Решение № 189 от 23.11.2023 г. на ВКС по г.д. № 20238002100501/2023 г.

Производство по чл. 307, ал.2 ГПК. Постъпила е молба вх.№ 25070665 от 28.10.2022 г., подадена от В. С. В. и И. Р. В. за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.5 ГПК на влязло в сила решение № 20061636 от 12.10.2022 г. по гр.д.№ 23085/2021 г. на Софийски РС, с което е постановено да се впише на основание чл. 51, ал.2 ЗН в книгата за приемане и отказ от наследство, че всеки от двамата молители губи правото да приеме наследството, оставено от Р. П. В., бивш жител на [населено място], починал на 28.11.2020 г. Молителите твърдя, че не е спазена процедурата по уведомяването им за постъпилото искане по чл. 51 ЗН от „Банка ДСК“ АД, тъй като съдът е отчел определеният от него едномесечен срок от първото съобщение, което е нередовно връчено и не е зачел подадените от тях декларации за приемане на наследството три дни след редовното им уведомяване. Поради това молителите искат отмяна на решението на основание чл. 305, ал.1 т.5 ГПК. Ответникът „Банка ДСК“ АД счита молбата за допустима и моли да се уважи. Изрично заявява, че преди постановяване на решението, молителите са декларирали, че приемат наследството. Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното: С определение № 1152 от 17.05.2023 г. по ч. гр.д.№ 1569/2023 г. на ВКС, І гр.о. е отменено определение № 279 от 23.02.2023 г., постановено по настоящото гр.д.№ 501/2023 г., с което молбата за отмяна е оставена без разглеждане, като недопустима – подадена против неподлежащ на отмяна съдебен акт, постановен в охранително производство, който не се ползва със сила на пресъдено нещо. С отменителното определение е прието, че с молбата се иска отмяна на съдебен акт, който подлежи на отмяна по чл. 303, ал.1 ГПК и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. С определение № 1364 от 31.05.2023 г. по настоящото дело, предвид отменителното определение, и като е съобразено, че молбата е подадена в тримесечния срок, от лица, засегнати от съдебният акт, чиято отмяна се иска и съдържа позоваване на конкретно основание за отмяна по чл. 303, ал.1 т.5 ГПК, е приета за допустима. Разгледана по същество, молбата е основателна. От данните по делото се установява следното: От „Банка ДСК“ АД е подадена на 21.04.2021 г. молба до РС-София да бъдат поканени наследниците на Р. П. В., бивш жител на [населено място], починал на 28.11.2020 г. да заявят в едномесечен срок дали приемат оставеното от него наследство, като извличат правният си интерес от това, че банката е кредитор по отпуснат на починалия кредит, по който е преустановено плащането на погасителни вноски. В хода на производството, банката се е снабдила с удостоверение за наследници, от което е видно, че след смъртта на Р. П. В., починал на 28.11.2020 г., негови наследници са преживяла съпруга В. С. В. и синове П. Р. В. и И. Р. В., като са посочени и адресите им. С разпореждане от 20.12.2021 г., съдът е определил едномесечен срок, в който да заявят приемат ли наследството, оставено от Р. П. В.. Наследникът П. Р. В. е редовно уведомен и в срок е заявил, че приема наследството. До В. С. В. и И. Р. В. е изпратено съобщение за разпореждането от 20.12.2021 г. на посочения в удостоверението за наследници и от банката адрес – [населено място], [жк], [жилищен адрес]. Тези съобщения не са връчени, тъй като призовкарят е посетил адреса на 03.01.2022 г., 28.01.2022 г. и 14.02.2022 г., но двамата адресати не са намерени, като е отразено, че съседите нямат точна информация. Съдът е постановил да се направи справка за адресите и за местоработата. Справките и за двамата са установили, че посоченият адрес е настоящ и постоянен за тях от 2002 г. Справката за месторабота е установила, че В. С. В. работи в училище „С. Р.“ в [населено място], а И. Р. В. – в „Специализирано поделение „Българска филателия и нумизматика“ в София. Съдът е постановил призоваване на двамата едновременно по постоянен адрес и по месторабота на посочените в справките адреси. Съобщението по месторабота до И. Р. В. е получено на 18.04.2022 г. от секретар със задължение да му го предаде. Съобщението до В. С. В. е получено от нея лично на 27.04.2022 г. Изпратените на постоянния адрес до двамата съобщения не са получени, защото на адреса, посетен на 19.04.2022 г., на 26.04.2022 г. и на 23.05.2022 г. лицата не са намерени, поради което на последната дата на вратата на апартамента е залепено уведомление за получаване на съдебни книжа. На 25.05.2022 г. В. С. В. и на 26.05.2022 г., И. Р. В. са заверили нотариално подписите си под декларации, че приемат наследството от Р. П. В.. Двете декларации са представени в съда на 01.06.2022 г. Пълномощникът им адвокат М. е подала и молба, с която заявява, че от м. януари 2022 г. преживялата съпруга е погасила заема към банката. При така изложеното, за наследниците В. С. В. и И. Р. В. е останало неясно от коя дата започва да тече едномесечния срок, в който да заявят приемат ли наследството, оставено от Р. П. В.. След връчване на съобщенията по месторабота, съдът е продължил да извършва действия по връчване на съобщение за разпореждането от 20.12.2021 г. и то чрез залепяне по чл. 47 ГПК. Последователна е съдебната практика, че в охранителното производство по чл. 51 ЗН не са приложими правилата на чл. 47 ГПК, чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, тъй като това производство е свързано с упражняването на лични права от страна на всеки един от наследниците и изявлението на дадено лице дали приема наследството от своя наследодател или не е строго лично. То не може да бъде заместено от особен представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. Въпреки неправилността на връчване чрез залепяне на съобщението, с това действие съдът на практика е определил по-дълъг срок. По аналогия с чл. 62, ал.3 ГПК в този случай следва да се приеме, че молбата от 01.06.2022 г., с която са представени нотариално заверени декларации на 25.05.2022 г. и на 26.05.2022 г. от името на двамата молители са постъпили в съда в рамките на определения от съда срок. С решението, чиято отмяна се иска, съдът е приел, че определеният от него едномесечен срок за заявяване от В. С. В. и И. Р. В. дали приемат наследството, оставено от Р. П. В. е започнал да тече за нея – на 27.04.2022 г. и е изтекъл на 27.05.2022 г., а за него – на 18.04.2022 г. и е изтекъл на 18.05.2022 г., молбата от 01.06.2022 г. е подадена след изтичане на срока, а молителите не са поискали продължаване на срока. При създадената неяснота на началният момент на течение на срока поради продължилото връчване на съдебни книжа и след връчване по местоработата и това, че на практика с тях се определя различен начален момент на течение на срока, съдът приема, че е нарушено правото на молителите за участие в производството поради нарушение на правилата за връчване на съдебни книжа и призоваване, което е довело пряко до засягане на правото им да заявят дали приемат наследството, останало от Р. П. В.. Затова решение следва да се отмени на основание чл. 303, ал.1 т.5 ГПК, като се постанови и заличаване на извършеното вписване. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо гражданско отделение