Решение № 2168 от 23.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4722/2023 г.

ВАСТрето отделение23.02.2024 г.докладчик т Жанета Петрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 5470 от 21.09.2022г. по адм. дело 2244/2022г. по описа на Административния съд град София.

ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на Електроразпределение Север АД със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул."Владислав Варненчик" 258, [ЕИК], разноски в размер на 100 лева

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА Членове: /п/ ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА /п/ КРЕМЕНА БОРИСОВА

Мотиви

Комисията за енергийно и водно регулиране е подала касационна жалба срещу решение 5470 от 21.09.2022г. по адм. дело 2244/2022г. по описа на Административния съд град София, с което по жалбата на Електроразпределение Север АД е отменено издаденото от този орган решение Ж-25/21.01.2022г. Направени са оплаквания за недопустимост на решението, алтернативно за неправилност поради необоснованост и нарушение на материалния закон, е поискано да бъде обезсилено или отменено с присъждане на направените разноски. Ответникът Електроразпределение Север АД със седалище и адрес на управление Варна е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на разноски. Ответникът М. Иванов в съдебно заседание е поискал отмяна на съдебното решение, тъй като не бил решен въпроса с обезщетяването му за понесените от него вреди. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Електроразпределение Север АД със седалище и адрес на управление Варна срещу решение Ж-25/21.01.2022г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, постановено по жалбата на М. Иванов, регистриран като битов клиент на Електроразпределение Север за обект 0109905121, находящ се в селищно образувание [наименование], [район], град Варна., представляващ постройка от 20 кв м, изградена преди 1998 г. Административният съд е установил, че със заповед 434/08.08.2016г. на кмета на район Приморски , община Варна е наредено на М. Иванов да премахне изградените през 2000г. масивна постройка и масивна ограда, частично разположени извън собствения му поземлен имот, представляващи незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията. С писмо Община Варна поискала от електроразпределителното дружество да прекъсне захранването и доставянето на електрическа енергия на незаконния строеж. На 14.09.2021г. служители на Електроразпределение Север АД преустановили захранването и доставянето на електрическа енергия до обект с абонатен 0109905121, за което бил съставен констативен протокол. М. Иванов подал възражение на 20.09.2021г. срещу прекъсването на захранването. Със заповед от 02.12.2021г. на кмета на район Приморски , община Варна електрозахранването на обекта било възстановено на 07.12.2021г. М. Иванов подал жалба до Комисията за енергийно и водно регулиране относно прекъсването на електрозахранването на обект с абонатен 0109905121, находящ се в селищно образувание [наименование], [район] на град Варна, и поискал да бъде обезщетен за понесени от него имуществени вреди. С решение Ж-25/21.01.2022 г. Комисията за енергийно и водно регулиране се произнесла по подадената от М. Иванов жалба. Комисията изложила мотиви, че от страна на електроразпределителното дружество е извършено нарушение на лицензионните задължения. На границата на имота на М. Иванов било монтирано електромерно табло със средство за търговско измерване. При изпълнението на заповед 434/08.08.2016г. представителите на Електроразпределение Север АД не извършили проверка кои от обектите в имота са незаконно построени и дали те са захранени с електричество. Фактически било преустановено захранването на обект с абонатен номер за обект 0109905121, който не бил посочен изрично в заповедта. С оглед обстоятелството, че на 20.09.2021 г. М. Иванов подал възражение до Електроразпределение Север АД, като се оплакал от липсата на електрозахранване, следвало да се счита, че клиентът е направил уведомление по чл.49, ал.1 от Общите условия. Не била проведена процедурата по чл.56, ал.1 от Общите условия, тъй като от страна на М. Иванов не било подадено уведомление за нанесените му вреди, поради което с решението си по точка I. Комисията за енергийно и водно регулиране прекратила производството в частта относно искането на жалбоподателя за обезщетяване на материални вреди. По точка II. Комисията за енергийно и водно регулиране дала на Електроразпределение Север АД задължителни указания- в 7-дневен срок от получаване на решението да уреди отношенията си с М. Иванов съгласно чл.49, ал.1 от Общите условия. Административният съд приел, че решение Ж-25/21.01.2022г. е издадено от компетентен административен орган, на който са възложени функции по регулиране на дейностите в енергетиката. Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката Комисията за енергийно и водно регулиране разглежда жалби на клиенти срещу доставчици на енергия и природен газ, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон. При произнасянето си комисията спазила административнопроизводствените правила и приела решение в предвидената форма, излагайки мотиви по основателността на жалбата. Произнасянето на административния орган обаче попадало извън правомощията на органа по чл. 22, ал. 1, т. 2 и ал. 7 ЗЕ, чл. 142, ал. 1, т. 2 и чл. 147 от Наредба 3 от 21.03.2013г. Комисията недопустимо се е намесила в гражданскоправни отношения между М. Иванов и електроразпределителното дружество и задължила дружеството да изплати претендираното от клиента обезщетение по чл.49, ал.1 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на Електроразпределение Север АД. Съгласно тази разпоредба, ако потребителите останат без електрическа енергия по вина на електроразпределителното дружество повече от 24 часа, след получаване на уведомление от потребителя, дружеството заплаща обезщетение на потребителя в размер на 30 лева и по 20 лева за всеки следващ период от 12 часа без осигурена електрическа енергия. Тези отношения произтичали от договора за доставка на електроенергия между двете страни, поради което именно гражданският съд следвало да се произнесе налице ли е виновно поведение на енергийното предприятие, от което за клиента са възникнали подлежащи на обезщетяване вреди. Административнопроизводствените правила били нарушени и поради това, че комисията не изяснила всички, относими към предмета на спора, факти, като не взела предвид становището на Електроразпределение Север АД, че незаконният строеж бил неправомерно свързан с присъединен обект към електроразпределителната мрежа, поради което дружеството нямало как да установи коя сграда в имота е незаконна и подлежи на събаряне. Незаконният строеж бил разположен след електроразпределителното табло и бил захранен без знанието на Електроразпределение Север АД след границата на собственост. С оглед направените изводи административният съд отменил решение Ж-25/21.01.2022г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което са дадени задължителни указания по чл.22, ал.1, ал.5 и ал.7 от Закона за енергетиката и срок за изпълнението им. В касационната жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране е направено оплакване за недопустимост на решението в частта, в която съдът приел за разглеждане жалбата на Електроразпределение Север АД срещу решение Ж-25/21.01.2022г., в частта по точка I. Поддържа се, че в тази част решението на регулаторния орган е благоприятно за електроразпределителното дружество и не засяга негови законни интереси, поради което постановеното съдебно решение е недопустимо. Касационната инстанция намира, че решението не е недопустимо, въпреки изявлението в подадената до административния съд жалба на Електроразпределение Север АД, в която се сочи, че се обжалва решение Ж-25/21.01.2022 г. Вярно е, че жалбоподателят пред първата инстанция и съдът не са направили изрично разграничение между двете части на решението на Комисията за енергийно и водно регулиране, но предметът на жалбата и предметът на произнасяне е очертан ясно, видно от изложението на оплакванията, съответно, от мотивите и диспозитива на съдебното решение. Както жалбоподателят, така и съдът са обсъждали въпросите, които следват от точка II на административния акт, поради което не може да се приеме, че съдът е отменил изцяло решението на комисията, макар че диспозитивът на съдебното решение да не е прецизен. Във връзка с другите оплаквания по касационната жалба касационната инстанция намира, че решението на административния съд не е необосновано и съответства на материалния закон. Комисията за енергийно и водно регулиране е уважила жалбата на М. Иванов срещу Електроразпределение Север АД без да определи вида на нарушенията на издадения на "Електроразпределение Север" АД лиценз, допуснати с прекъсването на електрозахранването на обект с абонатен 0109905121. Административният орган не събрал доказателства относно всички относими обстоятелства по случая. Не е установено дали електрозахранването на законно изградената сграда и това на незаконната нова постройка са свързани, като се има предвид, че в заповед 434/8.08.2016 г. на кмета на община Варна е посочено: ...същият (незаконният строеж) не се ползва и няма данни да е захранен с ел.енергия и вода". Освен че е нарушила административнопроизводствените правила, Комисията за енергийно и водно регулиране не е спазила и материалния закон, като е дала указания за уреждане на взаимоотношенията между клиент и доставчик на енергия съгласно чл. 49, ал. 1 от Общите условия. Общите условия, одобрени от регулаторния орган, са част от договорите, сключени между енергийните предприятия и потребителите на техните услуги, поради което преценка за наличието на виновно неизпълнение на задължения на едната спрямо другата страна по правоотношението, следва да направи гражданският съд. В рамките на производството по чл.22 ЗЕ Комисията за енергийно и водно регулиране има правомощия да дава указания по прилагането на закона, но не и да се намесва в установените между страните договорни отношения, подлагайки на преценка точното изпълнение на договорите и имуществените последици в случай на неизпълнение. Касационната инстанция констатира, че като е отменил решението, административният съд не е изпратил преписката на Комисията за енергийно и водно регулиране за ново разглеждане. Този недостатък на решението обаче, в което съдът не се е произнесъл по целия спорен предмет, не може да се отстрани по реда на касационното обжалване, а с постановяването на допълнително решение съгласно чл.176 АПК. Постановеното от административния съд решение, с което се отменя незаконосъобразния акт на Комисията за енергийно и водно регулиране, е правилно и следва да бъде оставено в сила. В полза на Електроразпределение Север АД следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд