходните ревизионни актове са оставени в сила, но изложените в контекста на ЗДДС мотиви са ирелевантни за настоящия спор.
Прието е, че с оглед чл. 10, ал. 1 и чл. 26, т. 2 от ЗКПО обхвата на спора се простира до наличието на първичен счетоводен документ и дали той отразява вярно стопанската операция. Прието е, че към фактурите има издадени приемо-предавателни протоколи и товарителници, с попълнени данни и подписи, както и доказателства за извършени плащания. Прието е, че в тежест на органа по приходите е да докаже всички фактически обстоятелства, въз основа на които са достигнали до съответните изводи в РА за наличие на допълнително данъчно задължение по ЗКПО, което според АС Разград не е сторено.
В обобщение е прието, че отчетените от РЛ счетоводни разходи по закупени от Файко Комерс 2017 ЕООД и Орбит Логистик ЕООД стоки са документално обосновани, с изключение на тези за които няма приложена фискална касова бележка фактура 000 .143/18.06.2017г. и 000 171/10.07.2017г.
С оглед горното АС Разград е приел, че счетоводния резултат на дружеството за 2017г. следва да се преобразува в посока увеличение със сума в размер на 192 885.50лв., вместо установения в РА размер от 3 996 819.70лв.
За 2019г. първоинстанционния съд е приел, че изводите на ревизиращия орган относно непризнати разходи по отношение фактури издадени от Биотренд експорт ЕООД са неправилни, тъй като разходите са документално обосновани. Посочил е, че по делото са представени фактури, приемо-предавателни протоколи, както и доказателства за плащане на стоките. Изводите на данъчния орган за нереалност на фактурираните доставки са приети за неправилни, тъй като липсата на доставка, персонална и техническа обезпеченост са ирелевантни за настоящия спор.
АС Разград е приел за правилни само изводите на данъчния орган относно сумата от 10 006.90лв., представляваща разликата между началните дебитни салда по см. 304, тъй като не са представени доказателства обосноваваща тази разлика.
С оглед горното е прието, че декларирания финансов резултат за 2019г. следва да се увеличи като се преобразува със сума в размер на 10 006.90лв., и за РЛ е налице данъчна загуба в размер на 140 150лв., вместо установената с РА данъчна печалба в размер на 22 545.50лв.
В обобщение АС Разград е определил допълнителни задължения за довнасяне от страна на РЛ на корпоративен данък за 2017г. в размер на 19 288.55лв. , вместо определения 399 681.93лв. и съответна лихва за забава в размер на 6 306.79лв., вместо определената с РА в размер на 130 798.54лв. Определения с РА данък за 2019г. е отменен.
Решението е частично неправилно.
- По касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП.
За да отмени ревизионния акт в частта за 2017г. по отношение част от доставките на трюфели извършени от физически лица, описани в табличен вид /л. 14/ съдът е приел, че отчетените от дружеството разходи за закупуването на тези стоки са документално обосновани издадени са съответни първични счетоводни документи, приемо-предавателни протоколи, сметки за изплатени суми по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по този закон, като понятието за документална обоснованост е в чл. 10 от закона. Съгл. чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството /ЗСч/, отразяващ вярно стопанската операция, т. е., за да се признае за целите на данъчното облагане, отразеният в счетоводния документ разход, следва да е извършен по реална сделка и да отразява вярно стопанската операция.
В конкретния случай ревизиращия орган е отрекъл реалността на документираните с издадените фактури доставки на трюфели от посочените в табличен вид физически лица /л. 14/ към РЛ поради липса на представени документи удостоверяващи получаване на стоката от РЛ.
Видно от доказателствата приложени към делото към всяка една от издадените фактури за доставка са приложени протоколи за покупка, съдържащи следните реквизити: наименование на РЛ, като купувач; дата на съставяне на протокола; име и ЕГН на продавача; вид, количество, единична цена и стойност на стоката; посочване за извършване на плащане в брой и подписи на лицата предаващи стоката и РЛ като получател на последната; към фактурите са приложени и Сметка за изплатени суми по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ и служебна бележка по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ. Настоящата инстанция изцяло възприема доводите на АС Разград, че така представените доказателства установяват реалното предаване на съответните количества трюфели от физическите лица към РЛ. Независимо, че не са приложени издадени разходни касови ордери за изплащане в брой на посочените в протоколите суми, то стойността на изплатените такива се съдържа в сметките по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ. Правилно съдът се е позовал и на заключението по ССЕ, в което е посочено, че представените счетоводни документи, разгледани като комплект, отговарят на изискванията за документална обоснованост по смисъла на чл. 6, ал. 5 от ЗСч. Наведените в касационната жалба доводи за наличие на пропуски в част от протоколите за покупко-продажба, като непопълване на дата, вид на стоката, качество, липса на данни за лицето приело стоката, не водят до извод за липса на реалност на доставките по тези фактури. От събраните в хода на ревизионното производство доказателства, вкл. и от ССЕ, извършила проверка в счетоводството на РЛ се установяват налични доказателства и счетоводни записвания които санират допуснатите в протоколите за покупка пропуски, като се установява реално предаване на фактурираните трюфели от физическите лица към РЛ. Тъй като се касае за предаване на продукция от физически лица и то в складове на дружеството т.е. изкупуването на продукцията се е извършвало в складовете на РЛ, то няма как последното да отговаря за превозването на стоката и да изисква от тези лица да му представят превозни документи.
По отношение отчетените разходи по фактури издадени от Файко Комерс 2017 ЕООД, Орбит логистик ЕООД и Биотренд Експорт ЕООД ВАС приема следното:
Неоснователно в касационната жалба се съдържат доводи, че с оглед влезли в сила решения на съда е отречено реалността на доставките по фактури издадени от тези доставчици, поради което и извършените разходи по тях са документално необосновани. Видно от решение 6555/01.06.2021г., постановено по адм. дело 12149/2020г. на ВАС и 10211/11.11.2022г., постановено по адм. дело 9946/2021г. на ВАС е отречено правото на реалност по фактури издадени от посочените по-горе доставчици, но издадените ревизионни актове касаят само и единствено задължения по ЗДДС и както правилно е посочил АС Разград мотивите на съда са изложени в контекста на ЗДДС и са ирелевантни към настоящото производство. Както ВАС е изразявал становище силата на присъдено нещо на съдебното решение се свързва със задължението на страните по конкретен казус да преустановят спора между тях и е само по отношение диспозитива на решението, а не и върху неговите мотиви. Силата на пресъдено нещо обвързва страните по конкретния правен спор, а не действа по отношение на всички и всичко. Както правилно е посочил АС Разград другите решения на ВАС, влезли в сила макар и между същите страни, касае друг индивидуален административен акт и при това положение в тежест на приходната администрация е да докаже фактическите и правни основания, с които обосновава основанието за издаване на оспорения пред настоящата инстанция РА. Извършените предходни данъчни ревизии по ЗДДС и издадените по тях РА на РЛ по прилагане на ЗДДС немогат да бъдат единствено правно основание за непризнаване на разходите за покупка на стоки.
В конкретния случай, както е посочено в първоинстанционното решение към всяка една от издадените фактури от трите дружества са представени приемо-предавателни протоколи и товарителници, с попълнени данни и подписи. Налице са доказателства за извършени плащания, както по банков път, така и в брой, и към трите дружества. В.л. е дало заключение, че осчетоводените количества закупени трюфели са реализирани към трети лица и има отчетени приходи.
С оглед изразеното по-горе изводите на АС Разград за наличие на документална обоснованост на осчетоводените разходи за закупуване на трюфели от физически и юридически лица за 2017г. /в частта в която акта е отменен/ и 2019г., са правилни, предвид и на което решението на първоинстанционния съд в отменената част следва да се остави в сила.
- По касационната жалба на Еуро & Конт ЕООД.
Решаващия съд е отхвърлил жалбата на дружеството по отношение осчетоводени разходи за закупуване на трюфели от 32 физически лица, тъй като от РЛ не са били представени доказателства установяващи документалната обоснованост на тези разходи.
Видно от заключението на ССЕ, че по отношение закупените трюфели от физически лица са представени справки с посочване на количество, единична цена и стойност и лице което ги е предало може да се установи предаването на трюфелите от посочените на л. 16 лица към РЛ. В тази връзка с оглед цялостният анализ на счетоводната документация на РЛ, вкл. представените справка за изкупени трюфели от физически лица за 2017г. и извънсчетоводни справки, сметка за изплатени суми по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ и служебни бележки по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ, както и заключението на в.л., че за 2017г. закупеното количество трюфели е било реализирано почти изцяло /дружеството е имало остатък от 356кг. при закупени общо 50 447.653кг. и продадени 50 417.87кг/ и, че приходите от продажбите са били изцяло признати, то с оглед залегналия в счетоводството и СС 18 Приходи счетоводен принцип за съпоставимост на приходи с разходи, следва да се приеме, че осчетоводените разходи за закупуване на трюфели от посочените 32 физически лица, следва да се признаят за данъчни цели, в противен случай би се стигнало до нарушение на посочения по-горе счетоводен принцип, както това е сторено с оспорения РА.
Предвид горното решението на АС Разград в тази му част като неправилно следва да се отмени.
По отношение 2бр. фактури издадени от Файко Комерс 2017 ЕООД 000 .143/18.06.2017г. и 000 .171/10.07.2017г., жалбата на РЛ е отхвърлена тъй като към фактурите не са били приложени фискални касови бонове, тъй като се касае за плащане в брой.
Изводите на първоинстанционния съд са правилни. Видно е, че по посочените по-горе 2бр. фактури е установено плащане в брой, като липсват представени издадени фискални касови бонове. Изискването за притежание на фискална касова бележка от фискално устройство като необходимо условие за признаване на счетоводен разход за данъчни цели е законодателно заложено в императивната разпоредба на чл. 10, ал. 4 от ЗКПО, и е без значение какви са причините и чия е вината, поради която издадените процесни фактури не са придружени от фискален бон или придружаващия такъв не отговаря на императивни законови изисквания относно неговото съдържание. Неспазването на изискванията по чл. 10, ал. 4 ЗКПО, е основание за непризнаване на разхода - чл. 26, т. 2 от ЗКПО и като последствие - преобразуване на финансовия резултат на търговеца за ревизираните години в посока увеличение. В конкретния случай обаче увеличението на финансовия резултат с тези недокументално обосновани разходи в размер на 16 027.50лв. не водят до определяне на допълнителен данък по ЗКПО, тъй като данъчната печалба за 2017г. ще остане отрицателна величина.
С оглед горното следва обжалваното решение в частта, в която е е изменен оспорения РА и е намален размера на данъчното задължение по ЗКПО на РЛ за 2017г. в размер на 19 288.55лв. главница и 6 306.79лв. лихва за забава следва да се отмени и на основание чл. 222, ал. 1 АПК да бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което РА в тази му част също следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
На отмяна подлежи решението и в частта за разноските.
В останалата му част решението, като правилно следва да се остави в сила.
За пълнота следва да се посочи, че АС Разград некоректно е постановил изменителен диспозитив касаещ оспорения РА. Макар и инстанция по същество на спора съдът не влиза във функциите на решаващ орган, който има възможност да измени РА в една или друга негова част. Съдът има правната възможност да отмени РА изцяло или частично т.е. коректния диспозитив следва да е отменя РА в частта за определен допълнителен корпоративен данък за 2019г. за сумата над 19 288.55лв., а не изменя и намалява определения данък.
Неоснователна се явява втората касационна жалба на дружеството срещу решение от 25.07.2022г., постановено по адм. дело 281/2021г., с което е оставена без уважение молбата им за допълване на решение 64/13.06.2022г., с диспозитив за отмяна на оспорения РА и в частта в която е увеличен финансовия резултат на дружеството за 2019г. със сумата от 162 695лв., поради изхода на спора т.е. поради цялостната отмяна на оспорения пред съда РА. В акта на дружеството са определени само допълнителни данъчни задължения за корпоративен данък, като липсва изричен диспозитив за увеличение на финансовия резултат за 2019г. със сума в размер на 162 695лв. Това увеличение, посочено в обстоятелствената част на акта е обстоятелството довело до начисляване на допълнителен корпоративен данък за 2019г., поради непризнаване на извършените от РЛ разходи за закупуване на трюфели от Биотренд експорт ЕООД. С цялостната отмяна на РА де факто се потвърждават счетоводните записвания на дружеството, вкл. и тези за извършени реално и документално обосновани разходи в размер на 162 695лв., като декларираната в тази връзка данъчна загуба на РЛ е такава, каквато РЛ е осчетоводило.
С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател "Еуро & Конт" ЕООД за първата инстанция са дължими разноски допълнително в размер на 742лв., с оглед платените такива, а в касационната такива в размер на 204.76лв. за платена д.т. и 12 600лв. адвокатско възнаграждение по списъка по чл. 80 от ГПК /л. 53/.
Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение