Решение № 3100 от 5.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12623/2013 г.

Решение № 3100 от 5.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12623/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Михаил Богомилов Димитров от с. Войняговци, м. "Старата махала" 999, против решение № 4818/15.07.13 г. по адм. д. № 4397/12 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяна в обжалваната му част. Ответникът Ангел Асенов Витков, представляван от адв. Милошев, надлежно упълномощен, поддържа неоснователност на касационната жалба с молба решението в обжалваната му част да бъде оставено в сила. Ответникът Изпълнителен директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/ - София не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от страна, за която решението в обжалваната му част е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, приема следното: Предмет на оспорване по жалбата на касатора Димитров в първоинстанционното производсто е Заповед № РД-18-4/11.01.12 г., с която на основание чл. 49, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ Изпълнителният директор на АГКК - София е одобрил кадастралната карта кадастралните регистри за землището на с. Войняговци, район "Нови Искър, Столична община, обл. София /столица/ в частта относно поземлени имоти с идентификатори 11884.5616.48, 11884.5616.51 и 11884.5599.131. С постановеното по делото решение жалбата е уважена с отмяна на заповедта като незаконосъобразна в частта на образуваните самостоятелни имоти идентификатори 11884.5616.48 и 11884.5599.131 и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно изложеното в мотивите. В частта относно нанесената в кадастралната карта граница между имоти с идентификатори 11884.5616.48 и 11884.5616.51 жалбата е отхвърлена. За да постанови решението в тази му част, явяваща се предмет на касационното оспорване, съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган в съответствие с административнопроизводствените правила и материалния закон. Изложил е мотиви относно правилата за одобряване на кадастралната карта и източниците, от които одобряващият кадастралната карта административен орган черпи данни за границите на поземлените имоти. Въз основа на данните в административната преписка е приел, че оспорващият не е означил по реда на чл. 38, ал. 1 ЗКИР с трайни регламентирани знаци границите на притежавания от него поземлен имот в съответствие с документа му на собственост, предвид което административният орган, процедирайки в съответствие с чл. 14, ал. 1 от Наредба № 5 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /Наредбата/, законосъобразно е определил границата между имоти с идентификатори 11884.5616.48 и 11884.5616.51 по действащия кадастрален план. Решението в обжалваната отхвърлителна оспорването част е постановено при липсата на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. При постановяването му не са допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила. Наличието на действащ кадастрален план е установено от назначеното по делото вещо лице Алексиева без посочване на одобряващата заповед . В тази част представеното писмено заключение е било оспорено от касатора с претенция за постановяване допълнителна задача на вещото лице за проверка наличието на кадастрален план в периода 2009-2012 г. Искането е уважено с отлагане на делото. Приложена е Заповед № РД-16-077/09.04.1990 г. на Предс. на ИК на ОНС "Нови Искър" за одобряване на кадастрален, уличнорегулационен и дворищнорегулационен план на с. Войняговци и графична част към нея, на която се е позовало вещото лице. Възраженията относно валидността на тази заповед не са уважени с конкретни мотиви. Тук следва да бъде посочено, че за разлика от гражданския процес / чл. 17, ал. 2 ГПК/, инцидентен съдебен контрол за валидност на индивидуален административен акт е недопустим в производството по съдебно оспорване на друг административен акт. Ето защо, решаващият правен извод за законосъобразност на одобряващата кадастралната карта в частта на двата имота заповед, е възприет в съответствие с доказателствата по делото и материалния закон. С разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗКИР законодателят е дал възможност при евентуални претенции относно съществуващите граници на поземлените имоти собствениците в процеса на одобряване кадастралната карта да ги обозначат за своя сметка с регламентирани знаци в съответствие с документите за собственост. В случай, че собственикът не ползва тази възможност, границите се определят въз основа на документацията по чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР и при спазване приоритетността на източните на данни за границите по поземлените имоти по чл. 14, ал. 1 от Наредбата. Предметът на съдебноадминистративното производство за оспорване на индивидуален административен акт се определя с жалбата. В случая оплакванията по жалбата, поставила началото на производството, са били 1) - относно неправилно обособяване на самостоятелен маломерен имот имот с идентификатор 11884.5599.131 от площта на имот 118884.5616.48, в която част оспорването е уважено и 2) - относно границата между имоти с идентификатори 11884.5616.48 и 11884.5616.51. В останалата част, след изтичане срока за обжалване, съгласно чл. 49, ал. 5 ЗКИР, одобряващата кадастралната карта заповед е влязла в сила. Кадастърът представлява съвкупност от данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти. Сградите в поземлените имоти представляват елемент от съдържанието на кадастралната карта /чл. 29, ал. 1, т. 3 ЗКИР/, предвид което жалбата е следвало да съдържа изричен довод във връзка с неправилно отразяване на сградата в имот с идентификатор 11884.5616.48. Жалбата, подадена до първоинстанционният съд не съдържа конкретно оплакване по отношение тази сграда. Претенция във връзка с това е заявена под формата на задача към съдебно-техническата експертиза с молбата на касатора, постъпила по делото на 18.10.12 г /л. 91/, след изтичане срока за обжалване на заповедта и влизане в сила на кадастралната карта в тази й част съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 5 ЗКИР. Предвид изложеното, касационните оплаквания за неправилност на решението, обосновани с доводи за нищожност на Заповед № РД-16-077/9.04.1990 г. и неправилно отразяване местоположението и площта на сградата в имот с идентификатор 11884.5616.48 са неоснователни. Както се посочи по-горе инцидентен контрол за валидност на тази заповед е недопустим в настоящето производство, а претенциите по отношение на сградата са заявени след влизане в сила на кадастралната карта в тази й част. Основание за отмяна на оспорен индивидуален административен акт са само съществените нарушения на административнопроизводствените правила, т. е нарушенията без които би се стигнало до издаване на индивидуален административен акт с друго съдържание или такъв акт изобщо не би бил издаден. Изложеното в касационната жалба не сочи на нарушения от такъв характер, подобни нарушения не се установяват и от данните по делото. Горното определя решението в обжалваната му част като правилно - постановено в съответствие с материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила и обосновано, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение,