Решение № 3627 от 13.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 789/2011 г.

Решение № 3627 от 13.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 789/2011 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Мария Янакиева Георгиева от гр. София, подадена чрез упълномощен адв. Стефан Павлов, против решение от 04.08.2010 г., постановено от Софийски градски съд, Административно отделение, III - Г състав, по адм. д. № 2211/2002 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателката изводът на съда, че отчуждаването на имота е станало между 1946 г. и 1948 г. по Закона за приложение на общия градоустройствен план на Столична голяма община, обн. в ДВ бр. 76/05.04.1941 г., е необоснован. Твърди също, че в противоречие на заключението на техническата експертиза, установяваща, че имотът е незастроен, съдът е приел, че мероприятието за което е отчужден, е реализирано. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила и да постанови друго, с което да уважи жалбата срещу отказ за отмяна на отчуждаване № РД-54-179/02.07.1997 г. на кмета на Столична община. Ответните страни - кметът на Столична община - Управление "ОНИ", Петкана Блидова, Никола Стойчев, Андрей Христов, Людмил Цонев, Йоана Котева, Николай Котев, Мария Котева, Еманоел Котев, Илияна Тодорова, Виолета Божилова, Станко Котев и Кремена Божилова не изразяват становища по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че при постановяване на решението си съдът не е извършил нарушение на материалния закон и процесуално правните норми. Посочва, че към момента на влизане в сила на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. върху отчуждения имот е реализирано мероприятието, за което е бил определен, за ДАП - Малашевци и се ползва според предназначението си за паркиране на автомобили на транспортни предприятия. Предлага обжалваното решение, като правилно, да бъде оставено в сила. Като прецени доводите на жалбоподателката и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е по чл. 4 от Закон за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ и др. (ЗВСНОИ по ЗТСУ и др.) във връзка с чл. 33 от Закона за административното производство /ЗАП/ (отм.). С обжалваното решение от 04.08.2010 г. е оставена без уважение жалбата на Петканка Блидова, Никола Стойчев, Мария Георгиева, Андрей Христов, Людмил Цонев, Станко Котев, Йоанна КОтева, Николай Котев, Георги Божилов, Мария Котева, Емануел Котев и Илиана Тодорова-Иванова срещу отказ за отмяна на отчуждаване № РД-54-179/02.07.1997 г. на кмета на Столична Община, постановен по искане с вх. № 1194 р-06-07/04.12.1996 г. на посочените лица - наследници на Георги Котев Тепавичаров за отмяна на отчуждаването на имот пл. № 6 - стар, кв. 1 - стар, м. "НПЗ "Х. Димитър - Малашевци", гр. София, отчужден за мероприятие на Общия градоустройствен план. За да достигне до този резултат първоинстанционният съд е приел, че видно от данните по делото, процесният имот е отчужден от наследодателите на жалбоподателите още през 1946 г. или най-късно началото на 1948 г. по силата на регулационен план за мероприятия по Общия регулационен план на СГО. Подробно е анализирал всички редакции на ЗВСНОИ от 1992 г. до изменението със ЗОСОИ, ДВ, бр. 107/1998 г. и е установил, че Законът за приложението на общия градоустройствен план на Столична голяма община, който е обн. в ДВ, бр. 76/05.04.1941 г. не е включен в обхвата на реституционната норма на чл. 1, ал. 1 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. Предвид този факт съдът е приел, че отчуждаването не е извършено по реда на някой от законите, изрично изброени от законодателя в посочената разпоредба. Разгледал е и евентуалната възможност имотът да е бил отчужден по някои от посочените в чл. 1, ал. 1 от реституционния закон актове и е приел, че не е налице другата кумулативна предпоставка за отмяна на отчуждаването, тъй като мероприятието, за което е бил отчужден, е реализирано. Установил е, че имотът е бил отреден за гараж и складове на Автобаза Малашевци, в последствие ДАП - Малашевци, като попада в оградения и асфалтиран двор на това предприятие и се ползва по предназначение - за паркиране на автомобили. Настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно. Възражението за необоснованост на извода на съда, че отчуждаването на имота е станало между 1946 г. и 1948 г. по Закона за приложение на общия градоустройствен план на Столична голяма община, обн. в ДВ, бр. 76/05.04.1941 г., е неоснователно. От данните по делото е видно, че имотите са отчуждени от наследодателите на жалбоподателите на основание Указ № 57 от 10.07.1946 г. /обн. ДВ, бр. 167/25.07.1946/ за утвърждаване на решението на СГО от 06.06.1946 г. за изменение и допълнение на Общия градоустройствен план на Столицата. Като доказателства за отчуждаването на имота е представен протокол от 23.03.1948 г., видно от който комисия от СНС е извършила оценка на описаните в молбата имоти, които се отчуждават за мероприятията по общия градоустройствен план за постройка на складове и гараж. От изложеното става ясно, че действително имотът е бил отчужден в периода между 1946 и 1948 г. Тъй като в случая липсва отчуждителната преписка и не е безспорно установено по кой закон е бил отчужден процесният имот, съдът не е формирал категоричен извод по този въпрос, поради което, за да избегне евентуална несправедливост по отношение на жалбоподателите е разгледал възможността същият да е бил отчужден и по някои от посочените в чл. 1, ал. 1 от реституционния закон актове. С оглед на това, че мероприятието, за което е бил отчужден имотът, е реализирано, съдът отново е стигнал до извод за неоснователност на жалбата. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. закони, лицата и техните наследници, чиито застроени недвижими имоти са били отчуждени по посочените закони, могат да искат отмяна на отчуждаването, ако сградите съществуват към деня на влизане в сила на този закон и ако мероприятието, за което е отчужден имота фактически не е започнало. Установено е, че към момента на влизане в сила на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. върху отчуждения имот е реализирано мероприятието, за което е бил определен, а именно: за ДАП - Малашевци и теренът се ползва според предназначението си, за паркиране на автомобили на транспортни предприятия. По тези съображения правилно съдът е приел, че не са налице предпоставките, регламентирани в чл. 2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ и др., тъй като отчуждителното мероприятие е реализирано, като без значение е, че е осъществено частично и имотът не е застроен със сгради. Изискването на закона е мероприятието фактически въобще да не е започвало, а данните по делото сочат обратната фактическа обстановка. Предвид изложеното настоящият състав счита, че обжалваното решение е законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение