Решение № 1899 от 5.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 69/2019 г.

Решение № 1899 от 5.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 69/2019 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Митев, подадена чрез пълномощник – адв. Попов против решение № 29/9.08.2018 г., постановено от Административния съд – Русе, по адм. д. № 109/18 година, както и по частна жалба от ОД на МВР-Русе против определение от 6.12.2018 г., постановено по същото дело. С обжалваното решение е отхвърлена исковата претенция на Г. Митев срещу Областна дирекция на МВР-Русе за присъждане на обезщетение в размер на 15090, 90 лева за претърпени имуществени вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия на служители на ОД на МВР-Русе. С обжалваното определение е допълнено решение № 29 от 9.08.2018 г., постановено по адм. д. № 109/2018 г., по описа на АС-Русе, в частта за разноските като се отхвърля искането на ОД на МВР-Русе, за присъждане на разноските по делото – юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. В касационната жалба срещу решението се поддържа неговата неправилност. Сочените касационни основания са необоснованост на решението и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което се уважи предявения иск. Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР-Русе я оспорва по съображения в писмен отговор, постъпил по делото на 21.09.2018 година. В частната жалба се твърди неправилност на обжалваното определение поради противоречието му с материалния закон. Иска се отмяната му и уважаване на молбата. Ответникът по частната жалба – Г. Митев я оспорва по съображения в писмено възражение, постъпило по делото на 17.12.18 година. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната и частната жалби. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната и частната жалба за допустими, тъй като са подадени от лица, за които съответните актове с неблагоприятни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По основателността им касационната инстанция приема следното: Административният съд е разгледал иск с пр. осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предявен от Г. Митев срещу ОД на МВР-Русе, за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в стойността на откраднатите, но ненамерени негови вещи, произтекли от бездействието на длъжностни лица от структурата на ответника, изразяващо се в неизвършването на проверка на място, невземане на пръстови отпечатъци, несъставяне на огледен протокол, снимки, липсата на проверка, как е отключена бравата, в липсата на разпит веднага на свидетели. Претендира се и законната лихва върху обезщетението. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 6.03.2013 г. мл. експерт Костов от Първо РПУ на МВР-Русе, който е бил дежурен по произшествия, около 18 часа е изпратен по сигнал за взломно жилище на адрес в града – [адрес], където бил ищецът – Митев. Установено на място е, че по вратата няма взлом, тя била отключена, а ключът за апартамента бил от вътрешната страна, секретното заключващо устройство било в нормално състояние и работело нормално, и ищецът написал собственоръчно декларация, че не му е извършена кражба от апартамента, както и заявил, че не желае да се извършва оглед на жилището му и да се води съдебно производство. Впоследствие на 11.03.13 г. ищецът подал жалба до РПУ за извършена кражба на 6.03.13 г. от дома му, към която приложил опис на откраднатите според него вещи, сред които и златни накити. Образувано било досъдебно производство. Била разпоредена проверка по жалбата, която е възложена на инспектор Македонски и по която били извършени редица действия – допълнителни обяснения от пострадалия, проведени беседи с живущите в апратамента до този на ищеца, както и останалите живущи във входа на блока, без да са установени свидетели. Извършена е проверка на района за наличие на видеокамери, но такива не са открити, извършени били и проверки в заложни къщи и оказиони. С прокурорско постановление е образувано досъдебно наказателно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 вр. с чл. 194, ал. 1 НК, с което били разпоредени следствени действия, които били извършени, но въпреки това извършителят не бил открит. Установено е, че разследващият полицай е предложил производството да бъде спряно и то е спряно с постановление на прокурор при РП-Русе. Съдът е установил също така, че с влязло в сила постановление на РП-Русе е отказано да се образува досъдебно производство по пр. преписка № 2896/13 г. за неизпълнение на служебни задължения от страна на полицейски служители, свързани с бездействие от тяхна страна, изразяващо се в неизвършен оглед на местопроизшествието – кражба от дома на Митев и непредприемане на действия по разкриване на извършителите на кражбата. Съдът е цитирал в решението си и мотивите на това постановление. Съдът след като е анализирал представените по делото доказателства относно собствеността върху златните накити, във връзка с неразкриването на които е предявен искът, е стигнал до заключението, че ищецът не е ангажирал доказателства за установяване на собствеността им или за тяхната идентификация. Съдът е посочил в решението си, че информацията, получена от свидетелите, посочени от ищеца, не е непосредствена за произшествието, а свидетелите лично са възприели информация за състоянието на ищеца. Съдът е посочил също така и информацията, получена от разпитаните по делото полицейски служители- Костов и Македонски, в качеството им на свидетели. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че не са налице незаконосъобразни фактически бездействия на служителите при областната дирекция на МВР-Русе. За периода от 18.04.2013 г. – образуване на досъдебното производство, съдът е приел, че твърдяните бездействия за този период не биха могли да бъдат от административна дейност, тъй като всички актове и действия по разследването представляват процесуалноследствени действия. Съдът е приел, че единствено периодът от 6.03.2013 г. до 18.04.2013 г. би могъл да бъде релевантен към фактическия състав на чл. 203 АПК и по отношение на този период следва да се отговори, налице ли е незаконосъобразно бездействие на служители на ответника. Съдът е приел въз основа на събраните по делото доказателства, че за този период не е налице незаконосъобразно бездействие на служители на ответника, тъй като полицейските служители са действали съобразно предписанието на закона. Относно твърдението за неизвършен оглед, съдът се е позовал на чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗМВР, според който основание за извършване на оперативно-издирвателна дейност са данни за подготвени, извършващи се или довършени престъпления, а в случая била налице декларация, написана собственоръчно от ищеца, че не е извършена кражба от апартамента и заявление от него, че не желае да се извърши оглед на жилището му. Съдът не е кредитирал декларация, представена от ищеца със същата дата, както тази, която се намира в досъдебното производство, а именно 6.03.2013 година, посочвайки, че такава декларация не се намира в кориците на досъдебното производство, както и че е частен документ, без достоверна дата. Съдът се е позовал и на показанията на разпитаните по делото полицейски служители, от които се установявало, че в случаите, в които лицата отказват оглед на местопроизшествието, се попълва декларация от самите лица за този отказ. При така установените данни, съдът е приел, че не са били налице достатъчно данни за довършено престъпление, които да са основание за претендираните от ищеца оперативноиздирвателни действия. Съдът е приел, че след подадената жалба от ищеца до РПУ-Русе на 11.03.2013 г. с описа на откраднатите вещи, са извършени множество оперативно-издирвателни действия. За пълнота на изложението, съдът е посочил, че по делото не са доказани и другите предпоставки от фактическия състав на чл. 1 ЗОДОВ. Съдът е приел, че ищецът не е индивидуализирал в достатъчна степен откраднатите вещи и не е установил собствеността си върху тях. Прието е също така, че не е налице връзка между твърдяното бездействие на служители на ответника и твърдяната вреда. Според съда липсвала категоричност по обстоятелството, че и в случай на откриване и наказване на извършителя/лите на престъпното деяние, след съответни актове от други органи на съдебната система, отнетите вещи биха били върнати или възмездени. По тези съображения, съдът е отхвърлил, както главния иск за присъждане на обезщетение, така и акцесорния иск за присъждане на лихва върху обезщетението. По искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът е приел, че разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ са специални по отношение на общите разпоредби на чл. 143 и чл. 78 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, предвиждаща отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при отхвърляне на иска, сочела на извод, че такова не се дължало. По касационната жалба на Митев. Жалбата е неоснователна. Решението на съда е правилно. От приложеното по делото ДП по преписка № 2896/2013 г. на РП-Русе се установява, че по повод жалба от Митев, с прокурорско постановление е отказано да се образува наказателно производство за умишлено бездействие на полицейските служители (измежду които и сочените от ищеца в исковата му молба), ангажирани с разследването на сигнала, подаден от Митев за кражба на вещи от дома му на 6.03.2013 година. В постановлението на зам. районния прокурор при РП-Русе, както и в това на зам. окръжния прокурор при ОП-Русе е посочено, че липсват данни за нарушение или неизпълнение на служебни задължения от страна на полицейските служители, посетили дома на Митев на 6.03.13 година, тъй като поради поведението на Митев е прието, че не е налице съобщение за извършено престъпление, поради което не били предприети неотложни следствени действия. В постановлението от 14.02.15 г. на зам. окръжния прокурор при окръжна прокуратура Русе по преписка № 1663/2013 година е прието, че липсват елементи от обективната страна на престъплението по чл. 387 НК, както и че липсвали данни за извършено престъпление по чл. 282 НК и по чл. 288 НК. Тоест установено по делото е, че полицейските служители, ангажирани с разследването на сигнала, подаден от Митев за кражба от дома му не са извършили длъжностно престъпление, нито престъпление по служба, нито престъпление против правосъдието. Съдът е обвързан от актовете на прокуратурата и с оглед забраната на чл. 17, ал. 1 ГПК не може да се произнася по този въпрос. Правилно обаче, съдът е преценявал, налице ли е в случая незаконосъобразно бездействие на полицейските служители, въпреки че то не се е оказало съставомерно. Изводът на съда, че не е налице незаконосъобразно бездействие на полицейските служители е обоснован и правилен. В тежест на ищеца е било да докаже, че той е сигнализирал за конкретно извършена кражба на вещи от дома му още на 6.03.2013 г. и въпреки това пристигналите на място полицейски служители са бездействали. Такива доказателства по делото не са събрани. В исковата молба ищецът е оспорил автентичността и верността на съдържанието на декларация, подписано от него, представена в досъдебното производство. По искания и на двете страни, съдът е изискал и по делото е приложена пр. пр. № 980/2013 г. ДП № 2626/13 г. по описа на Районна прокуратура - гр. Русе, в която на лист 10 се намира декларацията от ищеца. В нея той е декларирал, че не му е извършена кражба от апартамента, не желае да се извършва оглед на жилището му и не желае да се води служебно производство. Ищецът е потвърдил посоченото от него в декларацията и в писменото обяснение от 8.03.2013 година, намиращо се на лист 11 от прокурорската преписка. Нещо повече, в саморъчното писмено обяснение, ищецът е посочил, че е заявил на полицаите, че в апартамента си не държи пари, злато и ценности, както и на искането от полицаите да направи проверка, е заявил, че не може да направи такава, докато не започне подреждане на нещата. Тази посочена от ищеца информация в обяснението му от 8.03.13 г. противоречи по съдържание на даденото от него при разпита му като свидетел на 9.05.2013 година. Видно от протокола от същата дата, ищецът е заявил, че имал ценни вещи, но не знаел дали липсват, защото били скрити и именно това бил казал на полицаите. Ценните вещи били златни накити, които бил скрил в канцеларското бюро, най-отдолу. При тези данни, основателно пръвоинстанционният съд е приел, че оспорването на декларацията от Митев, съдържаща се в прокурорската преписка не е доказано от ищеца и правилно е кредитирал същата. Следва да се посочи, че информацията от писменото обяснение на Митев, дадено на 8.03.2013 г. съвпада с част от съдържанието в декларацията и с показанията на разпитания по делото свидетел Костов. При липса на заявени конкретно откраднатите вещи от ищеца и едновременно с това липса на данни за взломно влизане в апартамента му, първоинстанционният съд обосновано е стигнал до извода, че не е било налице основание за извършване на сочените от ищеца оперативноиздирвателни действия от полицейските служители, дошли в апартамента му на 6.03.13 година, тоест, не е налице соченото от ищеца незаконосъобразно бездействие на служителите на ответника на 6.03.2013 година. От събраните по делото доказателства в това число и от представените преписки, не се установяват данни за неизпълнение от страна на полицейските служители на разпорежданията на наблюдаващия прокурор - Недева. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция приема, че административният съд обосновано и правилно е преценил предявения иск като недоказан и неоснователен. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Неоснователна е и частната жалба на ОД на МВР- Русе. При определяне на отговорността за разноски, административният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, която се явява специална. Напълно се споделят съображенията на първоинстанционния съд по този въпрос, което прави ненужно повтарянето им. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд