Решение № 6034 от 22.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15619/2018 г.

Решение № 6034 от 22.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15619/2018 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с пар. 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по касационна жалба подадена от А. Н., [гражданство], срещу решение № 6637 от 13.11.2018 г. постановено по адм. дело № 9759 по описа за 2018 г. на Административен съд С.-град (АССГ). Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че съдът не е обсъдил изтъкнатите в жалбата му аргументи, че не са положени активни усилия за изпълнението на принудителната административна мярка (ПАМ), както и че не съществува възможност тя да бъде изпълнена. Прави искане решението да бъде отменено. Ответникът – Директорът на дирекция "Миграция", чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че лицето е освободено от Специалния дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) при дирекция "Миграция". Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съставът на АССГ е отхвърлил жалбата на А. Н., [гражданство], против заповед № 5364 з-1164 от 24.08.2018 г. на директора на дирекция "Миграция" за продължаване срока на настаняване на чужденеца в СДВНЧ при дирекция "Миграция. За да постанови решението си съдът установил, че за обезпечаване изпълнението на заповед за прилагане на ПАМ "връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна", със заповед 368 з-491 от 24.08.2017 г. на директора на Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) - В., жалбоподателят е настанен в СДВНЧ. Впоследствие този срок е продължен с още шест месеца. С атакуваната заповед № 5364 з-1164 от 24.08.2018 г. на директора на дирекция "Миграция" при МВР, на основание чл. 44, ал. 8 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), настаняването на чужденеца е продължено за срок до шест месеца, но не по-късно от 02.02.2019 г. В заповедта са изложени съображения, че независимо от положените усилия, изпълнението на наложената ПАМ ще се забави, поради забавяне на необходимите документи за пътуване. Административният орган се позовал на мотивите, изложени в предложение от 24.08.2018 г. за продължаване на принудителното настаняване в СДВНЧ. Изложил е, че в предложението за издаване на обжалваната заповед е счетено, че е налице на опасност лицето да се укрие, която е обосновано с обстоятелството, че по отношение на него е постановен отказ за предоставяне на международна закрила по реда на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Чужденецът е влязъл в страната по нелегален начин. По отношение на него не са представени доказателства да има осигурени издръжка и адрес на пребиваване и не могат да бъдат приложени други ефективни, но по-леки мерки, предвидени по националното право, които да обезпечат изпълнението на ПАМ. При така установената фактическа обстановка и след анализ на относимите разпоредби на ЗЧРБ и на Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (Директива 2008/115/ЕО), съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и е мотивирана, а при издаването й са спазени административнопроизводствените правила. Приел е, че са налице очертаните в чл. 44, ал. 8, изр. трето ЗЧРБ материалноправни основания директорът на дирекция "Миграция" да продължи принудителното настаняване на чужденеца в СДВНЧ за срок от още шест месеца. Посочил е, че органът е положил разумни усилия за извеждането на чужденеца от страната и същите продължават все още, а по отношение на него не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки мерки. Решението е правилно. Правилен е направеният от първоинстанционния съд извод, че оспореният административен акт е постановен в съответствие с изискванията за законосъобразност по чл. 146 от АПК. Заповедта е издадена от компетентен по смисъла на чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ орган – директора на дирекция "Миграция" и съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Издадена е на основание чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ, съгласно която разпоредба, по изключение, когато лицето отказва да съдейства на компетентните органи или има забавяне при получаване на необходимите документи за връщане или експулсиране към датата на изтичане на разрешения срок на принудителното настаняване по ал. 6, директорът на дирекция "Миграция" може да издаде заповед за продължаване на принудителното настаняване в специалния дом за срок не по-дълъг от допълнителни 12 месеца. Това законодателно решение е в съответствие с разпоредбата на чл. 15, пар. 6 от Директива 2008/115/ЕО, съгласно която държавите-членки не могат да удължават посочения в пар. 5 шестмесечен срок на задържането, освен за ограничен срок, който не надвишава допълнителни дванадесет месеца в съответствие с националното законодателство, в случаите, когато, независимо от положените от тях разумни усилия, е вероятно операцията по извеждането да продължи по-дълго поради: липса на съдействие от съответния гражданин на трета страна или забавяне при получаването на необходимата документация от трети страни. От доказателствата по делото е видно, че А. Н. няма валиден документ за завръщане в страната си по произход и отказва да се върне доброволно в нея. С писмо рег. № 3564-4460 от 15.03.2018 г. до посолството на Ислямска република Афганистан в гр. С. е изпратено искане за издаване на пасаван на афганистанския гражданин съгласно сключеното споразумение за обратно връщане между Европейския съюз и Ислямска република Афганистан "Съвместен път напред по миграционните въпроси". Получена е вербална нота № 165 от 18.06.2018 г. от посолството на Ислямска република Афганистан, съгласно която за афганистанските граждани, които не желаят да се завърнат доброволно в Афганистан "трябва да бъде произнесена присъда от съдебните власти". С цел изясняване на изложеното във вербалната нота е изпратено писмо до дирекция "Консулски отношения" в Министерство на външните работи, за предприемане на необходимите действия по компетентност. Посоченото води до извод, че от органа са положени разумни усилия за връщането на А. Н. в държавата по произход. Правна възможност за извеждането му съществува, поради което чл. 15, пар. 4 от Директива 2008/115/ЕО не може да намери приложение. По отношение на А. Н. могат да бъдат наложени други достатъчно ефективни, но по-леки мерки, тъй като не са налице каквито и да било данни и доказателства, от които да се установи, че разполага с адрес за пребиваване и средства за издръжка. С оглед посоченото настоящият състав намира, че първоинстанционният съд обосновано е приел, че са проявени елементите на фактическия състав на чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ и чл. 15, пар. 6 от Директива 2008/115/ЕО. Правомощията на административния орган при преценката му за необходимостта от продължаване срока на принудителното настаняване на чуждия гражданин в СДВНЧ са упражнени законосъобразно. Не са налице пороците сочени като касационни основания за отмяна на решението и то следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ответника сумата от 100, 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,