Решение № 9179 от 24.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5228/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Председателя на Комисия за регулиране на съобщенията /КРС/, чрез процесуален представител С. Химук, против Решение 365/20.03.2024г., постановено по АД 1232/2023г. по описа на Административен съд София област /АССО/, с което е обявен за нищожен негов отказ за възстановяване на недължимо платена такса , обективиран в писмо изх. 10-03-38-1/ 03.10.2023г. и преписката е изпратена на КРС за произнасяне по компетентност. В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, тъй като обжалваното писмо няма характер на индивидуален административен акт, не засяга субективни права на дружеството жалбоподател, а има само уведомителен характер, поради което жалбата е следвало да се остави без разглеждане и производството по делото се прекрати. Иска обезсилване на съдебното решение и прекратяване производството по делото. В съдебно заседание се представлява от юриск.Димитрова и юриск. Мутафчиев, чрез които поддържа касационната жалба. Ответникът - Йеттел България ЕАД, в представени писмени бележки и в съдебно заседание, чрез юриск. Гиздашка, взема позиция за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София област е било образувано по жалба на Йеттел България ЕАД, ЕИК 130460283, против отказ на Председателя на Комисия за регулиране на съобщенията за възстановяване на недължимо платена такса , обективиран в писмо изх. 10-03-38-1/ 03.10.2023 г. Съдът приел от фактическа страна, че с писмо изх. RD-228 от 27.09.2023 г., Йеттел България ЕАД /вх. 10-03-38/27.09.2023г. на КРС/ е поискал, на основание чл. 15 от Тарифа за таксите, които се събират от КРС по Закона за електронните съобщения, да му бъде възстановена недължимо платена такса, в следствие на изменение на тарифата и намаляване на дължимите такси за 2023г. В отговор на постъпилото искане Председателя на КРС е издал Писмо изх. 10-03-38-1/ 03.10.2023 г. , с отговор, че за КРС не е налице основание за възстановяване на сумата. Въз основа на тези факти, съдът извел следните правни изводи: Дружеството жалбоподател е упражнило правото си, изрично предвидено в чл. 15 от Тарифата да поиска от КРС възстановяване на такси, които счита за недължимо платени. По това искане се е произнесъл еднолично Председателя на КРС с отговор, който засяга права и законни интереси на жалбоподателя. Счел, че КРС е колегиален орган, който се състои от петима членове, включително председател и заместник-председател (чл. 22, ал. 1 от ЗЕС). Председателя на КРС е един от членовете на Комисията като колективен орган. При осъществяване на своите правомощия Комисията се произнася с мотивирани решения, които се приемат с обикновено мнозинство от членовете на Комисията (чл. 35, ал. 1 и ал. 5 ЗЕС). Комисията разглежда и решава въпросите от своята компетентност на заседания (чл. 6, ал. 1 от Устройствен правилник на Комисията за регулиране на съобщенията и на 3 нейната администрация). Писмо изх. 10-03-38-1/ 03.10.2023 г. на Председателя на КРС, съдържащо отказ да бъде възстановен възстановена сума за платена такса е издаден от некомпетентен административен орган и се явява нищожен. Председателя на КРС няма правомощия да се произнася еднолично, а по постъпилото искане следва да се произнесе с решение Комисията за регулиране на съобщенията, като колективен орган. При тези констатации обявил процесния отказ за нищожен акт, като постановен от Председателя на КРС, при липса на компетентност, и изпратил преписката за произнасяне на компетентния орган Комисия за регулиране на съобщенията, която като колективен орган да се произнесе по искането за връщане на недължимо платени такси. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационният състав напълно споделя правните изводи на административния съд, поради което не следва да ги преповтаря. В допълнение следва де се отбележи, че не могат да бъдат споделени доводите наведени като касационни основания за отмяна на процесното съдебно решение за недопустимост на първоинстанционната жалба. С оглед релевантните за спора юридически факти, между страните съществува административно правоотношение с очертан от закона предмет на регулиране. Налице е ясно изразено искане за извършване от страна на органа на възстановяване на недължимо платена такса, намиращо правното си основание в чл.15 от Тарифа за таксите, които се събират от КРС по Закона за електронните съобщения. Оспореното пред АССО писмо е в изричен отговор на така отправеното искане за възстановяване, с което по същество се прави отказ за неговото удовлетворяване, по съображения, свързани с липсата на основание за това. Съдържание на оспореното писмо ясно индицира за волеизявление, с което се отказва издаването на искания от дружеството акт за прихващане, поради което и не може да бъде прието, че същото е с информативен характер, както твърди касаторът. Дали в конкретния случай, с оглед отправеното от Йеттел България ЕАД искане за възстановяване, са били налице материалноправните предпоставки за неговото извършване, е въпрос, на който отговор следва да бъде даден с решение на компетентния колективен орган Комисия за регулиране на съобщенията, взето по надлежния ред. Искането, направено в съдебно заседание от процесуалните представители на КРС, за отмяна на обжалваното съдебно решение в частта, в която се изпраща на КРС за произнасяне преписката по писмо изх. RD-228 от 27.09.2023 г. на Йеттел България ЕАД, е неоснователно. Касаторът се позовава на това, че с влязло в сила решение 230/22.02.2024г. по АД 1337/2023г. по описа на Административен съд - София област, на КРС е върната преписка вх. 10-03-38/27.09.2023 г. за произнасяне по същото искане на Йеттел България ЕАД. Съдебно производство, което е предмет на настоящия касационен контрол и това по АД 1337/2023г. по описа на АССО, са се развили по оспорвания на различни административни актове, издадени от различни органи настоящото е по оспорване на изричен отказ на председателя на КРС, а това по АД 1337/2023г. по описа на АССО по оспорване на мълчалив отказ на КРС. В съдебното решение, предмет на настоящото дело, съдът на осн. чл.173, ал.2 от АПК, като пряка последица от обявяването на отказа на председателя на КРС за нищожен, постановява изпращането на преписката на компетентния орган КРС за да я разгледа и се произнесе. Как КРС ще се произнесе е въпрос, който не е бил поставян и не стои в настоящото съдебно производство. В правния мир за КРС не е налице нито неяснота, че дължи едно произнасяне по искането наЙеттел България ЕАД, обективирано в писмо изх. 10-03-38-1/ 03.10.2023 г. /вх. 10-03-38/27.09.2023г. на КРС/, нито задължение за нея да се произнесе два пъти по едно и също искане на заявителя. Предвид гореизложеното, настоящият състав счита, че съдебното решение е постановено при правилно приложение на закона, почива на релевантните за спора факти и въз основа на същите са изведени мотивирани правни изводи, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,