Решение № 12597 от 19.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1549/2016 г.

Решение № 12597 от 19.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1549/2016 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Е. В. Н., гр. С., ж. к. Л., бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., против заповед рег. № 8121К-3700/26.10.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "Уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено. Жалбоподателят чрез процесуалния се представител адвокат Пенчев поддържа, че заповедта е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби, както и не съответства на целите на закона. Твърди, че заповедта е издадена в нарушение разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ЗМВР. В оспорваната заповед, освен че липсвали мотиви не е посочено в какво се изразява нарушението на служебната дисциплина, не е изписано какво конкретно дисциплинарно нарушение е извършено. Не е изписана тежестта на нарушението за да се вземе предвид при определяне вида на наказанието, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Излага съображения, че не е извършил каквото и да е нарушение на служебната дисциплина и не е нарушавал каквито и да са етични норми. По време на дисциплинарното производство не било установено и доказано да е управлявал МПС след употреба на алкохол. Моли заповедта да бъде отменена. Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи чрез юрк. Пиперкова оспорва жалбата като неоснователна. Не претендира разноски. Върховният административен съд, състав на Пето отделение като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, приема следното: Е. В. Н. работи като разузнавач IV степен (ЕКД) в група "Експертно-криминалистична дейност" /със специфично наименование на длъжността "Инспектор"/ към 09 Районно управление "Полиция" при СДВР до прекратяване на служебното му правоотношение като държавен служител от министъра на вътрешните работи. Във връзка с постъпили предварителни данни в предложение с рег. № 513р/31.07.2015 г. по описа на СДВР за претърпяно ПТП от Е. Н. на 11.06.2015 г. - самокатастрофиране в крайпътно дърво с личния си лек автомобил "Фолксваген голф" в гр. С., на бул. Европа пред № 49, в района на "Толева махала", при което от изготвена съдебно-химическа експертиза № 6048/12.06.2015 г. на ВМА, е установено, че Н. е управлявал моторно превозно средство под въздействието на 2.47 промила алкохол в кръвта, е образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Със заповедта за образуване на дисциплинарното производство (№ 8121К-2645/6.08.2015 г.) е определена и комисия за дисциплинарно-разследващ орган. От събраните от комисията доказателства, приобщени в административната преписка и обективирани в обобщена справка рег. № 3384р-15786/18.09.2015 г. е установено, че на 11.06.2015 г. около 18:30 ч. инспектор Е. В. Н. е управлявал личния си лек автомобил "Фолксваген голф" с ДК№ СА7180МА, в гр. С., на бул. Европа пред № 49, в района на "Толева махала", с посока на движение от магазин "Метро" към гр. Б. Автомобилът напуска пътното платно и самокатастрофира в крайпътно дърво срещу № 49 на бул. Европа. Служителят е бил транспортиран до ВМА гр. С., където в противошокова зала му е взета кръв за изследване. От съдебно-химическа експертиза № 6048/12.06.2015 г. на ВМА е видно, че в пробите кръв на Н. е установен алкохол в концентрация 2.47 промила. На служителя е съставен и връчен АУАН за виновно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и със заповед за налагане на ПАМ временно му е отнето СУМПС. Образувано е досъдебно производство № ЗМ 246/2015 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 20212/2015 г. по описа на СРП, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, предл. 2 вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК. В хода на разследването в качеството на обвиняемо лице е привлечен Е. В. Н. С постановление от 14.05.2016 г. на прокурор при СГП В. Желева по. пр пр. 20212/2015 г., наказателното производство по ДП № ЗМ 246/2015 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 20212/2015 г. по описа на СРП, е прекратено. При тези данни комисията приема, че извършеното от Н. деяние е тежко нарушение на служебната дисциплина, като постъпката му е несъвместима с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, регламентирани в т. 15, т. 19, т. 20 и т. 28 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от МВР, утвърден със заповед № 8121з-348/25.07.2014 г., задължаващи държавният служител да съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме /т. 15/, държавният служител да пази доброто име на институцията, която представлява /т. 19/, държавният служител насърчава хората да уважават закона като дава личен пример с поведението си /т. 20/ и държавният служител независимо от заеманата длъжност в качеството си на участник в пътното движение се подчинява: а) на нормативно определените правила за движение по пътищата в РБ; б) на забраната да не управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда или под въздействието на друго упойващо вещество по време на изпълнение на служебните си задължения, както и в извън установеното работно време или по времето на ползване на отпуск /т. 28/. Извършеното от служителя е станало достояние на служители от ВМА - гр. С., ОПП-СДВР, 09 РУ СДВР, СРП и СГП. Комисията квалифицира тези действия като тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР (деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата), поради което предлага на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" (обобщена справка рег. № 3384р-15786/18.09.2015 г., становище 3384р-16008/24.09.2015 г.). Н. е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарно производство, като поради обективна невъзможност в срока за провеждане на дисциплинарно разследване - до 6.09.2015 г. да бъдат събрани необходимите доказателства, е издадена заповед за удължаване на срока за провеждане на дисциплинарното производство с № 8121К-2974/4.09.2015 г., на министъра на вътрешните работи. Съобразно правилата на административната процедура (чл. 207 ЗМВР) служителят се запознава своевременно с материалите от проверката и с обобщената справка, видно от саморъчното отбелязване от жалбоподателя върху нея на 23.09.2015 г. В срока по чл. 207, ал. 10 ЗМВР служителят възразява писмено срещу материалите от дисциплинарното производство. Видно от положените подпис и печат върху тях, министърът на вътрешните работи се запознава с обясненията. На 26.10.2015 г., в срока по чл. 195, ал. 2 ЗМВР министърът на вътрешните работи издава оспорената заповед рег. № 8121К-3700/26.10.2015 г., с която приема, че на 11.06.2015 г. около 18.30 ч. инспектор Е. В. Н. е претърпял пътно-транспортно произшествие с личния си лек автомобил "Фолксваген голф" с ДК № СА7180МА, в гр. С., на бул. Европа пред № 49, в района на "Толева махала", с посока на движение от магазин "Метро" към гр. Б., като е самокатастрофирал в крайпътно дърво. Съгласно съдебно-химическа експертиза № 6048/22.06.2015 г. на ВМА, инспектор Н. е управлявал моторното превозно средство под въздействието на 2.47 промила алкохол в кръвта, станало известно на граждански лица, с което е уронен престижа на службата. Посочено е неспазване на т. 15, 19, 20 и 28 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от МВР. Поведението на служителя е квалифицирано като тежки нарушения на служебната дисциплина съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, (деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата), и налага на служителя дисциплинарно наказание "уволнение". При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срок и от лице, за което административният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, ал. 1 ЗМВР орган и при спазване изискванията за форма. В съответствие с нормата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР в заповедта са посочени извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Факти, описващи извършеното от жалбоподателя, се съдържат в представената обобщена справка и в становище рег. № 3384р-16008 от 24.09.2015 г., както и в предхождащите издаването й документи, изискани и събрани в процеса на проверката от дисциплинарно разследващия орган. Обсъдени са писмените обяснения и възражения на служителя. При постановяване на обжалвания акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена при спазване на предвидената в чл. 207 от ЗМВР процедура - дисциплинарното производство е образувано със заповед на органа по чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, с която е определен и дисциплинарно разследващ орган. Е. Н. е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарно производство, като по този начин му е осигурена възможност да упражни правата, предвидени в чл. 207, ал. 8 ЗМВР. Проведено е производство, в което са изяснени фактите и събирани доказателства за установяване на нарушението съгласно чл. 207, ал. 3 от ЗМВР. Снети са сведения от служителите В. А., К. С., Ц. П., К. В., К. К., Ж. П., от лицата Ц. Г., З. К. и П. П., както и обяснения от жалбоподателя. Резултатите от проверката са обобщени в справка и становище и изпратени на дисциплинарно наказващия орган, а наказанието е наложено в сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР във връзка с чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР. Не се кредитира възражението на жалбоподателя за допуснати при постановяване на заповедта съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Служителят е уведомен за образуваното против него дисциплинарно производство, уведомяван е и за всички останали процесуални действия на дисциплинарно-разследващия орган. Възползвал се е от правото по закон след запознаване с обобщената справка да даде писмени обяснения (в случая чрез възражение относно обобщена справка рег. № 3384р-15980/24.09.2015 г., както и чрез обяснение до министъра на вътрешните работи рег. № 3384р-15706) пред дисциплинарно-наказващия орган - министъра на вътрешните работи. По този начин изискванията на закона са изпълнени и на Н. е осигурена възможност за участие в дисциплинарното производство по избран от него начин. Неоснователно е възражението за липса на мотиви в оспорената заповед. Както е посочено по-горе, заповедта е издадена в изискуемата форма, съдържаща всички реквизити, посочени в закона, с изложени съображения от министъра на вътрешните работи, обуславящи налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. При постановяване на оспорената заповед са спазени и материалноправните предпоставки, предвидени в закона за налагане на дисциплинарно наказание "Уволнение". Неоснователни са доводите в жалбата, че по време на дисциплинарното производство не е установено и доказано оспорващия да е управлявал МПС след употреба на алкохол. От приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства /изискани и приобщени и към дисциплинарната преписка, вкл. снети сведения от посочените по-горе служители и лица, някои от които непосредствени свидетели на процесното ПТП/, констативен протокол № К480, съдебно-химическа/токсикологична експертиза № 6048/22.06.2015 г. на Военномедицинска академия, докладни записки и др. се установява, че на 11.06.2015 г. около 18.30 ч. инспектор Е. В. Н. е претърпял пътно-транспортно произшествие с личния си лек автомобил "Фолксваген голф" с ДК № СА7180МА, в гр. С., на бул. Европа пред № 49, в района на "Толева махала", с посока на движение от магазин "Метро" към гр. Б., самокатастрофирайки в крайпътно дърво, като Е. Н. е употребил алкохол с концентрация 2.47 промила алкохол в кръвта, и Н. е водачът, управлявал моторното превозно средство под въздействието на алкохол. Това се установява при преценка на посочените доказателства в съвкупност, като следва да се отбележат снетите сведения от пристигналите на мястото на настъпилото ПТП служители, които са непротиворечиви и според които, като намиращ се на шофьорското място е посочен жалбоподателят /сведение от Ц. П., К. В., К. К. и Ж. П./, леко наклонен вдясно, полегнал върху скоростния лост, при настъпил удар от дясната страна на автомобила. Не се кредитират показанията на свидетеля В. А., включително и даденото от него сведение, тъй като същите противоречат на останалия доказателствен материал по делото. Съдът приема като противоречиви и нелогични дадените обяснения от жалбоподателя в съдебно заседание. Същите не подкрепят тезата на оспорващия, че в деня на произшествието не е употребил алкохол и не е шофирал процесния автомобил. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на влязло в сила постановление на СРП за прекратяване на наказателното производство за извършено престъпление от общ характер срещу Е. В. Н., което било задължително за настоящия състав на ВАС. Дисциплинарната отговорност е самостоятелна и независима от наказателната и доколкото към момента няма влязла в сила присъда по отношение на Е. В. Н., която да е със задължителната сила по чл. 300 ГПК вр. чл. 144 АПК за настоящия съд, то съобразно разпределението на доказателствената сила в процеса /чл. 170, ал. 1 от АПК/, в настоящия процес административния орган съобразно гореизложеното, е доказал наличието на законовите основания за издаване на оспорения административен акт. Независимо от горното липсва пълно тъждество между деянието, предмет на наказателното производство по ДП № ЗМ 246/2015 г. по описа на СО-СГП, пр. № 20212/2015 г. и фактическата обстановка, приета в административния акт - предмет на разглеждане в административното производство. Предвид изложеното съдът приема за безспорно установени фактите и обстоятелствата, доказващи нарушаването на служебната дисциплина и обуславящи налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Управляването от Н. на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда /в случая 2.47 промила алкохол в кръвта/ в извънустановеното работно време, последица от което е настъпилото в последствие ПТП, станало обществено достояние, е в противоречие с етичните правила, установени за държавните служители от МВР, налице е нарушение на т. 15, 19, 20 и 28 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от МВР. Това несъмнено води до уронване престижа на институцията и дава основание действията на жалбоподателя да се квалифицират като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - деяние, несъвместимо с етичните правила. Не се представиха доказателства от жалбоподателя, установяващи липса на предпоставките за прилагане от дисциплинарнонаказващия орган на чл. 204, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 13 и ЗМВР. Неоснователни са възраженията на оспорващия за противоречие на обжалваната заповед с целта на закона. Не се установява от доказателствата приети по делото, оспореният административен акт да е издаден с цел, различна от целите на непосредствените нормативни актове, в приложение на които същият е издаден. С издаване на оспорената заповед се постига предвиденият от законодателя резултат - отстраняване от държавна служба в РУ при СДВР служители, чийто нравствени качества не съответстват на изискванията за осъществяваната от управлението дейност. Поради това съдът намира, че оспорената заповед е в съответствие с целта на закона. По изложените съображения следва да бъде постановено решение, с което жалбата на Е. В. Н., против заповед рег. № 8121К-3700/26.10.2015 г. на министъра на вътрешните работи се отхвърли като неоснователна. По делото не са претендирани разноски от ответната страна, поради което такива не следва да се присъждат. Воден от горното, Върховният административен съд, пето отделение,