Решение № 7711 от 20.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4254/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на С. Й. Г., подадена чрез адвокат С. Петров, против Решение 676/23.02.2024 г., постановено по административно дело 592/2023 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед 10-00-1599/04.08.2023 г. на Кмета на Община Стара Загора, нареждаща премахване на незаконен строеж Надстройка на лятна кухня, находящ се в УПИ XI 549, кв. 43 - Лозенец, по плана на гр. Стара Загора, ПИ с идентификатор 68850.512.710 по КККР на гр. Стара Загора. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Възразява се относно фактическите констатации на вещото лице, обективирани в заключението на съдебно-техническата експертиза. Претендира се присъждане на разноски. Касационната жалба се поддържа от упълномощения представител, с молба да бъде уважена. Ответната страна, Кмет на Община Стара Загора посредством становище, изготвено от юрисконсулт Вълчева, оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на общината. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. С процесната заповед, на С. Й. Г., в качеството му на извършител и собственик е наредено да премахне строеж, представляващ Надстройка на лятна кухня, квалифициран като незаконен на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - изграден в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства и изслушвайки заключение на експерт по съдебно-техническа експертиза, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед. Възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са обосновани и законосъобразни. Предвид установите характеристики и предназначение на обекта, правилно същият е квалифициран от административния орган и от съда като строеж по смисъла закона, който с оглед на вида и предназначението си склад и навес, надстроени над съществуваща лятна кухня, представлява допълващо застрояване по смисъла на чл. 41, ал. 1 ЗУТ. Максималната височина на надстройката е 4,30 м., което е в нарушение на изискването по чл. 46, ал. 2, изр.2 ЗУТ, в която хипотеза попада процесния строеж - когато постройките се разполагат на вътрешна граница на УПИ, най-високата част на покрива при калканна стена може да има височина до 3,6 м. Това обстоятелство, ведно с установения период на изграждане на строежа - след приключване на строителството на лятната кухня, разрешена през 2022 г., изключва института на търпимост по смисъла на § 16 ПР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ. Релевантните за спора факти, свързани с вида, характеристиките, местонахождението на строежа, времето на извършването му, както и обстоятелството, че е изграден без строителни книжа са безспорно установени и не са били опровергани от страна на жалбоподателя в хода на съдебното производство. Касационната жалба не съдържа конкретни доводи за наличие на касационни отменителни основания, а единствено се оспорва приетото от съда експертно заключение, което на този етап от съдебното производство е недопустимо съгласно разпоредбите на чл. 219 и чл. 220 АПК. Оспорващият е имал възможност да оспори заключението в производството пред административния съд, включително да поиска допълнително или повторно такова, каквито процесуални действия не е сторил. Освен това първоинстанционният съд е обсъдил заключението на вещото лице съгласно изискванията на чл. 202 ГПК, като изводите му в тази насока са правилни и обосновани. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми. Съдът е съобразил всички доказателства, анализирал ги е правилно и е постановил мотивиран съдебен акт, съобразен с изискванията на чл. 172а АПК. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на Община Стара Загора следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,