Решение № 8954 от 21.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3287/2011 г.

Решение № 8954 от 21.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3287/2011 г., V о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 3840 от 25.11.2010 г., постановено по адм. д. № 5027/10 г. Административен съд-София град, първо отделение, трети състав, е отхвърлил жалбата на Илиян Иванов Недев от гр. Русе срещу заповед № Л - 4767/04.06.2010 г., издадена от главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието, с която на полицай Илиян Недев, старши надзирател в сектор "Арести" към ОСИН - гр. Русе е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", като е осъдил жалбоподателя да заплати на ответника сумата 150 лв. юрисконсулско възнаграждение. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Илиян Иванов Недев от гр. Русе чрез пълномощника му адв. Таня Тодорова Велинова. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд-София град е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - София град и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени обжалваната заповед № Л - 4767/04.06.2010 г., издадена от главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието като незаконосъобразна. Претендира се присъждане на разноски. Ответният по касационната жалба главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието чрез своя процесуален представител взема становище, че подадената касационна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Претендира се присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, три членен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си административният съд е отхвърлил жалбата на Илиян Иванов Недев от гр. Русе срещу заповед № Л - 4767/04.06.2010 г., издадена от главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието, с която на полицай Илиян Недев, старши надзирател в сектор "Арести" към ОСИН - гр. Русе е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". След като е описал надлежно /стр. 2 и 3 от решението/ фактическата обстановка по издаване на обжалваната заповед, както и събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства, административният съд е пристъпил към изграждане на своите правни изводи. В тази насока е прието, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административно-производствените и материално-правните разпоредби. На стр. 4 от решението първоинстанционният съд е изложил своите констатации относно спазване административно-производствените правила при издаване заповедта. Направеното възражение от жалбоподателя, че заповедта за образуване на дисциплинарното производство № Л - 3305/26.04.2010 г. не съдържа конкретни данни за предполагаемото дисциплинарно нарушение е прието от съда за основателно, но е прието, че допуснатото нарушение е несъществено, тъй като чл. 239, ал. 1 от ППЗМВР не изисква конкретно описание на данните за извършеното нарушение, тъй като със заповедта се поставя началото на дисциплинарното производство и е възможно дисциплинарно-наказващият орган към този момент да не разполага с пълната и точна информация. В тази връзка е прието за неоснователно възражението за нарушено право на защита, тъй като служителят е дал своите писмени и устни обяснения. Административният съд е изложил своето виждане относно това, че заповедта е издадена при спазване на преклузивните срокове по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, както и че съдържа точно описание на извършеното от жалбоподателя дисциплинарно нарушение. Съдът е анализирал и много подробно писмените и гласни доказателства, които установяват факта на допуснатото дисциплинарно нарушение, като е посочил, че между страните липсва спор за факти, а в жалбата се правят оплаквания само относно липсата на точност и прецизност при квалифициране на нарушението, като е налице противоречие между правната квалификация и фактическата обстановка, описана в заповедта. В тази връзка на стр. 6 от решението съдът е описал подробно кои правни разпоредби е нарушил жалбоподателят с поведението си - чл. 279, ал. 1 от ППЗИНЗС, съгласно която задържаните под стража могат да получават хранителни пратки само по време на свиждане, на чл. 313, ал. 1, т. 4 от същия правилник относно въведени забрани за постовия надзирател, не водене стриктно и пълно на съответната задължителна документация, както и на т. 2 от заповед № 210/26.09.2009 г. на вр. и. д. началник сектор "Арести - ОС""ИН"-гр. Русе, съгласно която хранителни пратки, пратки с дрехи и други разрешени вещи за лично ползване могат да се получават от задържаните по време на свиждания в определените за целта дни. Прието е още, че с поведението си жалбоподателят е нарушил и нормата на чл. 294, т. 6 от ППЗИНЗС, според която служителите от надзорно-охранителния състав не могат да посредничат за създаване на неправомерни връзки между лишените от свобода, задържаните под стража лица, между тях и други граждани, както и да им вършат други услуги, както и че с тези действие е уронен престижа на службата - чл. 31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГД"ИН" при МП. На база на тези си констатации решаващият съд е направил и генералният извод, че извършеното от жалбоподателя съставлява използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица, което е тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 7, пр. 2 от ЗМВР, за което е предвидено налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Прието е още, че в случая е налице и тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на т. 10 от същата норма - друго тежко нарушение, каквото по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР са деянията, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата. Съдът е счел за неоснователно възражението за разминаване между фактическата обстановка и правното описание на нарушението, за липса на прецизност и неправилна квалификация, като е посочил, че в обжалваната заповед е налице подробно описание на фактическата обстановка - допуснатите дисциплинарни нарушения, времето на извършването им, нарушените правни норми и правните основания за налагане на дисциплинарното наказание. На база на гореизложеното е направен краен извод за законосъобразност на обжалваната заповед, съответно за неоснователност на жалбата. Постановеното решение на административния съд е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се правят оплаквания за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Съпоставката между първоначалната жалба до административния съд и касационната жалба обаче налага изводът, че последната на практика преповтаря оплакванията, които са развити в първоначалната жалба срещу атакуваната заповед, като с изключение на едно изречение на стр. 1 от касационната жалба, в нея никъде не се посочва какви точно нарушения са допуснати от административния съд. Всички тези оплаквания са обсъдени много подробно от последния и са намерили логически обоснован на фактите по делото и закона отговор. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета и възпроизведена в мотивите на решението. Правилно са формулирани и основните спорни въпроси, свързани с направените оплаквания за допуснати нарушения на административно-производствените правила и материалния закон при издаване на процесната заповед. Направеното основно оплакване относно пороци на заповедта по чл. 230 от ЗМВР за образуване на дисциплинарното производство. Предвид характера на заповедта и в съответствие с установената съдебна практика правилно е прието, че въпросната заповед няма как да съдържа точно и подробно описание на дисциплинарното нарушение, тъй като към тоя момент дисциплинарно-наказващият орган не е в състояние да разполага с цялата налична информация, поради което и да има допуснато нарушение, то е несъществено и само по себе си не прави издадената в последствие заповед за дисциплинарно уволнение незаконосъобразна. От данните по делото не може да бъде направен и изводът, направен в жалбата, че този порок на заповедта е лишил жалбоподателя от възможността да защити правата си, тъй като не е бил наясно за какви точно нарушения е обвинен. Още повече, че законът му дава възможност да организира подробно защитата си в съдебното производство чрез ангажиране на съответните доказателства. Неоснователни са и оплакванията за допуснати нарушения на чл. 229 от ЗМВР свързани с това, че на жалбоподателя не са поискани обяснения за допуснатите нарушения на служебната дисциплина, както и че е налице порок във волята му при съставяне на писмените обяснения. Административният съд се е занимал много подробно с тези въпроси и предвид на доказателствата по делото /писмени и гласни/ правилно е приел, че такова нарушение не е налице. Твърденията за намеса от дисциплинарно-разследващата комисия в съдържанието на писмените обяснения се установяват само от свидетеля Ангел Георгиев Василев, който обаче е от групата на наказаните лица за сходни нарушения в същия период, т. е. явява се заинтересовано лице от изхода на процеса. Отделно от това той няма преки и непосредствени впечатления относно това как са дадени обясненията от жалбоподателя, а черпи информация от казаното му от него. На последно място неоснователно е и оплакването, че дисциплинарното производство срещу жалбоподателя е водено чисто формално. Обстоятелството, че върху т. н. "обобщена справка"- /л. 139 и сл. от първоинстанционното дело/ има поставена резолюция "Да" с дата 25.05.2010 г. от главния директор на ГД "Изпълнение на наказанията" не означава, че производството е протекло чисто формално. От данните по административната преписка е видно, че изискванията на закона са спазени, т. е. след запознаване с обобщената справка от засегнатите лица, е изготвено становище на дисциплинарната комисия, а издаването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е станало впоследствие на 04.06.2010 г. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че обжалваното решение на Административен съд - София град не съдържа пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 150 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,