Решение № 20 от 14.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 5077/2021 г.

Решение № 20 от 14.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 5077/2021 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева Производство по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба за отмяна на влязло в сила решение, подадена на 02.11.2021 г. от Е. А. С. Предмет на отмяна е влязлото в сила решение на Момчилградски районен съд № 97 от 03.06.2021 г. по гр. д. № 533/2020 г., с което е признато за установено на основание чл. 21, ал. 4, т. 1, пр. 2 СК по отношение на молителя, че Ф. Ш. С. е индивидуален собственик на недвижими имоти в [населено място], придобити по време на брака им, а именно: двуетажна жилищна сграда, второстепенна сграда и масивен гараж, построени въз основа на учредено право на строеж в УПИ * в кв. 9 по плана на селото. Поддържаното основание за отмяна е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Молителят - ответник в процеса твърди, че по делото е представляван от особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, без да са спазени изискванията на чл. 47, ал. 1 и ал. 3 ГПК за назначаването му, доколкото на ищцата е бил известен адресът му в чужбина, а и не е вярно удостовереното в съдебните книжа, че няма близки и роднини в [населено място], където е настоящия му адрес. В селото живеят майка му и двете му дъщери, едната от които пълнолетна. Молителят твърди, че е узнал за решението на 18.08.2021 г. при опит да се снабди със скица на имота от [община]; същия ден направил справка и в районния съд, където разбрал, че е бил представляван от адв. Р. Х., назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. С молбата за отмяна се представят писмени доказателства, иска се разпит на свидетели. Ответницата по молбата Ф. Ш. С. в писмения си отговор, изготвен от пълномощника адв. Г., счита молбата за просрочена. Твърди, че молителят е узнал за решението в края на месец юни 2021 г. когато е провел телефонен разговор с кмета на селото. Наред с това се поддържа и неоснователност на молбата. Иска разпит на свидетели. С определение № 12 от 19.01.2022 г. молбата е приета за допустима. На страните са допуснати по двама свидетели за сочените от тях обстоятелства - за спазване срока за подаване на молбата за отмяна и за надлежното изпълнение на процедурата по чл. 47 ГПК. По повдигнатия спор за спазване на тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК за подаване на молбата за отмяна, считано от узнаване на решението, се установява следното: На 19.08.2021 г. молителят е подал молба за издаване на препис от решението на Момчилградски районен съд и молбата му е била удовлетворена. Свидетелят М. А., доведен от молителя, също сочи, че той е узнал за делото в средата на месец август 2021 г. когато си дошъл в България и отишли заедно в М.. Ангажираните от ответницата по молбата свидетелски показания на Е. С. и С. Х. не съдържат данни кога Е. е узнал за решението. Следователно недоказани остават твърденията на ответницата, че Е. е научил за решението в края на юни 2021 г. при проведен телефонен разговор с кмета А. И. Молбата за отмяна е подадена с пощенско клеймо от 02.11.2021 г. С оглед на горното следва да се приеме, че тримесечният срок е спазен и молбата е допустима. По основателността й настоящият състав намира следното: Визираните от молителя процесуални нарушения, които според него са ограничили правото му на участие в процеса, касаят първоначалното му уведомяване за образувания процес, връчването на исковата молба и предприетите от съда действия по реда на чл. 47 ГПК. При проверка на данните по делото е видно следното: Посоченият в исковата молба адрес на ответника е в М. на [улица], вх. А, ет. 1, ап. 2. Изпратената призовка е оформена на 29.12.2020 г. като е отразено, че адресът е посетен на 15. 12. в 14. 30ч., на 19. 12. в 18. 30ч., на 21. 12. в 15ч. и на 28. 12. в 10 ч. и лицето не е открито. Съдът е разпоредил да се извърши залепване на уведомление на адреса. Такова е направено на 05.01.2021 г. на входната врата на блока; на 20.01.2021 г. е удостоверено, че никой не се е явил в отговор на залепеното уведомление. Съдът е разпоредил да се извърши справка за адресната регистрация на ответника и справка в НАП за трудов договор. В резултат на справките е установено, че адресът в [населено място], на който е извършено залепването, е постоянния адрес на Е. С., а настоящият му адрес е в [населено място], [община], [улица]. Справката за трудов договор не е дала резултат. При тези данни съдът е разпоредил връчване на книжата на адреса в [населено място]. Призовката до адреса в Г. е оформена с отбелязване, че при посещение е установено, че лицето е в чужбина и не се е връщало повече от три години. Справката е подписана от Н. Х. - технически сътрудник и е положен печат на кметството. На 04.02.2021 г. съдът е разпоредил отново връчване на този адрес, На 10.02.2021 г. е извършено залепване на уведомление на таблото пред Кметството на селото, на което е отбелязано от същия технически сътрудник, че лицето живее и работи в Х. /л. 34 от делото/; на съобщение на л. 36 от делото, без дата, е отразено и че лицето няма близки и роднини в [населено място]. С разпореждане от 16.03.2021 г. съдът е приел, че съобщението е редовно връчено съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК и е разпоредил назначаване на особен представител на разноски на ищцата; такъв е назначен и е представлявал ответника в процеса. Видно, че адресът на ищцата по исковата молба е също в [населено място] на [улица]. Според приложените към молбата за отмяна адресни справки това е настоящият адрес и постоянен адрес на двете дъщери на молителя Е. Е. С., родена през 2004 г. и Е. Е. С., родена 1997 г. А постоянния адрес на молителя в [населено място] на [улица] постоянен адрес и на майка му С. Х. Х.; нейният настоящ адрес е в Турция. С молбата за отмяна са представени разписки за извършвани парични преводи от молителя в полза на ищцата, както и такива в полза на дъщеря му Е. в разписките за тези преводи се съдържа телефонен номер и адрес на изпращача Е. С. Касае се за разписки, които остават в държане на изпращача, но не е ясно дали получателят на превода има достъп до същите тези данни. Свидетелката Е. С. твърди, че от 3-4 години не се чувала с баща си по телефона, не са се и виждали; той е блокирал телефонните им номера; нито тя, нито майка и сестра й знаят адреса на баща й в Н. Свидетелката сочи, че от 2016 г. до 2021 г. е била студентка в П. е живеела там, а не в [населено място]. Свидетелката С. Х. - майка на молителя също заявява, че няма контакт със сина си от четири години, телефоните й са блокирани от него; не знае адреса му в Н.; свидетелката живее в Турция и не е идвала в България от 2020 г. С оглед изявленията на страните е прието за безспорно, че по изпълнителното дело за издръжка на непълнолетното дете и по друго изпълнително дело не се съдържат данни за адреса на Е. С. в Н. и за телефона му. Молителят твърди, че за призовката за доброволно изпълнение по изпълнителното дело е уведомен от кмета на [населено място] по телефона и след това адвоката му се е свързал с ЧСИ. При обсъждане на горните обстоятелства се налага извод, че наведените в молбата за отмяна твърдения за нарушения на правото на защита, са основателни. Съгласно действащата редакция на чл. 47, ал. 1 ГПК /ДВ бр. 86/2017 г. /, приложима към процесуалните действия по делото, когато ответникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. В случая молителят, ответник по иска, не е търсен в продължение на един месец. Направени са четири посещения на адреса в Момчилград /постоянния адрес/ в периода от 15 декември до 28 декември 2020 г., т. е. в рамките само на тринадесет дни. Същевременно не е установено изключението от горното правило - връчителят да е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост или по друг начин, както и да е удостоверил това с посочване на източника на данни в съобщението. При призоваването на настоящия адрес в [населено място] отново не е изпълнена процедурата по чл. 47, ал. 1, изр. 3 и 4 ГПК - дати на посещения на адреса не са посочени, а само е отбелязано от техническия сътрудник в кметството, че лицето е в чужбина, не се е връщало повече от три години, няма близки и роднини в селото. Не е ясен източникът на тези сведения, а законът изисква посочването му. При тези нарушения на правилата за призоваване, не е имало основание за назначаване на особен представител на молителя, а като е участвал чрез него в производството, молителят не е бил надлежно представляван по делото. Ето защо е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на районния съд и връщане на делото за ново разглеждане. Разноски в настоящето производство не се присъждат; същите следва да се определят при новото разглеждане в зависимост от изхода на спора. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо гражданско отделение