Решение № 10315 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10359/2016 г.

Решение № 10315 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10359/2016 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министерство на здравеопазването срещу решение № 4780 от 06.07.2016 г. постановено по административно дело № 3177 по описа за 2016 г. на Административен съд С.- град (АССГ). Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, навежда доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага, че съдът погрешно е възприел фактическата обстановка и неправилно е преценил законосъобразността на оспорения акт. При постановяване на решението съдът неправилно е тълкувал правните норми на Закона за обществените поръчки (ЗОП, отм.) и на чл. 89 от Регламент 1605/2002 г. на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (Регламент 1605/2002). Съгласно чл. 64, ал. 3 от ЗОП (отм.) сроковете могат да се намалят със 7 дни, ако обявлението е изпратено по електронен път и с още 5 дни, ако от датата на публикуване на обявлението в електронен вид възложителят предостави пълен достъп по електронен път до документацията за участие в процедурата и ако в обявлението е посочен интернет адрес, на който тя може да бъде намерена. Видно от цитирания текст, поставянето на изискване за закупуване на документацията не е обвързано с възможността за съкращаване на сроковете посочена в чл. 64, ал. 3 (отм.). Това, което законодателят е въвел като императивно изискване за намаляване на срока, е условието от датата на публикуване на обявлението за възлагане на обществена поръчка да бъде предоставен пълен достъп по електронен път до документацията, което за конкретната поръчка е изпълнено. В постановеното решение съдът се е мотивирал с писмо изх. № 91-00-12 от 10.10.2014 г. на Изпълнителна агенция "Одит на средствата от Европейския съюз" към Министерство на финансите. Изложените в писмото твърдения не могат да бъдат доказателства за правилността на заключението за допусната нередност. Съдът неправилно е определил и размера на разноските по делото, които Министерство на здравеопазването е осъдено да заплати. Размерът на възнаграждението по делото е прекомерен и е следвало да бъде намален. Относно прекомерността му е възразено в представените писмени бележки по делото. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски за настоящата инстанция. Ответникът - Заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Регионално развитие" 2007- 2013 г. (ОП "РР"), чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението на АССГ следва да бъде потвърдено, по съображения изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна. С обжалваното решение съставът на АССГ е отхвърлил жалбата на Министерство на здравеопазването против решение № РД - 02-36-154 от 24.02.2016 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на УО на ОП "РР" и е осъдил Министерство на здравеопазването да заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройството 1 714, 12 лв. - разноски по делото. За да постанови решението си, съдът е изложил, че Министерство на здравеопазването е получател на безвъзмездна финансова помощ по Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (ДПБФП) № BG161РО001/1.1-08/2010/006 по Оперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013 г. С решение № РД-17-515 от 10.09.2012 г. от Министерство на здравеопазването, в качеството му на възложител, е открита е процедура по ЗОП с предмет: "Доставка на системи за централна стерилизация по проекти, част от СРИП на МЗ" в две обособени позиции. Процедурата по обособена позиция 2 "Доставка на системи за стерилизация в МБАЛ Р. АД" е приключила със сключването на договор № РД-17-473, № BG161РО001-1.1-08-0001-1- D-041 от 10.09.2013 г. на стойност 1 310 215, 20 лв. без ДДС с изпълнител "К. Е." ООД. Във връзка с постъпил сигнал за нередност № 1747 от Регистъра на сигнали и нередности в ГД "ПРР" е извършена проверка, в хода на която е обективиран извод за незаконосъобразен срок за подаване на оферти и за достъп до документация при липса на опростени правила за провеждане на обществената поръчка. Нередността е класифицирана като неспазване на сроковете за получаване на офертите или на сроковете за получаване на заявленията за участие, както и недостатъчен срок за потенциалните участници/кандидати да получат документацията за участие/за публичен достъп до публичната покана. Предвиден е размер на финансовата корекция от 2 %, изчислен по пропорционален подход. С писмо изх. № 99-00-6-3736 от 25.01.2016 г. Министерство на здравеопазването е уведомено за стартирала процедура по чл. 13 от Методологията за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от Общата програма "Солидарност и управление на миграционните потоци", приета с ПМС № 134 от 5.07.2010 г. (Методологията, понастоящем отм.), във връзка с което му е предоставено правото да възрази по така направените констатации, както и да депозира бележки ведно с допустимите и относими към спора писмени доказателства, в срок от 10 работни дни. С писмо вх. № ОПРР-6-1 от 10.02.2016 г. от Министерство на здравеопазването е изразено становище за неоснователност на твърденията за нередност при провеждането на обществената поръчка. Изготвена е докладна записка изх. № 99-00-6-2736 от 24.02.2016 г. от и. д. началник на отдел "Законодателство, оценка на риска и нередности", относно приключване на процедурата по администриране на сигнала за нередност, с предложение за установяване на нередност и определяне на финансова корекция. С решение № РД-02-36-154 от 24.02.2016 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на УО на ОП "РР", на Министерство на здравеопазването е определена финансова корекция в размер на 29 947, 78 лв. с ДДС, представляваща 2 % от всички допустими и подлежащи на верификация разходи по договор № РД-17-473, № BG161РО001-1.1-08-0001-1-D-041 от 10.09.2013 г., с изпълнител "К. Е.", на стойност 1 310 215, 20 лв. без ДДС, с предмет на договора "Доставка на системи за стерилизация в МБАЛ Р. АД" по обособена позиция № 2. С решението е прието, че от Министерство на здравеопазването е извършено нарушение по чл. 64, ал. 3, предл. 3 от ЗОП (отм.), което е квалифицирано като нередност по т. 3 от Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията. Съдът е установил, че обществената поръчка е открита с решение № РД-17-515 от 19.09.2012 г. и е публикувана и в Официален вестник на ЕС на 19.09.2012 г. В обявлението е посочено, че крайният срок за получаване на респ. подаване на офертите е 15.10.2012 г. В раздел IV. 3.3 от обявлението е посочено, че срокът за получаване на документация е 05.10.2012 г., а срокът за подаване на офертите е 15.10.2012 г. За документацията е определена цена от 12, 00 лв., като е посочено, че същата се представя срещу платежен документ. В документацията, в т. 3.1 "Необходими документи", т. 3.1.1, "Съдържание на плик № 1 с надпис Документи за подбор", в 3.1.1.14, възложителят е изискал "Документ за закупена документация за участие - копие". Видно от документацията, раздел Б. Общи изисквания към документацията. Място и срок за подаване на офертите, възложителят е посочил следното условие: "Участници, които не са закупили настоящата документация, не могат да участват в процедурата". При така изложеното от фактическа страна и след анализ на приложимата нормативна уредба, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в изискуемата от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Изложил е, че с изискването лицата да предоставят заверено копие от документ за закупена документация се нарушава принципът за пълен и неограничен достъп до документацията за участие. До редовност на офертата се стига само ако документацията е закупена на хартиен носител. За да се възползва от съкратените срокове, възложителят е следвало да представи тази документация единствено по електронен път без въвеждането на ограничителни критерии, касаещи задължително нейното закупуване. Чрез неправомерното съкращаване на срока за получаване на оферти възложителят е възпрепятствал участието в обществената поръчка на неопределен кръг потенциални изпълнители, съответно и ограничил конкуренцията. Поради това е достигнал до извод, че не следва да се приеме съкращаването на сроковете по чл. 64, ал. 3 във връзка с ал. 1 от ЗОП (отм.) и е налице основание за прилагане на показател на корекцията 2 на сто съгласно т. 3 от Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията. Решението е частично неправилно. С оглед на представените по делото доказателства съдът правилно е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 29, ал. 1, т. 1 от Устройствения правилник на МРРБ (в релевантната към датата на издаване на решението редакция) Главна дирекция "Програмиране на регионалното развитие" изпълнява функциите на управляващ орган на Оперативна програма "Регионално развитие" 2007 - 2013 г. Министърът на регионалното развитие и благоустройството е ръководител на администрацията, в рамките на чиято структура се намира управляващият орган (чл. 25, ал. 1 от Закона за администрацията). Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. В чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕСИФ е посочено, че ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или оправомощено от него лице. Съгласно предвидената в закона възможност, със заповед № РД-02-14-1091 от 17.11.2014 г. министърът е оправомощил издателя на решението - заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството за ръководител на УО на ОП "РР" 2007 - 2013 г. В акта са изложени фактическите и правни основания за издаването му (съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК), а в хода на процедурата по издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Преди издаването на решението е осигурена възможност на Министерство на здравеопазването да представи и изложи своите възражения по основателността и размера на финансовата корекция. Поради това изводите на първоинстанционния съд за липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила се споделят и от настоящата инстанция. Съгласно чл. 143 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство (Регламент 1303/2013), държавите членки носят отговорност за разследването на нередностите, за извършването на необходимите финансови корекции и възстановяването на дължимите суми. Аналогично задължение за държавите членки е предвидено и в чл. 98 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г. за определянето на общи разпоредби за Европейския регионален фонд, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд (Регламент № 1083/2006 г.), който, с оглед на чл. 152, § 1 от Регламент № 1303/2013, продължава да се прилага и след 31.12.2013 г. за одобрените помощи и за съответните операции до приключването им. Съгласно чл. 122, § 2 от Регламент № 1303/2013 и чл. 70, § 1 от Регламент № 1083/2006 държавите членки предотвратяват, откриват и коригират нередностите и възстановяват неправомерно платените суми. Дефиницията за нередност, дадена в чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013 и в чл. 2, § 7 от Регламент № 1083/2006, съдържа следните елементи: а) действие или бездействие на икономически оператор, б) което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагане, и в) има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет. По делото е безспорно, че първият елемент на определението е налице - Министерство на здравеопазването има качеството на икономически субект, защото участва в изпълнението на помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове. В качеството си на икономически субект, страна по договор за безвъзмездна финансова помощ, то е осъществило действия по възлагане на обществена поръчка за разходване на получено безвъзмездно финансиране от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ финансовата подкрепа със средствата на Европейските структурни и инвестиционни фондове може да бъде отменена само на някое от лимитативно посочените правни основания. Видно от оспореното пред първоинстанционния съд решение на ръководителя на УО е установено наличието на нарушения, попадащи в хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ - нередност, която съставлява нарушение на националното право, извършено чрез действие от получателя на безвъзмездната помощ и има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Съгласно чл. 70, ал. 2 от ЗУСЕСИФ нередностите по т. 9 се "посочват" в акт на Министерския съвет. Такъв акт е Методологията (понастоящем отм.), с която Министерският съвет е определил основните категории нарушения, за които се определят финансови корекции. С оглед на това и поради липсата на регламентация в закона на този вид обществени отношения, за целите на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ и за програмния период 2007 г. - 2013 г. следва да се приеме, че именно Методологията е актът, който определя видовете нередности по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ. Правилно съдът е установил, че е налице и вторият елемент от фактическия състав на нередността. Като основание за определяне на корекцията от УО в настоящия случай е констатирано нарушение на чл. 64, ал. 3 от ЗОП (отм.), квалифицирано като нередност по т. 3 от Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията, за което е определена финансова корекция в размер на 29 947, 78 лв. с ДДС, представляваща 2 % от всички допустими и подлежащи на верификация разходи по договора от 10.09.2013 г., с изпълнител "К. Е." ООД. Съгласно чл. 64, ал. 3 от ЗОП (отм.) регламентираните по ал. 1 срокове могат се намалят с 5 дни, ако "възложителят предостави пълен достъп по електронен път до документацията за участие в процедурата и ако в обявлението е посочен Интернет адрес, на който тя може да бъде намерена". От доказателствата по делото се установява, че цялата документация за участие в поръчката е публикувана на официалния сайт на възложителя, но същевременно той е поставил изискване към участниците за закупуване на документацията, като е приел, че закупуването на документацията е условие за участие в процедурата. С оглед на така визираното изискване предоставеният достъп до документацията на електронния адрес на възложителя се явява непълен, ограничен, а извършеното намаление на срока за подаване на оферти с 5 дни, на основание чл. 64, ал. 3 от ЗОП (отм.), не съответства на фактическия състав на правната норма. Необходимостта от закупуване на документацията ограничава смисъла на изискването за пълен достъп по електронен път, защото задължава кандидата, независимо от възможността да се запознае с документите по електронен път, да ги закупи фактически, т. е. да отдели ресурс, за да се сдобие с фактическото държане на релевантния образец на документите - този, получен не по електронен път, а чрез фактическо предаване от възложителя при определените от възложителя място, време и цена. Предвид изложеното съдът е достигнал до законосъобразен извод, че срокът по чл. 64, ал. 3 от ЗОП (отм.) е незаконосъобразно намален с 5 дни. ЗОП въвежда изискванията на правото на Европейския съюз в областта на обществените поръчки. В чл. 5 от Методологията изрично е посочено, че нарушенията по чл. 6, ал. 1 са свързани с неспазване на основни принципи при възлагане на обществени поръчки публичност, прозрачност, свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност, недопускане на дискриминация, както и със свободното движение на стоки, правото на установяване, свободата на предоставяне на услуги, недопускане на дискриминация и равно третиране и прозрачност, които произтичат пряко от Договора за функциониране на Европейския съюз. С оглед на изложеното налице е и второто изискване досежно вторият елемент на фактическият състав на нередността - нарушение на националното право, свързано с прилагане на правото на Съюза. Нарушението от възложителя правилно е квалифицирано по т. 3 от Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията. Предвид установеното, че незаконосъобразното съкращаване на сроковете - от 29 на 26 дни, е 10, 35 %, правилно е определена финансова корекция в размер на 2%. Налице е и третият елемент от фактическия състав на нередността, изискващ нередността да има или да би имала като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза. Видно от по-горе посочената дефиниция за нередност, такава може да съществува и когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет. Действително органът не изложил мотиви за не/възможността да бъде определена реалната вреда за бюджета на Съюза, но в случая, с оглед на характера на нарушението е обективно невъзможно да бъде установено конкретното финансово изражение на вредата. Обективно не би могло да се установи, в резултат на неспазения срок колко други лица биха участвали в обществената поръчка и биха предложили оферти, както и дали тези оферти биха били по-конкурентни от офертата на спечелилия конкурса. За случаи като настоящия, когато финансовото изражение на нередността (нарушението) не може да бъде точно определено законодателят е допуснал прилагането на пропорционалния метод за определяне на размера на вредата - чл. 9, ал. 2 от Методологията. Независимо от това, при постановяване на решението си АССГ не е констатирал, че в оспорения административен акт неправилно е определена основата върху която следва да се изчислява финансовата корекция. Видно от чл. 3, т. 3.2. от ДБФП № BG161РО001/1.1-08/2010/006, проектът не е финансиран 100% от средства на Европейските структурни и инвестиционни фондове. В решението на УО финансовата корекция е определена в процент от всички допустими и подлежащи на верификация разходи по договора. Това значи, че финансова корекция е определена не само върху допустимите разходи, финансирани от Европейския фонд за регионално развитие, но и върху допустимите разходи, финансирани от държавния бюджет и дори върху собствения принос на Министерство на здравеопазването. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗУСЕСИФ той има за предмет управлението на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, в т. ч. определянето на финансови корекции. Фактът, че законът има за предмет единствено средствата от европейските фондове се установява и от разпоредите на чл. 2, 3 и 6 от ЗУСЕСИФ. Законът няма за предмет регламентирането на правоотношенията възникващи по повод на националното съфинансиране на проектите, които получават безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Наред с това дефиницията на "нередност" - чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013, съответно чл. 2, т. 7 от Регламент № 1083/2006, визира единствено нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на правото на Съюза, което има или би имало за последица нанасянето на вреда бюджета на Съюза чрез начисляването на неправомерен разход в бюджета на Съюза, т. е. нередността по смисъла на тези разпоредби не визира нарушение, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на националното съфинансиране. В съответствие с тази дефиниция и с предмета на закона, чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ изрично сочи, че може да бъде отменена финансовата подкрепа със средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Член 71, ал. 1 от ЗУСЕСИФ също изрично сочи, че чрез финансовите корекции се отменя предоставената финансова подкрепа от Европейските структурни и инвестиционни фондове или се намалява размера на изразходваните средства - допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Ето защо в производството по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ ръководителят на Управляващия орган няма правомощие да определя финансова корекция по отношение на разходите по проект, които представляват национално съфинансиране, както и върху собствения принос на икономическия оператор, което на практика е сторил при така определената с решение № РД-02-36-154 от 24.02.2016 г. основа. Не става ясно и по какъв начин е определен точният размер на посочената в решението финансова корекция от 29 947, 78 лв. с ДДС. В. от изложеното в решението част от финансовата корекция в размер на 7 528, 52 лв. с ДДС представлява верифицирана и изплатена финансова помощ. За останалата част обаче, в размер на 22 419, 26 лв. в решението е посочено, че не следва да се верифицира, т. е. - финансовата корекция касае бъдещи плащания по договора. При липса на яснота каква част от заявените за в бъдеще от получателя на помощта суми ще бъдат верифицирани, не става ясно по какъв начин УО е определил точния размер на корекцията. Същият, при наличните по делото данни, не може да бъде определен като конкретна сума. По изложените съображения, обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено като неправилно, в частта, с която отхвърлена жалбата на Министерство на здравеопазването против решение № РД-02-36-154 от 24.02.2016 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на УО на ОП "РР", в частта, с която е определена финансова корекция в размер на 29 947, 78 лв. с ДДС и в частта, с която като основа на финансовата корекция са определени "всички допустими и подлежащи на верификация разходи по договор № РД-17-473, № BG161РО001-1.1-08-0001-1- D-041 от 10.09.2013 г., с изпълнител "К. Е." ООД". Делото е изяснено от фактическа страна и след отмяната на съдебния акт в посочената част, при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК, следва да бъде постановено ново решение, по съществото на спора, с което решение № РД-02-36-154 от 24.02.2016 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на УО на ОП "РР", следва да бъде отменено в частта, с която е финансовата корекция е определена като конкретна сума в размер на 29 947, 78 лв. с ДДС. Р. следва да бъде изменено в частта, с която като основа на финансовата корекция са определени "всички допустими и подлежащи на верификация разходи по договор № РД-17-473, № BG161РО001-1.1-08-0001-1- D-041 от 10.09.2013 г., с изпълнител "К. Е." ООД, като за основа на финансовата корекция бъдат определени "допустимите разходи по договор № РД-17-473, № BG161РО001-1.1-08-0001-1- D-041 от 10.09.2013 г., с изпълнител "К. Е." ООД, финансирани със средства от Европейския фонд за регионално развитие". Решението е правилно в частта на присъдените с него разноски. Видно от материалите по делото адвокатското възнаграждение е своевременно претендирано от ответника и е доказано по размер. Жалбоподателят не е направил своевременно възражение за прекомерност. Същото е заявено едва с писмената защита, която е депозирана след приключване на устните състезания и по аргумент от т. 11 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК не може да бъде взето предвид от съда при постановяване на решението му. За пълнота следва да се посочи, че претендираното от адвокатско възнаграждение не е прекомерно, тъй като съответства на минималния размер посочен в чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1 от 9.07.2004 г. ). При този изход на спора, заявеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски е частично основателно. Същото е своевременно заявено и доказано. Не са налице основания за намаляването му, предвид направеното от касационния жалбоподател възражение за прекомерност, тъй като то е в минималния предвиден в чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. размер. Ето защо и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, с чл. 144 от АПК, с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., Министерство на здравеопазването следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на Министерство на регионалното развитие и благоустройството сумата от 857, 06 лв. представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част на жалбата. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение