Решение № 1461 от 30.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12700/2011 г.

Решение № 1461 от 30.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12700/2011 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП) против решение № 3862 от 04.08.2011 г., постановено от Административен съд София - град (АССГ) по адм. дело № 8529/2010 г. По изложени доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост се иска отмяна на решението. Ответникът - Румен Николов Георгиев оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. По повод постъпил сигнал вх. № 04-02-5-5 от 28.01.2010 г. в Инспектората на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) е извършена проверка за конфликт на интереси по отношение на Румен Георгиев, констатациите от която са изложени в доклад до министъра. Със заповед № РД-18-6/28.01.2010 г. на изпълнителния директор на ИАНМСП е определена комисия по чл. 17, чл. 18 и чл. 25, ал. 2, т. 5 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ), извършена е проверка, изготвен е доклад, въз основа на който е издадено решение № РД-16-35/29.03.2010 г. на изпълнителния директор на ИАНМСП, обжалвано в първоинстанционното производство. С процесното решение 1. е възприето изцяло изложеното в доклада от страна на комисията за липса на конфликт на интереси на Румен Георгиев при изпълнение на служебните задължения в качеството му на заемащ длъжността "главен директор" на Главна дирекция "Конкурентноспособност и иновации" с кандидати и бенефициенти по договори за финансова помощ, съфинансирани по Оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" 2007 - 2013, и по линия на Националния иновационен фонд; 2. Подадената от Румен Георгиев декларация по чл. 12, т. 2 във вр. с чл. 14 от ЗПУКИ, датирана с дата 30.01.2009 г. е с невярно съдържание; 3. подадената от Румен Георгиев декларация по чл. 11 от Вътрешните правила за прекратяване на конфликт на интереси, приети със Заповед № РД-16-10-29/03.12.2009 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, датирана с дата 04.01.2010 г., е с невярно съдържание и 4. Несъвместимост по смисъла на чл. 5 от ЗПУКИ и по чл. 7, ал. 2, т. 2 от ЗДСл, във връзка с извършваната дейност от Румен Георгиев като собственик и представляващ ЕТ "Руми Георгиев - 69 - Румен Георгиев", която е била налице до датата на заличаване на ЕТ в Търговския регистър на Агенция по вписванията - 26.01.2009 г. С обжалваното в настоящото производство решение АССГ е оставил без разглеждане жалбата на Георгиев срещу решението по т. 1. поради липса от правен интерес от оспорването на акта в частта, в която е установена липса на конфликт на интереси; обявил е нищожност на решението по т. 2 и т. 3, поради липса на компетентност от страна на изпълнителния директор на ИАНМСП да установява невярно съдържание на декларации, подадени от жалбоподателя и е отменил решението в частта по т. 4 поради липса на несъвместимост по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Решението е правилно. Безспорно е по делото, че Румен Георгиев е назначен на държавна служба в ИАНМСП на 03.07.2007 г. на длъжност заместник-главен директор на Главна дирекция "Междинно звено и изпълнение на проекти". Със Заповед № 02-193/24.09.2009 г. на изпълнителния директор е преназначен на длъжност главен директор на Главна дирекция "Конкурентноспособност и иновации" в ИАНМСП. Безспорно е също, че жалбоподателят се е регистрирал като собственик и управител на ЕТ "Руми Георгиев - 69 - Румен Георгиев" по ф. д № 878/1991 г. на Врачанския окръжен съд и е заличил ЕТ със заявление за вписване на обстоятелства до Агенция по вписванията от 23.01.2009 г., вписано в Търговския регистър на 26.01.2009 г. На 03.07.2007 г. Георгиев е подал декларация по чл. 2, ал. 4 от ЗДСл, на 30.01.2009 г. - по чл. 12, т. 1 от ЗПУКИ и на 04.01.2010 г. е подал декларация за обстоятелствата по от чл. 12, т. 2 във връзка с чл. 14 от ЗПУКИ и по чл. 11 от Вътрешните правила за предотвратяване на конфликт на интереси. Не се установява, да е декларирал обстоятелството относно регистриране - заличаването му като ЕТ "Руми Георгиев - 69 - Румен Георгиев". Правилно първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата на Георгиев срещу решението в частта, в която на осн. чл. 28, ал. 1, от ЗПУКИ административният орган е установил липса на конфликт на интереси - тъй като в тази част решението е изцяло благоприятно за жалбоподателя, за него не е налице интерес от оспорването му. Правилни и обосновани са изводите на съда за нищожност на решението по т. 2 и т. 3. По силата на чл. 28, ал. 1 от ЗПУКИ в относимата към казуса редакция изпълнителният директор на ИАНМСП в качеството си на орган по назначаването е оправомощен да установи наличието или липсата на конфликт на интереси с мотивирано решение въз основа на доклада от назначената проверка. Установяването на истинността на документ е подведомствено на съда и административният орган би могъл да вземе становище по въпроса в мотивите на негов акт, но не и в производство по проверка за конфликт на интереси изрично да установи неистинността на документ като резултат. Допълнителни съображения в тази връзка се извличат на първо място от систематичното място на разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от АПК в Глава шеста - Оспорване на административни актове по административен акт. В конкретния случай не е налице хипотеза на оспорване на административен акт пред по-горестоящ административен орган, а служебното разглеждане истинността на документ какъвто е конкретния случай е недопустимо. На следващо място характеристиката на декларацията по чл. 12 от ЗПУКИ я изключва от приложното поле на индивидуалните и общи административни актове, както и от така наречените удостоверителни административни актове, от които пряко не произтичат правни последици, поради което на оспорване подлежи само тяхното съдържание по реда и предпоставките на чл. 81, ал. 2 от АПК. При липса на материална компетентност на изпълнителния директор на ИАНМСП да се произнесе по въпроса за истинността на декларациите, подадени от Георгиев, решението по т. 2 и 3 е нищожно и като го е обявил съдът е постановил правилно решение. Съгласно чл. 5 от ЗПУКИ лицето, заемащо публична длъжност не може да извършва дейност, която съгласно Конституцията и специалните закони е несъвместима с неговото положение. В случая по отношение на държавните служители на ръководни длъжности специалният закон е ЗДСл, който в чл. 7, ал. 2 от ЗДСл предвижда, че не може да бъде назначавано за държавен служител лице, което е едноличен търговец. Съобразно тази забрана несъвместимо с публичната длъжност съгласно чл. 5 от ЗПУКИ е извършването от лицето, което я заема, на дейност като едноличен търговец. ЗПУКИ влиза в сила на 01.01.2009 г. и няма обратно действие. В месечния срок от влизане в сила на закона Георгиев е предприел действия по отстраняване на несъответствия с изискванията на закона - заличаване на ЕТ "Руми Георгиев - 69 - Румен Георгиев", което е факт на 26.01.2009 г. Следователно след като в едномесечния срок Георгиев е коригирал статуса си не е налице несъвместимост по смисъла на чл. 5 от ЗПУКИ. Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното решение постановено е след пълно и обективно установяване на фактите и обстоятелствата от значение за спора, обсъдени са доводите и възраженията на страните и събраните доказателства, съдът точно е приложил материалния закон. По изложените съображения решението е правилно, постановено при липса на сочените отменителни основания и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, пр. 1-во от АПК Върховният административен съд, пето отделение ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3862 от 04.08.2011 г., постановено от Административен съд София - град по адм. дело № 8529/2010 г. Решението е окончателно.