Решение № 15095 от 8.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5652/2016 г.

Решение № 15095 от 8.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5652/2016 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството по делото е образувано по подадена от А. А. М. касационна жалба срещу Решение № 1679 от 11.03.2016 г., постановено по адм. дело № 8057/2015 г. от Административен съд С.-град, с което е отхвърлена молбата му за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 163 от 11.01.2016 г., постановено по същото дело. В жалбата са изложени доводи за неправилност, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Ответната страна – Кметът на Столична община – район "Л.", чрез пълномощника си юрк. П., в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил молбата на А. А. М. за поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на съдебно Решение № 163 от 11.01.2016 г. постановено по адм. дело № 8057/2015 г. на Административен съд С.-град, с което е отменена Заповед № РД-09-668 от 16.07.2015 г. на кмета на район "Л."- Столична община. За да постанови този резултат, съдът е приел, че с молба от 26.01.2016 г. жалбоподателят е поискал поправка на очевидна фактическа грешка, като според него следва да се посочи, че определението, с което заповедта е оставена без разглеждане, не е влязло в сила. Съдът е установил, че в мотивите на решението, в което се твърди ОФГ е посочено: "С. З. № РД-09-209 от 29.01.2015 г. на кмета на район "Л." - Столична община е наредено изземване на жилището поради неспазване на т. 3 и т. 6 от Спогодбата. Насрочено е принудително изземване за 20.02.2015 г. Заповедта е била обжалване пред Административен съд С.-град, но жалбата е оставена без разглеждане и съдебното производство е прекратено с Определение № 2275 от 29.04.2015 г. по адм. дело № 2270/2015 г., влязло в сила на 12.07.2015 г. " В подкрепа на този извод по делото е приложен заверен препис от посоченото определение (л. 47). Решението е валидно, допустимо и правилно. В случая не е налице очевидна фактическа грешка по смисъла, дефиниран с приложимата процесуална норма - чл. 175 АПК. В приложения по делото заверен препис от Определение № 2275 от 29.04.2015 г. постановено по адм. дело № 2270/2015 г. изрично е отбелязана датата на влизане на съдебния акт в сила - 12.07.2015 г. Именно това е отразено и в мотивите на решението на съда. Явна (или очевидна) фактическа грешка е налице, когато има несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението, дължащо се на писмени грешки, такива в пресмятанията или други очевидни неточности. Целта на производството за поправка на очевидна фактическа грешка е възможността съдът по свой почин или по искане на страна и то неограничено във времето да отстрани допуснати в решението очевидни неточности. Чрез производството за поправка на очевидна фактическа грешка е недопустимо да се подменя формираната воля на съда и постановения правен резултат. Поправката на очевидна фактическа грешка не може да се ползва за изменение или отмяна на формираната воля на съда, тъй като противното би означавало да се допусне пререшаване на вече решения правен спор. А в случая, именно в това се състоят твърденията за неправилност на съдебното решение за поправка на очевидна фактическа грешка - да се установи друг правен резултат. До такъв различен правен резултат не може да се стигне в настоящото производство. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенцията на ответника за присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция е направена своевременно, но не следва да бъде уважена, поради неспазване на задължението по чл. 80 ГПК, приложим субсидиарно. Страната, която претендира присъждане на разноски е длъжна да представи на съда списък най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. С оглед на тази норма, както ищецът, така и ответникът дължат изпълнение на разпоредбата, тъй като в противен случай се нарушава принципа на равенство на страните в процеса. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение