Решение № 263 от 10.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9206/2010 г.

ВАСIII отделение10.01.2011 г.докладчик Таня Куцарова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 270 от 02.06.2010 г., постановено по адм. д. № 83 по описа за 2010 г. на Административен съд - Хасково. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 263 от 10.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9206/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Нено Тодоров Ненов от гр. Харманли против решение № 270 от 02.06.2010 г., постановено по адм. д. № 83 по описа за 2010 г. на Административен съд - Хасково. Навеждат се оплаквания за неговата неправилност, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се неговата отмяна и отмяна на оспорената заповед № 122 от 18.01.2010 г. на ВНД директор на ОД ан МВР гр. Хасково. Пред касационната инстанция не представя доказателства. Ответникът по касационната жалба - директор на ОД на МВР не изразява становище по нея. не представя доказателства. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Хасково е отхвърлил поради неоснователност жалбата на Нено Тодоров Ненов против заповед № 122 от 18.01.2010 г. на ВНД директор на ОД на МВР гр. Хасково, с която в качеството му на държавен служител в МВР - разузнавач V степен в група "Противодействие на престъпността" на РУ на МВР - Харманли към ОД на МВР Хасково, за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 2 и чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, вр. чл. 227, ал. 1, т. 6 от ППЗМВР, ме у наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Съдът е приел, че обжалвания на основание чл. 233 от ЗМВР индивидуален административен акт е законосъобразен - издаден е от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му законови правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила на дисциплинарното производство, в изискуемата форма и със съдържание, съответстващо на разпоредбата на чл. 246 от ППЗМВР. Спазени са изискванията на материалния закон. Решението на Административен съд - Хасково е валидно, допустимо и правилно, същото е постановено в съответствие с приложимия материален закон. Съдът е обсъдил всички събрани в хода на съдебното производство писмени доказателства, приобщени като такива в представената дисциплинарна преписка и въз основа на тях е направил обоснован извод, както относно валидността на административния акт - същият е издаден от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените законови правомощия - чл. 228 от ЗМВР, така и в съответствие с изискванията за форма и съдържание на волеизявлението на дисциплинарно наказващия орган. Актът е мотивиран, към него е приложена дисциплинарната преписка, доказваща провеждането на дисциплинарното производство в съответствие с изисквания на ЗМВР и ППЗМВР. Възраженията за нищожност, поради липса на предписани от закона реквизити - непосочване на датата на извършване на вмененото нарушение на служебната дисциплина, направени в касационната жалба, не се споделят от настоящата инстанция. На служителя е вменено като нарушение на служебната дисциплина бездействие, осъществявано в посочения в заповедта период, изразяващо се в неизвършване на проверка поне веднъж на три месеца относно правилно осъществяване на ППД на служителите, извършващи такава и охрана на сградата на РУ на МВР - Харманли - задължение, което жалбоподателят е имал в качеството на временно изпълняващ длъжността Началник на РУ на МВР гр. Харманли. Не може да се приеме за изпълнение на задължението, което той е имал съгласно чл. 167, ал. 5 от Инструкция № 2295/2006 фактически извършваната такава, съгласно неговото твърдение в жалбата и касационната жалба, предвид обстоятелството, че пост № 1 се намира в сградата на РУ на МВР. Проверката на патрулно-постовата дейност е формален акт, а изискванията на приложимия нормативен акт категорично предписват правила за извършването и обективирането й от компетентния за това орган. Не е бил спорен по делото фактът, че за посочения в заповедта период - 29.01.2009 г., до 16.11.2009 г. резултати от проверка на пост № 1, не са били отразявани, което води до осъществяване от обективна страна на вмененото в заповедта нарушение на служебната дисциплина. Съдът е изложил подробни мотиви относно неизпълнение на това задължение, като се е позовал и на приложимите норми от Инструкция № 2295/2006 г. Правилни са изводите и относно извършената от наказващия орган квалификация на деянието, съставляващо нарушение на служебната дисциплина. Наказанието е наложено в срока по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, броен съгласно нормата на чл. 223 от ППЗМВР от датата, на която дисциплинарно наказващият орган разполага с достатъчно доказателства относно нарушението и самоличността на нарушителя. Възражението за нарушение на административнопроизводствените правила по повод годината, посочена в обжалваната заповед, съдът намира за неоснователно. Очевидно е, че посочената в заповедта година 2009 г. е резултат от фактическа грешка и не отразява действителната година на издаване на заповедта. Тази грешка не се отразява върху съдържанието на волеизявлението на административния орган, не води до нарушаване правата на защита на наказаното лице - същият е участвал в дисциплинарното производство, няма данни някое от посочените в ЗМВР и ППЗМВР процесуални права да е било нарушено, правото на обжалване на заповедта също е упражнено надлежно, поради което, макар и извършена очевидната фактическа грешка не води но незаконосъобразност на акта. Предвид изложеното, Върховният административен съд, трето отделение намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение на Административен съд - Хасково следва да се остави в сила. водим от изложеното съдът

Цитирани разпоредби

1