Решение № 106 от 28.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2687/2015 г.

Решение № 106 от 28.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2687/2015 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. В. Б. В. действаща като [фирма] - "В. В." със седалище и адрес на управление [населено място], Пловдивска област обжалва и иска да се отмени въззивно Решение № 11 от 02.02.2015 г., постановено по гр. възз. д. № 1363/2014 г. на АС - Пловдив. С касационна жалба поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, постановено е при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Касационното обжалване е допуснато по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпрос за качеството на подобрителя на чужд имот- публична общинска собственост - недобросъвестен владелец или държател и за приложимостта на чл. 74 във вр. с чл. 72 ЗС по отношение на такъв подобрител, реализирал фактическата власт на имота на нищожно правно основание, множество решение на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация [община], чрез процесуалния представител адв. Н. С. АК - П., с доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по делото. Състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия след преценка на релевираните основания за отмяна и в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира: С посоченото решение, апелативният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил решението на първата инстанция по уважения иск на [фирма] - В. В. " за сумата 50 500 лв., стойността на извършени подобрения в чужд имот, без противопоставяне на собственика на основание чл. 74 ЗС и след като е приел, че подобренията, извършени върху имот - публична общинска собственост не се възмездяват е постановил ново решение, с което искът на подобрителя [фирма] - "В. В." е отхвърлен изцяло. За да постанови решението си и отхвърли изцяло иска, въззивният съд е приел: 1./ че правото на строеж в полза на ЕТ е учредено на нищожен договор, тъй като по време на сключването му действа забрана имотите - държавната публична собственост да се обременяват с ограничени вещни права и 2./ че в тази хипотеза ЕТ няма качеството на владелец на чуждия имот, тъй като може да има само качеството на държател и като такъв няма правата по чл. 72 - 74 ЗС. По изведения правен въпрос Всяко лице /физическо или юридическо/ извършило подобрения на чужда вещ, увеличавайки стойността и чрез влагане материали и труд, има право на възмездяване /обезщетение/ за да бъде избегнато, недопустимото от гл.т. принципите на правото, неоснователно разместване на блага. Правният способ и път на обезщетяване, размер и срокове на погасителната давност са обусловени от качеството на лицето- подобрител - владелец, държател или гестор. С разясненията ПП ВС 6-74, действащи и към настоящия момент, се приема че правото на обезщетение за извършени подобрения в чужд имот по чл. 72 ЗС и чл. 74 ЗС има само подобрителят- владелец, но не и лицето-държател. При изясняване на качеството на лицето, извършило подобренията в чуждия имот, съдилищата следва да изхождат от презумпцията на чл. 69 ЗС, изследвайки /при правилата на чл. 131 ГПК при своевременно релевирано възражения/ дали тази презумпция не е оборена. Владението на чужда вещ, като фактическо състояние по см. на чл. 68, ал. 1 ЗС предполага упражняване фактическа власт от едно лице с намерения за своене т. е. упражняване на фактическата власт със съзнанието, че вещта е негова. Когато фактическата власт се упражнява по силата на нищожно правно основание, същото е недобросъвестно. За разлика от владението, държането на вещта е право на едно лице /държател/ да държи вещта на правното основание, на което е получил фактическата власт. Владението може да бъде правомерно или неправомерно, но е фактическо състояние, което може да бъде защитено. Държането винаги /по дефиниция/ е правомерно, след като почива на договорно основание т.е. на постигнато съгласие, по силата на което е предадена фактическата власт върху вещта. Определянето на лицето, упражняващо фактическа власт на чужда вещ като владелец или държател се базира на субективния признак. Това е характеристика на едно субективно /лично/ поведение на владелеца - да се държи вещта като своя - animus, animus domini, animus rem sibi habendi. Да се държи вещта като своя е равнозначно да се държи вещта от владелец със съзнанието, че той е собственик - титуляр на вещното право. Намерението е психическо, душевно, субективно състояние. За доказването, законодателят е установил законовата презумпцията на чл. 69 ЗС според която "предполага се, че владелецът държи вещта като своя, доколкото не се докаже, че я държи за другиго". Презумпцията е установена в полза на владелеца, тази презумпция е оборима и оборването е в тежест на заинтересованите лица, които възразяват, че владелецът не държи вещта за себе си - т.е. презумпцията размества тежестта на доказване. Когато фактическата власт се упражнява така, че всеки заинтересован да можеда научи за владението, в т.ч. и за собственика на имота, владението е явно. Владелецът на държавен имот може да защитава отнето или нарушено владение срещу трети лица с владелчески искове, макар и това владение да е установено без основание, а ответникът /трето лице/ не може да възразява, че имотът е държавен. Безспорно е, че владелецът на държавен имот не може да ползва владелческата защита срещу Държавата когато се касае до владение върху държавна публична собственост, но това не изключва възможността да бъде осъществено владение на имот, държавната собственост и съответно да се ползва от установените от закона права на защита. Гесцията, уредена от чл. 60 - 61 ЗЗД установява хипотезите, когато едно лице предприело работа в чужд интерес, която е приета от лицето в чиято полза е извършено, следва да бъде възмездено по правилата на неоснователното обогатяване, в която насока е и действащото ТР 85/1968 г. на ОСГК на ВС. По основателността на касационната жалба Касационната жалба е частично основателна. Обжалваното решение е постановено в нарушение на закона. Спор относно фактите няма. Подобренията, чието възмездяване се претендира съставляват изградена в груб строеж сграда/ столова и книжарница/ със застроена площ от 98.49 кв. м., са резултат на реализирано в натура право на строеж, учредено съгласно Договор от 9.10.2000 г. по отношение на имот пл. № 443, за който е отреден парцел VI-СНС "Кино" по плана на [населено място], [община], публична общинска собственост. Строежът е извършен от [фирма] В. В., със съзнанието и бе противопоставяне от страна на собственика на терена - [община] още към 2001 г., като достъп до обекта имат само В. В. и съпругът и, съгласно свидетелските показания и липсата на спор по факта. В контекста на изложените общи мотиви по правния въпрос и установените факти, настоящият състав на ВКС намира изводите на въззивния съд, че когато се касае до публична общинска собственост - лицето-подобрител може да бъде само държател и на ищцата не може да бъде признато качеството на владелец, за несъстоятелно. Дали лицето, което се намира в недвижимия имот, е владелец или държател зависи от установените по делото факти, доказващи наличието на обективния и субективен елемент на отношението му по повод на имота. Всяка вещ, независимо чия собственост е, както и дали е в свободния гражданско оборот или не, може да бъде предмет на владение. При липсата на спор, че към момента на извършване на спорните подобрения /2000-2001 г./, същите са извършени от ищцата със съзнанието, че учреденото право на строеж и дава правото да придобие собствеността на построеното, съгласно клаузите на договора, сочи на субективен елемент за своене на построеното и определя същата като владелец-подобрител на построеното, доколкото нищожния договор за учредяване правото на строеж в нарушение на закона не може да прояви транслативния ефект на сделката. Изводите- фактически и правни с обжалваното решение на въззивния съд в обрани смисъл са неправилни, направени при неточна преценка на доказателствата и в нарушение на закона. Установените факти, че едва след изграждане на грубия строеж, по повод на искането за кредит, отказът на Банката, мотивиран от нищожността на договора, може да се приеме за момента от който знанието на едноличния търговец превръща фактическото владение му на имота от владение в държане на същия, не лишава страната от гарантираната правна възможност от чл. 72 - 74 ЗС на подобрител- владелец да и бъде възмездено вложеното като средства и труд с което е увеличила стройността на чуждия имот, при безспорният факт на непротивопоставянето на Общината. С молба вх. № 11-В-23/7.03.2011 г. ЕТ В. В. е направила искане до Кмета на [община] "за прекратяване" на договора от 9.10.2000 г., като и се заплати извършеното до момента строителство. След експертна оценка, Общинския съвет взема Решение № 648 по Протокол 53 от 30.03.2011 г. на Общинския съвет, с което е направено признание за дължимостта на вземане на [фирма] в размер на сумата 52 105 лв. Процесното вземане е предмет на иска на [фирма], а в рамката на предмета на въззивно обжалване, спорното вземането е за сумата 50 500 лв. Изложените съображения налагат извод, че ищцата като подобрител на чужд имот има правата на недобросъвестния владелец при непротивопоставяне от страна на собственика, уредени с чл. 74, ал. 2 ЗС, признати от общинския съвет към дата 30.03.2011 г. В срока по чл. 131 ГПК, ответникът - [община] е заявила правоизключващото възражение за настъпил ефект на погасителна давност по отношение на вземането на ищеца - подобрител най-късно към 1.11.2006 г., заявявайки и поддържайки теза, че Решение № 648 по Протокол № 53 от 30.03.2011 г. на Общинския съвет, с което е направено признание на процесното вземане в размер на сумата 52 105 лв., не произхожда от представляващия общината в лицето на нейни кмет, не е адресирано пряко до ищцата и е направено след изтичане срока на погасителната давност и не може да я прекъсне. Като констатира, че по тези възражения въззивният съд няма произнасяне, както липсва анализ на двата писмени документа посочени по горе- молба на ищцата и решение на ОС, а възззивният съд дължи такова и при констатацията на касационния съд, че ищцовата страна, извършила подобрения на общинската / публична / собственост в размер на сума от 52 105 лв., при обжалваема рамка във въззивната инстанция за сумата от 50 500 лв., в качеството на недобросъвестен владелец на имот и при признато вземане след изтичане срока на погасителната давност, настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато на въззивната инстанция за произнасяне в рамките на заявените възражения на ответната страна- [община]. При ново разглеждане въззивният съд следва да съобрази изложените решаващи мотиви на касационната инстанция, както и приложи правилата на ЗЗД - чл. 116 б. "а" ЗЗД и чл. 117, ал. 1 ЗЗД касаещи ефекта на погасителната давност за вземане на недобросъвестния владелец за подобренията в чужд имот, съобрази, че възражението за изтекла погасителна давност погасява правото на иск, но не и самото вземане, а с признание на вземането от страна на задълженото лице, доколкото е валидно в хипотезата на оспорената компетентност на органа, който го е направил, давността се прекъсва и започва да тече нова давност - арг. чл. 294, ал. 1 ГПК, като се произнесе и по исканията за присъждане на разноски. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 и ал. 3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия