Решение № 6169 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8173/2018 г.
ВАСVI отделение23.04.2019 г.докладчик Николай Гунчев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1161 от 18.05.2018 г., постановено по административно дело № 332/2018 г. по описа на Административен съд – П.. ОСЪЖДА Х. М., ЕГН: [ЕГН], адрес: [населено място], [адрес], да заплати на ТП на НОИ - П., адрес: гр. П., ул. "Л. К." .№..., разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 6169 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8173/2018 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 1161 от 18.05.2018 г. по административно дело № 332/2018 г. Административен съд – П. е отхвърлил жалбата на Х. М. от [населено място] против решение № 2153-15-3 от 05.01.2018 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - П., с което е оставена без уважение жалба вх. № 1012-15-342 от 05.12.2017 г. срещу разпореждане № [ЕГН]/87/прот. № N01434/03.11.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - П.. Постановеният съдебен акт е оспорен с касационна жалба от Х. М.. По съображения за неправилност, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК – нарушение на материалния закон, се иска отмяна на атакуваното съдебно решение. Касаторът претендира и присъждане на направените разноски по делото. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ – П., действащ чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Г. В., изразява становище за правилност на първоинстанционното решение и неоснователност на касационната жалба, като моли тя да бъде отхвърлена и да се присъди в полза на ТП на НОИ – П. възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт в размер на 100 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакувания с нея съдебен акт, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на визираните в нея основания и извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав я намира за неоснователна. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касатора пороци, чието евентуално съществуване би обусловило наличието на отменителното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка. Към датата на подаване на заявлението си до ТП на НОИ – П. – 31.08.2017 г., Х. М. получава социална пенсия за инвалидност, отпусната му с разпореждане от 12.07.2017 г., с което е отпусната и спряна лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 КСО. С цитираното заявление Моллов е поискал на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО да му бъде отпусната отново лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване вместо получаваната социална пенсия за инвалидност, като е представил документ за допълнително придобит стаж на основание чл. 9 а, ал. 1 КСО. С процесното разпореждане от 03.11.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – П. е възобновена на основание чл. 97 КСО, и изменена на основание чл. 91, ал. 1, т. 1 КСО и във връзка с Регламент на Съвета (ЕО) № 883/2004 г., личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Х. М., като считано от същата дата, пенсията за инвалидност поради общо заболяване е спряна на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 КСО като по-неблагоприятна от получаваната социална пенсия за инвалидност. Моллов е атакувал това разпореждане пред директора на ТП на НОИ – П., който с оспореното пред първоинстанционния съд решение от 05.11.2018 г. не е уважил сезиралата го жалба. Решението на Административен съд – П., с което жалбата на Х. М. против посоченото решение на директора на ТП на НОИ - П. е отхвърлена, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона, в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направения извод от съда за законосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Към датата на инвалидизиране (09.04.2004 г.) Моллов е навършил 25-годишна възраст, поради което попада в хипотезата на чл. 74, ал. 1, т. 3 КСО. Стажът му в България е общо 1 година, 7 месеца и 9 дни, от които до датата на инвалидизиране е 1 година, 3 месеца и 20 дни - т. е. не отговаря на изискването за 3 години осигурителен стаж към тази дата. Предвид това и съобразно чл. 6 от Регламент № 883/2004 г. на Съвета (ЕО) положеният в България стаж на Моллов правилно е сумиран с положения до датата на инвалидизиране осигурителен стаж във Великобритания (2 години, 8 месеца и 25 дни), с което е изпълнено условието за положен до тази дата стаж не по-малко от 3 години. Съгласно чл. 101, ал. 1, т. 4 а КСО не може да се получава едновременно социална пенсия за инвалидност с друга пенсия. Размерът на пенсията коректно е изчислен от компетентната институция по начина, разписан в чл. 52 от цитирания регламент, при което е установено, че по-благоприятната по размер пенсия е социалната пенсия за инвалидност. Това означава, че законосъобразно пенсията за инвалидност поради общо заболяване е спряна като по-неблагоприятна от получаваната социална пенсия, поради което и на основание чл. 101, ал. 2 КСО правилно е определено да се изплаща по-благоприятната по размер пенсия. С оглед на горното релевираните и пред първоинстанционния съд възражения на жалбоподателя, че не е следвало да бъде сумиран стажа, положен в България, и този до датата на инвалидизиране във Великобритания, а е следвало да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст само въз основа на стажа в България, са неоснователни. Неоснователен е и доводът на касатора, че след като е представил документ за закупен една година осигурителен стаж от висшето образование към заявлението от 30.08.2017 г., пенсията е следвало да бъде променена от социална пенсия за инвалидност, в пенсия за инвалидност поради общо заболяване, съгласно чл. 99, ал. 1, т. 1, б. "а" КСО, тъй като не е налице осигурителен стаж и/или осигурителен доход, придобит преди пенсионирането, извън случаите по чл. 70, ал. 17. Трябва да се има предвид и правилото на чл. 74, ал. 2 КСО, съобразно което една трета от осигурителния стаж трябва да е действителен. Предвид изложеното следва да се приеме, че касаторовата теза не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. С оглед на това настоящият съдебен състав счита, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора неоснователна се явява акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски за съдебното производство, а искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Поради това и на основание чл. 143, ал. 4 във връзка с чл. 228 АПК и с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 АПК, в полза на ТП на НОИ - П. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева (платимо от касатора), съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Размерът е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, която в случая не е голяма, и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е представлявал издалия акта административен орган - подал писмен отговор и писмена молба със съображения по съществото на спора, но пък не се явил в проведеното по делото съдебно заседание да защити позицията си и да отговори на евентуалните възражения на другата страна и да коментира прокурорското заключение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение първо от АПК (редакция преди изменението в ДВ, бр. 77/2018 г.), Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1161 от 18.05.2018 г., постановено по административно дело № 332/2018 г. по описа на Административен съд – П.. ОСЪЖДА Х. М., ЕГН: [ЕГН], адрес: [населено място], [адрес], да заплати на ТП на НОИ - П., адрес: гр. П., ул. "Л. К." .№..., разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Цитирани разпоредби
1- чл. 101, ал. 1, т. 4