Решение № 11663 от 31.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4392/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), действащ чрез процесуален представител главен юрисконсулт Ю. Якимов, против Решение 1697 от 21.02.2024 г., постановено по адм. д. 2825/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменен Отказ 2327000049/27.09.2023 г. (ПС-30-09-550/18.10.2023 г.) на управителя на НЗОК - гр. София за отпускане на И. Д. Ч., с [ЕГН] на помощно средство /приспособление/ съоръжение/ медицинско изделие - акумулаторна количка на стойност 3 019 лв. по подадено от лицето електронно заявление вх. 2327000049/27.09.2023 г. и е върната преписката на управителя на НЗОК-гр. София за ново произнасяне по подаденото от И. Д. Ч. електронно заявление с вх. 2327000049/27.09.2023 г. за отпускане на помощно средство - акумулаторна количка, при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени със съдебното решение. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се претендира отмяна на решението. Ответникът - И. Д. Ч. от гр. Пловдив в писмен отговор по касационната жалба я намира за неоснователна, а оспореното решение за законосъобразно постановено. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. Съображенията за това са следните: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е Отказ 2327000049/27.09.2023 г. (ПС-30-09-550/18.10.2023 г.) на управителя на НЗОК за отпускане на помощно средство, приспособление, съоръжение, медицинско изделие (ПСПСМИ) - акумулаторна количка на стойност 3 019 лева по подадено от И. Ч. електронно заявление с вх. вх. 2327000049/27.09.2023 г. За да постанови административния акт органът е приел, че описаните данни в медицинския протокол, приложен към заявлението, не отговарят на описаните медицински изисквания на заявеното помощно средство /приспособление, съоръжение/медицинско изделие/ в утвърдения списък-спецификация, публикувана на интернет страницата на НЗОК. От фактическа страна по делото е установено, че на 26.09.2023 г. лекарска консултативна комисия /ЛКК/ към ДКЦ "Свети Георги" ЕООД е изготвила медицински протокол 20230926109569, в който е отразено състоянието на И. Ч. след претърпян [заличен текст] и е дадено заключение, че Ч. се нуждае от помощно средство - акумулаторна инвалидна количка /код по спецификация 11.03.01/. В протокола е посочено, че е налице засягане на десни крайници и състоянието ограничава ежедневната дейност. Съобразено е медицинско свидетелство от "Център за психично здраве Пловдив" ЕООД от 18.09.2023 г., че лицето може да управлява акумулаторна количка. Заявлението е било разгледано от компетентна комисия и съобразно утвърдените от управителя на НЗОК Правила за работа на комисия в ЦУ на НЗОК за разглеждане на заявления за предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, предназначени за хора с увреждания РД-16-26/01.07.2022 г. Комисията е приела, че по заявлението на Ч. за отпускане на помощно средство - акумулаторна инвалидна количка, следва да бъде постановен отказ. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е уважил жалбата на И. Ч. като е приел, че отказът е постановен при нарушение на материалния закон и в противоречие с целта на закона. Съдът е обсъдил относимите разпоредби на чл. 73, ал. 1 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ), чл. 68 и чл. 69 от Правилника за прилагане на ЗХУ (ППЗХУ) и на Наредба 7/2021 г., както и публикувания на страницата на НЗОК Списък-спецификация с определени и групирани помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия извън обхвата на задължителното здравно осигуряване съгласно чл. 73, ал. 1 от Закона за хората с увреждания, от раздел А на спецификация, утвърдена от НС на НЗОК с решение РД-НС-04-135/16.11.2021 г., в сила от 01.07.2022 г. Съдът е намерил за безспорно установено, че жалбоподателят Ч. е представил всички необходими документи, като в издадения Медицински протокол 20230926109569 е дадено заключение, че същият се нуждае от помощни средства - акумулаторна количка /код по спецификация 11.03.01/. Първостепенният съд е счел, че на основание разпоредбата на чл. 68, ал. 6, изр. второ от ППЗХУ (в сила от 01.07.2022 г.) не може да бъде отказано одобряване на подаденото от Ч. заявление, след като органът на медицинската експертиза е категоричен, че конкретното състояние на лицето налага използването на акумулаторна количка. Първоинстанционният съд приема, че атакуваният административен акт е издаден в противоречие с целите на Закона за хората с увреждания, прогласени в чл. 2 от с.з. В тази връзка съдът е посочил, че при преценката на основателността на подадено от лице с увреждане искане, при упражняване на предоставеното му от закона право, съответният административен орган следва във всички случаи да отчита особеностите на регламентираните със ЗХУ и ППЗХУ обществени отношения, както и да съобрази дали с издавания от него административен акт се осъществява целта на закона, защото отказът за адекватно съобразяване с действителното здравословно състояние на хората с увреждания, включително и обективната възможност за промяна в същото, противоречат именно на целите на посочените нормативни разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на решението съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Съдът правилно е отменил Отказ 2327000049/27.09.2023 г. (ПС-30-09-550/18.10.2023 г.) на управителя на НЗОК - гр. София за отпускане на И. Д. Ч., с [ЕГН] на помощно средство, приспособление, съоръжение, медицинско изделие - акумулаторна инвалидна количка на стойност 3 019 лв. по подадено от лицето електронно заявление с вх. 2327000049/27.09.2023 г. и е върнал преписката на управителя на НЗОК за ново произнасяне. Правилно съдът е приел, че материалният закон е приложен формално от административния орган без да се съобрази целта му, като последното е основание за отмяна на отказа съгласно чл. 146, т. 5 от АПК. В конкретния случай не е спорно, че И. Ч. е представил всички необходими документи по уредената в чл. 69 от Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания процедура. От приложеното по преписката ЕР на ТЕЛК към УМБАЛ Пловдив АД от 18.02.2022 г. се установява, че лицето е със 100 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ. Правилно първоинстанционният съд е приел, че Ч. се нуждае от акумулаторна инвалидна количка с оглед заключението на компетентния орган на медицинската експертиза - ЛКК към ДКЦ "Свети Георги" ЕООД. В медицински протокол 20230926109569 от 26.09.2023 г. на ЛКК при ДКЦ "Свети Георги" ЕООД са описана диагнозата на водещото заболяване на Ч. и е изразено становище/направено заключение, че състоянието му ограничава ежедневната дейност и същият се нуждае от акумулаторна количка, която е посочена като помощно средство. Констатирано е, че Ч. има [заличен текст ]и е физически и психически годен да управлява акумулаторна инвалидна количка, като тези обстоятелства са установено с медицински протокол от лекарска консултативна комисия към ДКЦ "Свети Георги" ЕООД и с медицинско свидетелство от Център за психично здраве Пловдив ЕООД. Изводът на органа на медицинската експертиза, че е налице необходимост за И. Ч. от ползването на акумулаторна инвалидна количка не е опроверган. При преценката по основателността на конкретно искане, подадено от лице с увреждане, при упражняване на предоставените му от закона правомощия, съответният административен орган следва във всички случаи да отчита особеностите на обществените отношения, регламентирани със ЗХУ и ППЗХУ, както и да съобрази дали с издавания от него административен акт се осъществява целта на закона. Както правилно е посочил решаващият съд отпускането на помощно средство не е самоцелно, а е свързано с конкретното увреждане на лицето, както и с конкретните му потребности, включително с необходимостта да бъде облекчено при извършването на обичайни дейности, а от друга страна помощното средство следва да подпомага и членовете на семейството на увреденото лице, които полагат грижи за него. Фактът, че на Ч. вече е било отпуснато друго помощно средство рингова инвалидна количка, не означава, че същият няма право на акумулаторна инвалидна количка, ако междувременно е настъпила промяна в състоянието му, предполагаща ползването ѝ. В чл. 73, ал. 1 от ЗХУ е предвидено, че хората с увреждания имат право на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия извън обхвата на задължителното здравноосигуряване, определени индивидуално с медицински документ, издаден от лекарски консултативни комисии, ТЕЛК или НЕЛК, въз основа на конкретните им нужди, т. е. при предоставяне на помощно средство следва да се прецени конкретното увреждане на лицето в съвкупност с конкретните му потребности, което не е направено от административния орган. Административният акт е издаден без да се отчетат индивидуалните потребности на лицето с увреждания. Безспорно е, че чрез използване на акумулаторна инвалидна количка ще се подобри качеството на живот на И. Ч. в съответствие с целта на чл. 2 от ЗХУ, а именно да насърчава, защитава и гарантира пълноценното и равноправно упражняване на правата и свободите на хората с увреждания; да създаде условия за социално приобщаване на хората с увреждания, да способства за зачитане на вътрешно присъщото човешко достойнство на хората с увреждания и да предоставя подкрепа на тях и семействата им. При тези съображения и след извършена служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци съставляващи касационни основания за отмяната му и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение