Решение № 4233 от 5.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1004/2016 г.

ВАСVIII отделение05.04.2017 г.докладчик Димитър Първанов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 514/16.12.2015 г. по адм. д. № 533/2015 г. по описа на Административен съд - В. Т. ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. Т. при Централно управление на Национална агенция за приходите да заплати на М. В. И. ЕГН **********, в качеството му на ЕТ"В.-М. И." гр. Л. с ЕИК*********, сума в размер на 750 лв. /седемстотин и петдесет лева/ за разноски в касационното производство. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 4233 от 5.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1004/2016 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. В. Търново при ЦУ на НАП срещу решение № 514/16.12.2015 г. по адм. д. № 533/2015 г. по описа на Административен съд - В. Т., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-04001514001090- 091-001/14.04.2015 г., издаден от Н. С. И. и Р. В. Н. - органи по приходите при ТД на НАП-В. Т., потвърден с Решение № 279/29.06.2015 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" - гр. В. Търново, с който РА на ревизираното лице е отказано преотстъпване на данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 6550,38 лв. и лихви в размер на 2652,34 лв. Касаторът твърди, че решението е необосновано и неправилно поради съществени нарушения на материалния закон. По същество изтъква нарушение на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ, като твърди, че тази разпоредба е неприложима по отношение на земеделски производители, които не са еднолични търговци. Иска решението да бъде отменено и по допълнителни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира разноски. О. М. В. И. с ЕТ "Влади - М. И." гр. Л. чрез адв. О. Б. оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти съгласно чл. 220 и чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. При извършената ревизия е установено, че през 2010 г. жалбоподателят е регистриран земеделски производител, по смисъла на § 1, т. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители, както и че същият е бил данъчно задължено лице по ЗДДС, което се установява безспорно от представените в ревизионното производство регистрационна карта на земеделския производител, издадена от Областна дирекция "Земеделие" - гр. В. Търново на 25.03.2009 г. и 25.01.2012 г. на М. В. И., ведно с анкетна карта за регистрация на земеделския производител от 25.03.2010 г. и 28.05.2010 г. В това си качество с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2010 г. е декларирал данъчна печалба в размер на 73 574,00 лв. /72 782,00 лв. след приспадане на осигуровки/ и годишен данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 10 917,30 лв. От жалбоподателят е деклариран и преотстъпен данък на основание чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ в размер на до 60% от декларирания, в случая в размер на 6550,38 лв., както и данък за внасяне в размер на 4366,92 г., внесен на 26.05.2011 г. Органът по приходите е приел, че предвидената в чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ възможност за преотстъпване на данъка при условията за преотстъпване по чл. 189б ЗКПО се отнася само за земеделски производители, регистрирани като ЕТ. Тъй като М. В. И. е регистриран като физическо лице - земеделски производител, но няма регистрация като ЕТ по смисъла на ТЗ, е направен извод, че за него не възниква правото на преотстъпване на дължимия годишен данък по реда на чл. 189б ЗКПО. Административен съд В. Т. е изложил мотиви, че липсата на регистрация като едноличен търговец по ТЗ не е пречка земеделският производител да е субект на държавната помощ по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ. Според съда водещ признак при определяне на адресатите й е предметът на стопанската им дейност, а не правноорганизационната форма под която същата се упражнява. АС В. Т. е изложил подробни мотиви и е счел за изпълнени останалите изисквания на чл. 189б, ал. 2 от ЗКПО, поради което е отменил РА. Обжалваното решение е правилно. Не са налице изтъкнатите касационни основания. Спор по фактите не е налице. Първоинстанционният съд правилно е приел, че спорът е относно приложението на материалния закон и се свежда до това има ли право М. В. И. като физическо лице, регистриран земеделски производител, но без регистрация като ЕТ по ТЗ, да се ползва от разпоредбата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ /в действащата редакция/ данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ се преотстъпва в размер до 60 на сто на лица, регистрирани като земеделски производители, за годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при условията за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б от ЗКПО. Нормата на ал. 7 от закона предвижда ограничението, че преотстъпването на данък по ал. 6, представляващо държавна помощ за земеделски производители, не може да се ползва от лице, което е предприятие в затруднение. Така формулирана, разпоредбата определя преотстъпването на данъка да се ползва от лицата, регистрирани като земеделски производители, които дължат данък върху годишната данъчна основа за доходите като едноличен търговец. Допълнението "като едноличен търговец" е относимо единствено към начина на формиране на годишната данъчна основа, а не към дейността на лицето в рамките на правноорганизационната форма едноличен търговец като източник на доходите. Данъчното облекчение за преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл. 189б, ал. 1 от ЗКПО се предоставя на данъчно задължени лица, регистрирани земеделски производители, в размер до 60 на сто за данъчната им печалба от дейност по производството на непреработена растителна и животинска продукция. Разпоредбата на чл. 189б, ал. 2 от ЗКПО подробно изброява условията, при които се преотстъпва данъка. Спор относно изпълнението на тези условия няма. Както правилно е посочил и първоинстанционният съд, съгласно § 26 от ПЗР към ЗИД ЗДДФЛ, публикувано в ДВ, бр. 95/09 г., действието на предвиденото в чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ преотстъпване на данъка е обусловено от приемане на положително решение от Европейската комисия за съвместимостта на тази държавна помощ с правилата за държавните помощи. Видно е от § 10 от Решение № С

2011

863 от 11.02.2011 г. относно държавна помощ - България, Помощ № 546/2010 за инвестиции в земеделски стопанства чрез преотстъпване на корпоративен данък, че помощта ще бъде предоставена под формата на данъчно облекчение, изразяващо се в преотстъпване до 60% от корпоративния данък върху данъчната печалба, възникнала в резултат на земеделските дейности на данъчнозадължени субекти, регистрирани като земеделски производители. От съдържанието на решението на ЕК е видно, че бенефициери на мярката за помощ са земеделски стопанства, осъществяващи първично производство на селскостопански продукти и подлежащи на облагане с корпоративен данък в България. Съгласно § 9 от решението, целта на помощта, за която е искано становището на ЕК, е да подкрепят инвестициите в земеделските стопанства. Следователно, разпоредбата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ /в действащата редакция по процесния период/, тълкувана във връзка с цитираното решение на Европейската комисия, от което зависи приложението й, води до извода, че право на данъчно облекчение имат лицата - земеделски производители, осъществяващи първично производство на селскостопански продукти, доходите от което се облагат с корпоративен данък. Следователно, правнорелевантният факт за ползването на преотстъпването е качеството на лицето - земеделски производител и дейността, която извършва като такъв, а не правноорганизационната форма, под която се осъществява тази дейност. В този смисъл е практиката на Върховен административен съд - Решение № 11153 от 29.07.2013 г. по адм. д. № 827/2013 г., I отд., Решение № 16558 от 11.12.2013 г. по адм. д. № 5401/2013 г., I отд., Решение № 12105 от 14.10.2014 г. по адм. дело № 15869/2013 г., VIII отд. Следва да се посочи, че промяната в законодателната уредба, в сила от 01.01.2014 г., предвиждаща изрично, че от преотстъпването на данъка по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ не могат да се ползват физически лица, извършващи стопанска дейност по чл. 29а от ЗДДФЛ, не променя крайния извод на настоящия съдебен състав. Касае се за изменение на материалноправни норми, които имат действие за в бъдеще. Това заключение не се променя от аргументите на касатора, обосновани с критериите за дефиниране на понятието "предприятие в затруднено положение", очертани в Насоките на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятие в затруднено положение, които изрично в т. 11 предвиждат възможност да не е налице което и да е от условията, предвидени в т. 10 от същите, включително и съответствието с критериите на вътрешното право за прилагане на процедура по несъстоятелност. Поради това не би могло да се приеме, че след като националният правов ред не предоставя възможност за откриване на производство по несъстоятелност спрямо физически лица, които не са регистрирани като еднолични търговци, то от това по аргумент от чл. 48, ал. 7 ЗДДФЛ в съответната редакция следва, че тези физически лица - земеделски производители не са субект на държавна помощ по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ. Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, ревизионният акт и потвърждаващото го Решение на Директора на Дирекция "ОДОП" не е мотивиран с недопустимост на помощта поради неспазване на изискванията по чл. 189б от ЗКПО за 2011 г., а поради становището на приходната администрация, че жалбоподателят поначало не би могъл да бъде субект на тази държавна помощ, тъй като не е едноличен търговец-земеделски производител. Тоест, в случая определеният допълнително данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ не е в резултат на липсата на положителни или наличието на отрицателни предпоставки по смисъла на чл. 189б, ал. 2 и чл. 167, ал. 1 от ЗКПО за 2010 г., а поради неправилното тълкуване на нормата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ от органите по приходите. Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е постановил обоснован и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден. По изложените съображения касационният съд намира, че обжалваното решение в своята цялост е валиден, законосъобразен и обоснован съдебен акт. Не са налице касационните оплаквания, наведени от касатора. Не се установяват пороци на решението при прилагане на материалния закон. Обжалваното решение на АСВТ е правилно и като такова следва да се остави в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 750 лв.

Цитирани разпоредби

1