Решение № 13264 от 26.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6936/2020 г.

ВАСV отделение26.10.2020 г.докладчик т Анна Димитрова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 53/26.02.2020 г. по адм. дело № 715/2019 г. на Административен съд - Велико Търново И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ заповеди № 1802/04.11.2019 г. и № 1809/04.11.2019 г., издадени от временно изпълняващия длъжността кмет на община Стражица, по жалба на И. Иванов, с постоянен адрес в [населено място]. ОСЪЖДА община Стражица да заплати 2070 ( две хиляди и седемдесет) лева разноски по делото на И. Иванов, с постоянен адрес в [населено място], [адрес]. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 13264 от 26.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6936/2020 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Иванов, с постоянен адрес в [населено място], чрез процесуален представител, срещу решение № 53/26.02.2020 г. по адм. дело № 715/2019 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 1802/04.11.2019 г. и заповед № 1809/04.11.2019 г., издадени от временно изпълняващия длъжността кмет на община Стражица. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, при съществени съдопроизводствени нарушения и необосновано, иска отмяната му, отмяна на заповедите, присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - кметът на община Стражица, чрез процесуален председател в писмен отговор, иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че със заповед № 1802/04.11.2019 г. на жалбоподателя Иванов - държавен служител на длъжност главен счетоводител в Общинска администрация Стражица е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за неизпълнение на служебни задължения на основание чл. 89, ал. 1 и ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 90, ал. 1, т. 5, чл. 92, чл. 107, ал. 1, т. 3 и чл. 108, ал. 1 от Закона за държавния служител, за това, че в периода 27.09.2018 г. -18.03.2019 г. е представил на кмета на общината 27 броя заповеди за командироването му от гр. Стражица до гр. Велико Търново, в които са включени дневни пари, които не му се следват и при завишена разходна норма на личния му автомобил спрямо данните на производителя за разход на гориво в нарушение на чл. 10, ал. 2 и чл. 13 от Наредбата за командировките в страната. Посочени са и още три фактури - една от 03.10.2018 г. за шампоан, душ гел, автършейф, прах за пране, керамичен котлон, тенджера, 3 броя хавлиени кърпи; втора от 27.01.2019 г. за един брой чанта и трета от 14.12.2018 г. за очила за работа с компютър, за които са му изплатени сумите в нарушение на чл. 13 ЗФКУП и чл. 10 ЗС, като общият размер на щетата за община Стражица е в размер на 4378, 52 лева. С втората оспорена заповед е прекратено служебното правоотношение на Иванов. АС е приел, че заповедите са издадени от компетентен орган, при спазване на административно - производствените правила, в изискуемата от закона форма, в съответствие с приложимото материално право. Основателно е оплакването на касатора, че по отношение на част от действията на дисциплинарно - наказаното лице е изтекъл едногодишния срок по чл. 94, ал. 1 ЗДСл. от извършването до налагането на наказанието - а именно относно описаното за заповедите за командироване от 27.09.2018 г., 01.10.2018 г., 08.10.2018 г., 15.10.2018 г., 22.10.2018 г., 29.10.2018 г., 01.11.2018 г. и фактурата от 03.10.2018 г. Доводите на АС, че се касае за продължено неизпълнение на служебните задължения, при което срокът тече от прекратяването му, е необоснован и незаконосъобразен предвид установените факти. В случая не се касае за неизпълнение на служебни задължения чрез бездействие, когато би се броил едногодишния срок от прекратяването му. Констатирани са активни действия, всяко от което е обособено по дата и време на извършване - представяне на командировъчни заповеди и фактури и получаване на пари за тях. Тук не би могло да се твърди наличие на едно, продължавано нарушение по аналогия на продължаваното престъпление по чл. 26 НК, тъй като в ЗДСл. липсва подобно препращане и всяко деяние е самостоятелно и за него тече отделен срок. Предвид изложеното неправилен е изводът на АС за законосъобразно ангажиране на дисциплинарната отговорност на Иванов и по отношение на така изброените по - горе в абзаца заповеди и фактура. По отношение на останалите командировъчни заповеди неоснователни са доводите на касатора за необоснованост на изводите на АС и дисциплинарно - наказващия орган, че Иванов фактически е живеел в [населено място] и поради това е получил неправомерно дневни при командировките си от община Стражица до гр. Велико Търново. Видно от класьор № 3, л. 191, считано от 10.11.2017 г. настоящият адрес на Иванов е в [населено място]. Основателно е оплакването за неправилна преценка за наличие на щета за общината към момента на издаване на заповедта, тъй като видно от доклада на АДФИ, доклада на вътрешния одит и представените платежни нареждания (л. 22 - л. 27 от първоинстанционното дело) всички суми, описани в заповедта и фигуриращи и в доклада на АДФИ са възстановени от жалбоподателя още преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Неправилна е и преценката на АС за съразмерност на наложеното наказание. Съдът и административният орган не са отчели, както невъзможността да се търси дисциплинарна отговорност за изброените по - горе деяния, за които е изтекъл едногодишният срок, така и възстановяването на неправомерно получените суми, така и цялостна служебна дейност, която видно от служебното досие в класьор 2 се характеризира с множество заповеди за изплащане на допълнителни възнаграждения за изпълнения на задължения по проекти и сертификати за професионални обучения, сочещи, че така определеното най - тежко наказание е в разрез с изискванията на чл. 6 АПК и е несъразмерно тежко. Предвид изложеното решението като неправилно - необосновано и материално правно незаконосъобразно следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което се отменят обжалваните заповеди като незаконосъобразни. С оглед изхода на делото на касатора следва да се присъдят направените по делото разноски за двете съдебни инстанции - 70 лева държавна такса за производството пред ВАС, 1000 лева заплатен адвокатски хонорар за производството пред ВАС, 1000 лева заплатен адвокатски хонорар за първата съдебна инстанция, или общо 2070 лева, платими от община Стражица. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 91