Решение № 6522 от 29.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6288/2023 г.

Производството е по реда на чл.209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на К. А. Ц. против Решение 3188/15.05.2023 г., постановено по адм. д. 1151/23 година от Административния съд София-град /АССГ/. С обжалваното решение е отхвърлен предявения от К. А. Ц. срещу Столична община, иск за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 96 000 лева, представляващи пропусната полза под формата на печалбата, която ищецът е могъл да реализира от търговски обект съгласно разрешение за поставяне 11 от 29.06.2021г., ако същият е бил въведен в експлоатация, и неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, представляващи нервно-психичен тормоз, психологически дискомфорт, фрустрация, негативни чувства и възприятия, ведно със законната лихва за забава от датата на предявяването на иска до окончателното плащане. Със същото решение К. Ц. е осъдена да заплати на Столична община 200 лева юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно. Навеждат се като касационни основания всичките по чл.209, т.3 АПК- неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове, евентуално връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на АССГ. Ответникът - Столична община оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор, постъпил на 23.06.23 година. Върховната прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която подлежащото на инстанционен контрол съдебно решение е неблагоприятно. По основателността й приема следното: Административният съд е сезиран с два обективно съединени осъдителни иска, за присъждане на обезщетение за имуществени / под формата на пропуснати ползи/ и неимуществени вреди, причинени от бездействието на ответника да се произнесе по заявление на ищцата за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на търговски обект, индивидуализиран в заявлението. От фактическа страна административният съд е приел, че ищцата е собственик на жилище с дворно място, цялото от 330кв.м. с административен адрес София, [улица], местност [местност], с идентификатор 68134.302.43. Установено е, че главният архитект на район Възраждане издал на ищцата, на 29.06.21г. разрешение за срок от 5 години, за поставяне в имота с посочения по-горе идентификатор, преместваем обект, представляващ - временни конструкции по индивидуален проект - летен бар и кафе, места за сядане, готови изделия фургон /кухня/ и перголи 1бр. Установено е, че на 09.11.20г. ищцата сключила с Кланица 5 ЕООД договор за предоставяне ползването и възлагане управлението на търговски обект, представляващ ресторант Кланица 5 , разположен в предната част на двора в имота на ищцата с площ от 140 кв.м. , представляващ временни конструкции по индивидуални проекти летен бар и кафе, места за сядане, тоалетни,, готово изделие фургон /кухня/ и перголи, заедно с намиращото се в него обзавеждане и оборудване, срещу възнаграждение от 8000 лева месечно, за срок от 5 години, считано от предаването на обекта, което става в 3-дневен срок от въвеждането му в експлоатация. Съдът е установил, че на 10.01.22г. ищцата подала заявление за въвеждане на преместваемия обект в експлоатация, по което няма произнасяне. Установено е съставянето на 07.03.22г. на констативен акт за установено незаконно строителство в имота с посочения идентификатор, с извършител ищцата, представляващо пристройка, ограда от плътен зид и бетонова площадка. С писмо от 27.02.23г. кмета на район Възраждане уведомил ищцата, че до приключване на процедурата по чл.225а ЗУТ, не може да бъде издадено удостоверение за въвеждане на обекта в експлоатация. Съдът е посочил подробно в решението си свидетелските показания на разпитания по делото свидетел. Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът е формирал следните правни изводи: Приел е, че не е налице незаконосъобразно бездействие на ответника по въвеждане на преместваемия обект в експлоатация. Мотивирал се е, че проверката на документите, представени със заявлението за въвеждане на обекта в експлоатация и проверката на място не са бездействия по смисъла на чл.256 АПК, а са част от процедурата по издаване на удостоверението за въвеждане на обекта в експлоатация. Съдът е преценил също така, че в конкретния случай по заявлението на ищцата от 10.01.22г. е формиран мълчалив отказ на 18.01.2022г., чийто срок за оспорването му е изтекъл на 18.02.2022 г. След като ищцата не го е оспорила в срок, респективно същият не е отменен , съдът е приел, че преписката е приключила с влязъл в сила административен акт. Въз основа на тези съображения, административният съд е приел, че не е налице първата предпоставка на чл.203 АПК. Посочил е, че само на това основание исковете следва да се отхвърлят, но за пълнота е продължил анализа си и по отношение наличието на останалите предпоставки от фактическия състав на отговорността на държавата за административен деликт. Административният съд е преценил като недоказани твърдените имуществени вреди, изразяващи се в пропусната полза от ползването на обекта за периода 06.02.22г.- 06.02.23г. Съдът се е позовал на установеното в практиката изискване, пропуснатата полза да е сигурно увеличение на имуществото на ищеца, каквото в случая не било доказано. Съдът е установил също така, че разрешеният временен обект не съвпада с установения на място съгласно констативния протокол от 07.03.22г. Приел е, че в случай, че изграденото е незаконен строеж, невъзможността същият да се експлоатира не само, че не е вредоносна, а изцяло обслужва обществения интерес. Съдът е приел също така, че претендираният от ищцата размер на обезщетението за имуществени вреди е формиран на база аналог на приходите на заведения, посочени от ищцата, които обаче са несравними с процесното, както по отношение на местонахождението и конструкцията им, така и с оглед периода на експлоатацията им. Съдът е продължил с анализа си, приемайки, че механизмът за изчисляване на пропуснатите ползи не може да бъде възприет, както и със съображението, че сключеният договор за експлоатация на обекта от трето лице изключва източниците на печалба, посочени от ищцата. Съдът е посочил, че представеният договор няма достоверна дата и би могъл да се сключи за целите на процеса, като се има предвид, че не е представен с исковата молба и начина на формиране на исковата претенция не се основава на него. От друга страна, съдът е приел, че дори договорът да е действително сключен на датата, посочена в него, той не обосновава действителни и реални пропуснати ползи. Съдът е преценил като недоказани твърдените неимуществени вреди от ищцата, посочвайки, че ищцата е имала конфликтни ситуации с кмета на район "Възраждане", заради строеж на калкан до имота й. Съдът е приел, че освен първите две, липсва и третата предпоставка причинна връзка между незаконосъобразния административен акт, действие или бездействие и настъпилите вреди. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява обжалваното решение като правилно. Първоинстанционният съд обективно е установил фактическата обстановка по спора. Анализирал е подробно и правилно събраните по делото доказателства в резултат на което е направил точни фактически констатации, а на база на тях и обосновани правни изводи. От събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че на ищцата К. Ц. е издадено на 29.6.21 г., на осн. чл.56 ЗУТ вр. с НПОРИМДЕРДТСО разрешение за поставяне на временни конструкции по индивидуални проекти : летен бар и кафе, места за сядане, готово изделие-фургон/кухня/ и перголи, 1бр. в поземлен имот с идентификатор 68134.302.43, планоснимачен район Централна градска част район Възраждане, планоснимачен 12, УПИХХ-12, кв.114, м. Зона Б-3 , м. Центъра , район Възраждане по плана на гр. София, административен адрес гр. София, Център, [улица] . Не се спори също така, че на 10.01.22г. ищцата е подала до главния архитект на район Възраждане заявление по чл.80, ал.12 от НПОРИМЕРДТСО за регистрирано въвеждане в експлоатация на преместваем обект, представляващ временни конструкции по индивидуални проект: летен бар и кафе, места за сядане, готово изделие фургон /кухня/ и перголи 1бр. в ПИ 68134.302.43, район Централна градска част, район Възраждане, УПИ ХХ-12, кв.114, зона Б-3. Спорният въпрос между страните е, налице ли е незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на ответника по това заявление на ищцата. Правилен е изводът на административния съд, че не е налице незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на ответника. Съображенията, които са изложени от административния съд по този въпрос се споделят напълно от настоящата инстанция, което прави безсмислено повтарянето им. Към тях следва да се добавят и следните съображения, които настоящият съдебен състав вече е имал възможност да изложи по друго дело, поставящо аналогични спорни въпроси. Условията и редът за поставяне и ползване на преместваеми обекти са уредени в чл.56 от Закона за устройство на територията, който не съдържа изискване за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на обекта, като условие за ползването му. Удостоверението по чл.80, ал.1 НПОРИМДЕРТСО не поражда право на ползване на обекта, при положение, че вече е издадено разрешение за поставянето му. То има предназначението да удостовери съответствието на поставения обект със схемата за поставяне и одобрения индивидуален проект /Решение 8387/15.08.2023г., постановено от ВАС, Трето отделение по адм. д. 10289/22 година/. В конкретния случай в резултат на проверка по жалба за незаконно строителство / постъпила два дни след подаване на заявлението от ищцата за издаване на удостоверение по чл.80, ал.1, 2 НПОРИМДЕРТСО/, е констатирано, че в имота на ищцата по разрешението, е извършено незаконно строителство. Образуваната и висяща процедура по чл.225а ЗУТ за незаконно строителство в поземлен имот с идентификатор 68134.302.43 по плана на гр. София, с административен адрес гр. София, [улица] довела до непроизнасяне от главния архитект на района по заявлението на ищцата. Ответникът е разполагал с възможността да спре производството по заявлението на ищцата на осн. чл.54, ал.1, т.5 АПК до приключване на производството по проверка за наличие или не на незаконно строителство в имота на ищцата. В случай, че производството бе спряно, срокът, предвиден за издаване на удостоверението спира да тече. Ответникът обаче не е спрял производството по заявлението на ищцата, поради което срокът за произнасянето му е изтекъл, което има за своя правна последица формиране на мълчалив отказ по заявлението, както правилно е преценено от първоинстанционния съд. Този мълчалив отказ не е оспорен от ищцата, респективно не е отменен. Правилен е решаващият извод на административния съд, че в конкретния случай не е налице незаконосъобразно фактическо бездействие на длъжностни лица на ответника. Подаденото от ищцата заявление от 22.02.22г. за оттегляне на подаденото заявление за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация, е без правни последици, тъй като към този момент по заявлението на ищцата за издаване на удостоверението, е формиран мълчалив отказ. Така посоченият правен резултат по заявлението на ищцата от 10.01.22г. не се променя и от писмото на кмета на район "Възраждане" от 27.02.23г. , с което той е уведомил ищцата, че процедурата по издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация може да бъде проведена след приключване на процедурата по чл.225а от ЗУТ, тъй като производството по това заявление не е спряно от компетентния общински орган. За изчерпване на касационния контрол, следва да се посочи, че административният съд обосновано е приел, че ищцата не е доказала и останалите предпоставки от фактическия състав на чл.1 ЗОДОВ - понесени вреди и причинна връзка между тях и твърдяното незаконосъобразно поведение на длъжностни лица на ответника. Към подробните съображения на първоинстанционния съд по този въпрос следва да се добавят и следните: в тежест на ищцата е било, да докаже по несъмнен и категоричен начин, че обектът, във връзка с който е подала заявлението е бил готов за експлоатация. В този смисъл, тя е следвало да ангажира доказателства по делото, че е изпълнила точно разрешението за поставяне и временните конструкции са поставени в обема и по начина, описани в индивидуалния проект. Такива доказателства по делото не са събрани. Представеното по делото становище от техническия ръководител на обекта Ф. Е. К. от м. декември 2021г. /лист 115 от първоинстанционното дело/ не е достатъчно да докаже този твърдян от ищцата факт. Документът е частен и не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно съдържанието му, от една страна. Освен това, този документ е издаден от заинтересовано от изхода на спора лице. Видно е от исковата молба, че ищцата сочи, че Ф. К. е неин син. Видно е също така, че лицето Ф. Е. К. е подавало възражение срещу констативен протокол, изготвен от специалисти в район Възраждане за установено незаконно строителство в имота, в който е разрешено поставянето на временните конструкции. Ищцата не е ангажирала по делото съдебно-техническа експертиза, която да установи изпълнението на разрешението за поставяне и то в обема, и начина, предвиден в индивидуалния проект, послужил за издаването му. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдебният състав не бил сметнал за необходимо да назначи вещо лице по този въпрос. Производството пред административния съд е исково и страните разполагат с равни възможности да докажат твърденията си, от които черпят ползи за себе си, а задължение за съда е да осигури спазването на принципа за равнопоставеност на страните. Както се посочи по-горе в тежест на ищцата е било да ангажира доказателства, че строежът в имота й е именно в обема и начина на изпълнение съобразно даденото й разрешение. Относимо доказателство по този въпрос е заключение на съдебно-техническа експертиза, каквато ищцата не е поискала от съда да назначи и събере по делото. При липсата на установени незаконосъобразни фактически бездействия на ответника и при установяване на влязъл в сила мълчалив отказ по заявлението на ищцата за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация, не може да се приеме, че е налице незаконосъобразна административна дейност, която да е в основата на негативните преживявания на ищцата по повод това заявление. По тези съображения, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд преценява обжалваното решение като правилно. Не са налице пороците, сочени в касационната жалба, поради което решението следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд