Решение № 6244 от 25.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 943/2021 г.

Решение № 6244 от 25.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 943/2021 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началник отдел "Оперативни дейности" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител срещу решение № 361/03.12.2020 г., постановено по адм. дело № 295/2020 г. по описа на Административен съд гр. Смолян, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК–533-0077298/23.09.2020 г. на същия началник за налагане на принудителна административна мярка на "ГАЛ-КА- 82" ЕООД запечатване на търговски обект – хранителен магазин, находящ се в [населено място], Община Баните, Област Смолян и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател неправилно съдът е приел, че липсват конкретни мотиви, данни и факти за налагане на принудителната административна мярка и така определения от компетентния орган размер. Неправилно съдът е посочил, че заповедта не е съобразена с целта на закона. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, с което да се потвърди отменената заповед, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и платена държавна такса. Ответникът по касационната жалба "ГАЛ-КА- 82" ЕООД, чрез адв. Б. К. взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, а обжалваното решение като неправилно да се отмени. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отмени наложената ПАМ на "ГАЛ-КА- 82" ЕООД първоинстанционният съд е приел, че от страна на органа не са изложени мотиви, относно определения срок на мярката, като дори констатацията, че нарушението е извършено за първи път не обосновават необходимостта от налагането на ПАМ, с продължителност от 14 дни. Според съда, срокът за който е наложена процесната принудителна административна мярка се явява явно несъразмерен спрямо целта за която актът се издава и е в нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК засягайки права и законни интереси в по – голяма степен от необходимото за целта. С тези мотиви първоинстанционният съд е приел, че наложената с оспорената заповед мярка се явява незаконосъобразна. Обжалваното решение е неправилно постановено. Санкционният характер на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС има за цел да дисциплинира търговците при осъществяване на тяхната стопанска дейност. Разпоредбите на чл. 186 и чл. 187 ЗДДС осъществяват държавна принуда за защита при нарушение на установени правни регламенти. По принцип ПАМ се налагат за преустановяване и/или предотвратяване на административни нарушения и последиците от тях, поради което имат и превантивен характер. При наличие на една от предпоставките, посочени в чл. 186 ЗДДС административният орган е длъжен да наложи ПАМ, а пък чл. 187 ЗДДС разпорежда, че това се извършва независимо от наложена имуществена санкция за същото нарушение. Поради това съдът при преценката си за материалната законосъобразност на административния акт, издаден при условията на обвързана компетентност е длъжен да се произнесе по същество, като извърши преценка на законовите предпоставки. При постановяване на обжалваното решение съдът е съобразил законовата регламентация на ПАМ на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и във връзка с разпоредбите на Наредба № Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Издаването на фискален касов бон е нормативно установено задължение, поради което търговец, който не го спази, допуска нарушение на данъчното законодателство и подлежи на санкция с налагане на ПАМ. В процесния случай при извършената контролна покупка от приходните органи, изрично посочена в протокола за извършената от приходния орган проверка - покупка на стойност 2 лв. не е издаден фискален касов бон, каквото е задължението на търговеца, нормативно установено. Неиздаването на фискален бон е нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства, но е направил необоснован извод за незаконосъобразно налагане на принудителната административна мярка с оспорената пред съда заповед с оглед установената фактическа обстановка. Законодателят не обвързва преценката на административния орган за определяне продължителността на срока със стойността от контролната покупка от приходния орган при извършената проверка, поради което без значение е, че в процесния случай тази покупка е на стойност 2 лв. Неправилно в тази връзка съдът е приел, че не е допуснато ощетяване на фиска. Всяка неотчетена продажба води до неотчитане на приходи, а оттам и се засяга утвърдения ред за данъчно облагане. Важното в случая и обвързващо преценката на административния орган, респ. на съда при оспорване на заповедта за ПАМ, е факта на неиздаване на фискална касова бележка, което законодателят определя като нарушение, за което следва да се издаде заповед за ПАМ по аргумент от чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Преценката каква да е продължителността на срока законодателят предоставя на административния орган при оперативната му самостоятелност, а не при обвързана компетентност. Наистина тази преценка трябва да е мотивирана от административния орган и в случая неправилно съдът е приел, че това не е сторено. Напротив, в обжалваната Заповед се съдържат подробни мотиви относно продължителността на постановения 14 дневен срок. В мотивите за продължителността на срока са взети предвид не само извършеното нарушение чрез неиздаване на фискален касов бон от ФУ на търговския обект при контролната покупка, но и свързаната с нея отчетност на обекта, както и е преценено работното време на обекта, разнообразието от предлагани стоки. Посочена е също и установената положителна касова разлика в размер на 53, 81 лв., представляваща индикация за други нарушение свързани с финансовата дисциплина. В тази връзка следва да се посочи, че налагането на ПАМ за 14 дни е в рамките на законоустановения максимален срок съгласно чл. 186 ЗДДС – 30 дни, като са изложени достатъчно мотиви, позволяващи преценка за съответствие с принципа на съразмерност по чл. 6 АПК, както и с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразни практики и създаване на нормална организация и отчетност на същия. С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е основателна, а обжалваното решение като неправилно постановено следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго по същество, с което жалбата срещу заповедта за наложената ПАМ бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. С оглед изхода на делото и направеното искане от касационния жалбоподател, на същия следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 200 лв. за двете съдебни инстанции и разноски за държавна такса в размер на 70 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, първо отделение