Решение № 9789 от 11.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 378/2014 г.

Решение № 9789 от 11.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 378/2014 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София при ЦУ на НАП и от "Холдинг Български държавни железници" ЕАД. Дирекция "ОДОП" гр. София обжалва чрез юрк. Мирчева, решение № 6482 от 28.10.2013 г., постановено по адм. д. № 4137/2013 г. на Административен съд - София град, в частта, с която е отменено решение за отказ № 1205243 от 12.12.2012 г. за поправка на РА № 290100380/7.02.2011 г. в частта на диспозитива на ревизионния акт на установените задължения за лихви за данъчни периоди м. 01.2007 г., м. 02.2007 г. и м. 04.2007 г., а преписката е върната за издаване на ревизионен акт за поправка на РА № 290100380/7.02.2011 г. в частта на установените задължения за лихви за данъчни периоди м. 01.2007 г., м. 02.2007 г. и м. 04.2007 г. Със съдебното решение Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП е осъдена да заплати на "Холдинг Български държавни железници" ЕАД разноски в размер на 1766 лева. "Холдинг Български държавни железници" ЕАД, гр. София, обжалва чрез адв. Юлий Зарев решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против решение за отказ № 1205243 от 12.12.2012 г. за поправка на РА № 290100380/7.02.2011 г., издадено от орган по приходите при ТД на НАП "ГДО" в частта, в която е обжалвано по административен ред и потвърдено с решение № 507 от 19.03.2013 г. на директор на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП. Касаторите релевират основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. По съображения, изложени в касационните жалби, се претендира отмяна на съдебното решение в неблагоприятните за касаторите части. Двете страни молят за присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационните жалби, правилността на решението, на посочените основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите за процесуално допустими, а по същество - за неоснователни. По жалбата на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- гр. София: Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е било решение за отказ № 1205243 от 12.12.2012 г. за поправка на ревизионен акт № 290100380/7.02.2011 г., издадено от орган по приходите при ТД на НАП "ГДО" в частта, в която е обжалвано по административен ред и потвърдено с решение № 507 от 19.03.2013 г. на директор на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП. Административният е установил следното от фактическа страна: Производството пред ТД на НАП "ГДО" е започнало по молба вх. № 26-Х-15821 от 7.11.2012 г., подадена от "Холдинг Български държавни железници" ЕАД за поправка по реда на чл. 133, ал. 3 ДОПК на РА № 290100380/7.02.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП "ГДО" в частта на определените задължения за лихви за данъчни периоди от м. 04, м. 05, 07, 08, 09, 10, 11, 12.2005 г.; м. 02., м. 03, 04, 06, 08, 09.2006 г.; м. 01, м. 02 и м. 04. 2007 г. Ревизионният акт, чиято поправка се иска не е обжалван и е влязъл в сила. Дружеството е твърдяло в молбата си, че задълженията за лихви са определени при допусната техническа грешка като в таблицата към диспозитива на ревизионния акт са повторени данните за лихви от предходния ревизионен акт, при извършени корекции на главницата на задълженията. Административният съд е установил, че с РА № 29000180/14.01.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП "ГДО", са определени данъчни задължения по ЗДДС главница и лихви за данъчни периоди от 1.04.2005 г. до 29.02.2008 г. Задълженията са прихванати от ДДС за възстановяване от м. 05.2007 г. до м. 02.2008 г., неоснователно начислен върху отпусната субсидия, предназначена единствено за покриване на загуба при извършване на обществени превозни услуги. С ревизионен акт № 290100380/7.02.2011 г., издаден във връзка с поискано изменение на задълженията на "Холдинг Български държавни железници" ЕАД по влезли в сила ревизионни актове № 168/12.08.2005 г. и ревизионен акт № 29000180/14.01.2009 г., са променени установените задължения по ЗДДС за данъчни периоди от 1.12.2004 г. до 30.04.2007 г. като са извършени корекции на декларираните облагаеми доставки и неправилно начислен ДДС върху получени субсидии от Републиканския бюджет, предназначени за покриване на загуба при извършване на обществени превозни услуги. Не е извършена корекция обаче на установените задължения за лихви, независимо от корекцията на главницата. Производството по молбата е приключило с издаване на процесното решение за отказ № 1205243 от 12.12.2012 г. за поправка на ревизионен акт № 290100380/7.02.2011 г., като в акта е прието, че няма противоречие между разпоредителната част на ревизионния акт и приетите преди това констатации по периоди, поради което не се касае за очевидна фактическа грешка. С обжалваното пред настоящата инстанция решение административният съд е отменил решение за отказ № 1208243 от 12.12.2012 г. за поправка на РА № 290100380/7.02.2011 г. в частта на диспозитива на ревизионния акт на установените задължения за лихви за данъчни периоди м. 01.2007 г., м. 02.2007 г. и м. 04.2007 г., а преписката е върнал за издаване на ревизионен акт за поправка на РА № 290100380/7.02.2011 г. в частта на установените задължения за лихви за данъчни периоди м. 01.2007 г., м. 02.2007 г. и м. 04.2007 г. За да обоснове този резултат съдът е установил, че за д. п. м. 01.2007 г. в ревизионния акт е посочено, че ДДС и начислената лихва за забава, определени по подадена СД по ЗДДС от данъчно задълженото лице, са внесени. Извършена е корекция на данъчната основа, от която е видно, че резултатът за периода е ДДС за възстановяване в размер на - 2 166 666.67 лева. В таблица № 1 на установените задължения за лихви за този данъчен период е включена сумата от 22 743.98 лева, недължимо платени лихви. За този период заключението на вещото лице е, че не се дължат лихви и сумата от 22 743.98 лева подлежи на възстановяване. За д. п. м. 02.2007 г. съдът е констатирал, че в РА е посочено, че ДДС и начислената лихва за забава, определени по подадена СД по ЗДДС от ДЗЛ, са внесени. Извършена е корекция на данъчната основа, от която е видно, че резултатът за периода е ДДС за възстановяване в размер на - 1 000 000 лева. В таблица № 1 на установените задължения за лихви за този данъчен период е включена сумата от 149 197.57 лева лихви. По заключението на вещото лице, дължимите лихви за този период са 106 125. 80 лева и сумата от 43 071.77 лева подлежи на възстановяване. За д. п. 04.2007 г. в РА е посочено, че ДДС и начислената лихва за забава, определени по подадена СД по ЗДДС от данъчно задълженото лице, са внесени. Извършена е корекция на данъчната основа, от която е видно, че резултатът за периода е ДДС за възстановяване в размер на - 1000 000 лева. В таблица № 1 на установените задължения за лихви за този данъчен период е включена сумата от 32 909.99 лв. недължимо платени лихви. По заключението на вещото лице, дължимите лихви за този период са 3 180. 21 лв. и сумата от 29 729.78 лв. подлежи на възстановяване. С оглед изложените по-горе констатации, съдът е приел, че е допусната очевидна фактическа грешка при установяване на размера на лихвите в РА № 290100380/7.02.2011 г. за данъчни периоди м. 01, 02. и м. 04.2007 г. За тези периоди декларираните от дружеството ДДС и лихви са платени в определения размер. С ревизионния акт е извършена корекция на главниците на задълженията. Не са изложени мотиви и не е формирана изрична воля на издателя на акта относно дължимостта и размера на лихвите, но тъй като лихвата е акцесорно задължение, след като изрично е посочено, че главницата не е дължима, съответно и лихвата е недължима. В противоречие с тези мотиви, с които е направена корекция на размера на задължението като главница, в таблица № 1 е вписан размерът на платената, но недължима лихва. Съдът е счел, че това се дължи на техническа грешка и определяне на задължение за лихви за тези периоди не е съответно на изразените доводи за недължимост на основното задължение и направените корекции в декларирания от дружеството резулат по ЗДДС за периодите. Жалбата е неоснователна. Решението в тази част е правилно. Административният съд е формулирал подробни мотиви касателно установената от него фактическа обстановка, подкрепени със събраните по делото доказателства, както и със заключението на ССчЕ. При тяхната преценка не са допуснати съществени процесуални нарушения. Правилно съдът е приел, че следва да извърши преценка дали са изложени мотиви и дали е формирана изрична воля на издателя на акта относно дължимостта и размера на лихвите. С РА е била извършена корекция на главницата на задълженията за процесните периоди - м. 01, м. 02 и м. 04 2007 г. и е прието, че главницата не е дължима. Лихвите като акцесорно задължение също са недължими. Определянето на лихви за тези периоди е резултат от техническа грешка и не е съответно на формираната воля на издателя на акта за недължимост на основното задължение. По жалбата на "Холдинг Български държавни железници" ЕАД: Дружеството обжалва решението на АдмС - София град в частта, в която е отхвърлена жалбата му против решение за отказ № 1205243 от 12.12.2012 г. за поправка на ревизионен акт № 290100380/7.02.2011 г., издадено от орган по приходите при ТД на НАП "ГДО" в частта, в която е обжалвано по административен ред и потвърдено с решение № 507 от 19.03.2013 г. на директор на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП. За да обоснове този резултат съдът е приел, че досежно данъчни периоди м. 04, м. 05, 07, 08, 10, 11, 12.2005 г.; м. 02., м. 03, 04, 06, 08, 09.2006 г. липсва очевидна фактическа грешка и изложените мотиви за потвърждаване на установените задължения за лихви в РА № 29000180 от 14.01.2009 г. съответстват на установените задължения в таблица № 1 от РА № 290100380/7.02.2011 г. Според решаващия съд, след като в РА са изложени изрични мотиви, че се потвърждава размерът на задълженията, определени с РА № 29000180 от 14.01.2009 г., включително и размерът на начислените лихви и отразеното в таблица № 1 съответства на така изложените мотиви, не е налице ОФГ в ревизионния акт. Оспорването на установения размер на задълженията за лихви е следвало да бъде осъществено по реда на административно и съдебно обжалване, което не е направено и ревизионният акт е влязъл в сила. Корекция на начислените лихви по реда на поправка на ОФГ за всички данъчни периоди, за които изрично са изложени мотиви, че се потвърждават размерите на установените задължения по РА № 29000180 от 14.01.2009 г. е в противоречие с нормата на чл. 133, ал. 3 от ДОПК и според съда правилно е отказана в оспореното решение. Решението в тази част е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Обосновано съдът е приел, че за данъчни периоди м. 04, м. 05, 07, 08, 10, 11, 12.2005 г.; м. 02., м. 03, 04, 06, 08, 09.2006 г., липсва очевидна фактическа грешка, тъй като изложените мотиви за потвърждаване на установените задължения за лихви в РА № 29000180 от 14.01.2009 г. съответстват на установените задължения в таблица № 1 от ревизионен акт № 290100380/7.02.2011 г. Съдът е установил, че за цитираните по-горе периоди в РА е посочено, че в ревизионен акт № 29000180/14.01.2009 г. не е признат данъчен кредит в съответните размери и е начислена лихва, като ревизията е потвърдила посочените констатации за периодите в ревизионен акт № 29000180/14.01.2009 г. и начислените суми. Съответно на тези мотиви е и изложената изрична воля на органа по приходите в този смисъл, в таблица № 1 на установените задължения за лихви за съответните данъчни периоди м. 04, м. 05, 07, 08, 10, 11, 12.2005 г.; м. 02., м. 03, 04, 06, 08, 09.2006 г. Не е налице грешка в пресмятането, т. к. изложените мотиви за потвърждаване на установените задължения за лихви съответстват на установените задължения в таблица № 1 от РА от 7.02.2011 г. Твърденията за наличие на грешка в таблицата представлява оспорване на установения размер на задълженията за лихви, поради което правилно съдът е посочил, че корекцията на начислените лихви не следва да е по реда на чл. 133 от ДОПК, а по реда за оспорване на РА, предвиден в ДОПК, но в случая актът не е бил обжалван и е влязъл в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,