Решение № 11728 от 12.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16728/2009 г.

ВАСIV отделение12.10.2010 г.докладчик Галина Матейска

Диспозитив

Отменя решение № 1436 от 9.11.2009 г. по административно дело № 1532/2009 г. на Административен съд - Пловдив, VIII състав и вместо него постановява: Отхвърля жалбата на Христина Иванова Манолова, Мануела Ставрева Стайкова и Васил Тодоров Гайдаджиев, против отказ на Кмета на Район "Източен", Община Пловдив, обективиран в писмо с изх. № 9400 - 96 от 17.08.2009 г. за издаване на заповед по чл. 34 от ЗСПЗЗ. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 11728 от 12.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16728/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от район "Източен", Община Пловдив, представляван от Татяна Илиева - процесуален представител, срещу решение № 1436/9.11.2009 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 1532/2009 г., с което е отменен отказ на Кмета на района, обективиран в писмо с изх. № 9400-96/17.08.2009 г., с който е отказано на заявителите Христина Манолова, Мануела Стайкова и Васил Гайдаджиев да бъде издадена заповед с основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Касаторът счита, че гореописаното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Съдът не е обсъдил изчерпателно посочените мотиви в отказа за издаване на заповедта по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, както и не са коментирани и доводите, наведени в заключителните речи. Не е зачетено обстоятелството, че за да се приложи тази хипотеза, земята следва да бъде земеделска, а в конкретния случай се иска изземване на имот, който не представлява земеделска земя, дори още в решението на поземлената комисия е посочено, че се възстановява поземлен имот в строителните граници на града, а това е земя в регулация, в строителните граници на града, находяща се в урбанизирана територия. Моли съдебното решение да бъде отменено и постановено друго, с което отказът за издаване на заповед с правно основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ да бъде потвърден. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Ответниците - Христина Иванова Манолова, Мануела Ставрева Стайкова и Васил Тодоров Гайдаджиев, не вземат отношение по жалбата. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Решението на Административния съд гр. Пловдив е правилно и законосъобразно. Правилно е приел съдът, че постановеният отказ за издаване на заповед по чл. 34, ал. 1 от Кмета на Община Пловдив, район "Източен" е незаконосъобразен и го е отменил и му върнал преписката за постановяване на административния акт, съобразно дадените указания в решението. Безспорно е установено по делото, че жалбоподателите са се легитимирали за наследници на Манол Ставрев Манолов. С решение на РС - Пловдив по адм. дело № 185/1997 г., ХVI граждански състав е възстановено правото на собственост на наследниците на Манол Ставрев Манолов върху нива с площ 970 кв. м. цялата от 2500 кв. м, находяща се в землището на гр. Пловдив, местност "Столипиново", имот № 63 от стар кадастрален план от 1957 г. Следователно жалбоподателите са собственици на земеделски имот възстановен по реда на ЗСПЗЗ. Вместо да изпълни разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, кметът на община Пловдив - район "Източен" и постанови административен акт в съответствие с доказателствата, е оставил искането без уважение. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от надлежно упълномощен представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява и основателна. С решение № 1436 от 9.11.2009 г. по административно дело № 1532/2009 г., в производство по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 34, ал. 1 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), Административен съд - Пловдив, VIII състав отменя отказ на Кмета на Община Пловдив - Район "Източен", обективиран в писмо с изх. № 9400-96 от 17.08.2009 г. за издаване на заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ; изпраща преписката на кмета на Община Пловдив - Район "Източен" за постановяване на законосъобразен акт, съгласно дадените в настоящето решение указания по тълкуването и прилагането на закона; Определя срок за изпълнение на решението от два месеца, считано от датата на влизането му в сила и с четвърти диспозитив съдът осъжда ответната страна Община Пловдив - Район "Източен" да заплати на жалбоподателите Христина Иванова Манолова, Мануела Ставрева Стайкова и Васил Тодоров Гайдаджиев, сумата от 200,00 лева, представляваща направените по делото разноски. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, както и че жалбоподателите Христина Иванова Манолова, Мануела Ставрева Стайкова и Васил Тодоров Гайдаджиев се легитимират за наследници на Манол Ставрев Манолов и са собственици на земеделски имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, като въпросът за неговия регулационен статут според действащите в момента кадастрални и подробни устройствени планове е без значение за правото им да получат защита на нарушеното си владение върху същия по административен ред. Вместо обаче да обсъди наличието на всички предпоставки по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ като проведе съответната процедура за установяването им, и съответно постанови акт в съответствие с тях, кметът на Община Пловдив - Район "Източен" е оставил искането им без уважение, като се е мотивирал, че имотът, по отношение на който е направено искането за изземване по административен ред, не е земеделски и че липсват данни същият да се ползва от друго лице без правно основание. От това съдът е извел извод, че отказът за издаване на заповед е незаконосъобразен. Така постановеното решение се явява неправилно. Производството пред Административен съд - Пловдив е по реда на чл. 34 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Съгласно ал. 1 от тази разпоредба, "по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им. За установяване на неправомерното ползване кметът служебно изисква информация от общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите, съответно от службата по геодезия, картография и кадастър". От граматическото и логическо тълкуване на текста следва изводът, че искането за започване на предвидената бърза процедура за защита на правото на собственост принадлежи както на бившите собственици или техните наследници, на които е възстановено правото на собственост по реда на земеделската реституция (ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ), така и на приобретателите на такива имоти, а дори и на ползвателите на правно основание след допълнението на текста в ДВ, бр. 13/9.02.2007 г., каквито безспорно са арендаторите и наемателите на имоти със съответните арендни или наемни договори. Изискването за възстановено право на собственост е относно имота, а не относно собственика (ползвателя). Меродавен е обектът на искането, а не субектът. В конкретния случай искането е направено от надлежни лица - наследници на бившия собственик Манол Ставрев Манолов, на които с решение № 857 - 1 от 1.10.2001 г. Поземлена комисия гр. Пловдив е възстановила правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху имот от 0.970 дка, находящ се в строителните граници на град Пловдив - Тракия, в квартал Столипиново. Този имот обаче, въпреки, че е възстановен по земеделската реституция, не е със земеделски характер. ЗСПЗЗ регламентира обществените отношения, свързани със собствеността и ползуването на земеделските земи (чл. 1), като в чл. 2 е дадено легално определение и изрично са изброени земите, които са земеделски по смисъла на този закон. Освен предназначените за земеделско производство, те трябва да отговарят и на четири различни условия, като на първо място в точка 1. е посочено - да не се намират в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), определени с подробен устройствен план, или с околовръстен полигон. В случая е безспорно, че имота, на който се иска изземване по реда на предвидената в същия закон опростена административна процедура, не е земеделски, а както се вижда от решението на ПК - Пловдив, се намира в строителните граници на град Пловдив. Целта на бързата процедура е освобождаване на земеделските земи за тяхното ползване по предназначение, а не изземването им за други нужди. Въпреки настоятелните пет на брой искания от Христина Иванова Манолова, Мануела Ставрева Стайкова и Васил Тодоров Гайдаджиев (заявление № 9400 - 96/18.11.2008 г., заявление № 9400 - 97/30.01.2009 г., заявление № 09 Р И - 69/7.04.2009 г., молба № 09 Р И - 69/23.07.2009 г. и молба № 9400 - 96/24.07.2009 г.), този ред за издаване на заповед по чл. 34 от ЗСПЗЗ за изземване е неприложим за имоти в строителните граници на населените места (в урбанизирани територии). Защитата на правото на собственост на такива лица и имоти е по общия исков ред в гражданско производство. В контекста на изложеното, отказът на Кмета на Район "Източен", Община Пловдив се явява законосъобразен. Като е приел обратното, Административен съд - Пловдив е постановил решение, което противоречи на материалния закон. Затова същото ще трябва да бъде отменено изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски, а спорът следва да бъде разгледан по същество, при което подадената жалба срещу отказа на кмета да бъде отхвърлена като неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,

Цитирани разпоредби

1