Решение № 2186 от 15.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8565/2017 г.

Решение № 2186 от 15.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8565/2017 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. С. срещу решение № 1091/16.06.2017 г., постановено по адм. д. 2439/2016 г. по описа на Административен съд-Бургас (АС-Бургас). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради съществено нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и оспорената заповед. Съображения в подкрепа на твърдяното касационно основание и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Ж. Д., КО при СПС на ОДМВР-Бургас, редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е изпратил представител. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 1091/16.06.2017 г., постановено по адм. д. 2439/2016 г. по описа на АС-Бургас е отхвърлена жалбата на Д. С. против Заповед рег. № 431 зз-522/03.12.2016 г. за задържане за срок до 24 часа, издадена от полицейски орган - КО при СПС на ОДМВР-Бургас. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при наличието на материалноправните предпоставки на чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Така постановеното съдебно решение е действително, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав намира, че законосъобразно АС-Бургас е приел, че са спазени всички изисквания на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В случая в оспорената пред административния съд заповед е посочено, че се издава на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР във връзка с чл. 343в от НК като е дадено и подробно описание на фактите, приети като съответстващи на хипотезата на престъпния състав, а именно управление на МПС след като е неправоспособен и има наказателно постановление № 16-0346-000054, връчено на 09.06.2016 г. и влязло в сила на 19.06.2016 г. за същото нарушение и се намира в едногодишния срок. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора въз основа на събраните по делото писмени доказателства, а именно, че на 03.12.2016 г. Д. С. е управлявал МПС и при проверка е установено, че не притежава валидно свидетелство за правоуправление и е в едногодишния срок от влизане в сила на наказателно постановление, с което му е наложено наказание за такова деяние. Това поведение е възприето като престъпление и даващо основание за налагане на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. В конкретния случая налагането на оспорената пред АС-Бургас ПАМ постига законна цел - предотвратяване настъпването на вреди за живота и здравето на участници в пътното движение. Неоснователно оплакването в касационната жалба, че от материалите по делото не се установява, че към момента на задържането е имало данни за извършено престъпление. Липсата на свидетелство за управление на МПС се установява при служебна справка, която е част от рутинната дейност по контрол на движението по пътя. В случая административният съд правилно е преценил, че заповедта за задържане е подробно мотивирана. Обосновано съобразно събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка по спора и е приел за установено, че при издаване на оспорената пред него заповед е имало данни за извършването на престъпление. От правно значение в производството по оспорване на заповедта за задържане за срок до 24 часа е наличието на данни за извършено престъпление от задържаното лице и те да са известни на полицейските органи преди задържането. В настоящия случай тези обстоятелства са приети за установени от първата инстанция в съответствие със събраните по делото доказателства. Служителите на МВР са предприели незабавни действия по разкриване на престъплението и предотвратяване на извършването на други нарушения на правилата за движение по пътищата от неправоспособния водач. Задържането до 24 часа е принудителна административна мярка и в случая е в съответствие с целта на закона, която преследвано при издаването й. Оспорването на връчването на наказателното постановление, респективно започване на едногодишния срок от налагане на административното наказание, има значение при ангажиране на наказателната отговорност по чл. 343в от НК, но при издаване на заповедта за налагане на ПАМ са достатъчни възприетите от полицейския орган служебни данни, които при наказателното разследване подлежат на пълно доказване. Производството по НПК е с различен предмет, а настоящият казус е по повод наложена принудителна административна мярка и при нейното издаване са спазени изискванията на ЗМВР. Основно спорът по делото се свежда до това дали в случая са били налице предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, според който полицейските органи имат право да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление и дали това задържане представлява законно ограничаване на правото на свобода. Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл. 5 § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи , непосредствено след правото на живот (чл. 2) и следващите забрани на изтезанията и нечовешко отношение (чл. 3). След прогласяването на основното право, в първата разпоредба на Конвенцията се изброяват хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Само този подход съответства на целта на чл. 5 - да гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в Конвенцията.