Решение № 50 от 5.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4640/2007 г.

Решение № 50 от 5.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4640/2007 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по § 2 ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК . Обжалвано е въззивното решение на П. окръжен съд, постановено под № 332 на 2.06.2007 г. по в. гр. дело № 311/2007 г., с което е оставено в сила на основание чл. 208, ал. 1 ГПК решението на Ч. районен съд № 314 от 26.01.2007 г. по гр.дело № 248/2006 г. за отхвърляне иска с правно основание чл. 55 ЗС. Недоволен от решението е касаторът (ищец по спора) П. Д. П. от гр. Ч. бряг, който го обжалва в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК като счита, че е неправилно и необосновано тъй като ползувателят на даден имот може да има сервитутни претенции към собственика на съседен имот, а освен това тече придобивна давност, когато едно сервитутно право е упражнявано на приятелски начала, а в по-късен момент собственикът се е противопоставил. Допълнително съображения излага в писмена защита. Ответниците по касация К. Т. Д., И. П. Д. и И. Т. Д., всички от гр. Ч. бряг не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че ищецът не е обжалвал приетия със заповед № РД-01-03-463/28.11.1997 г. на кмета на община - Ч. бряг кадастрален план на местността "М." и по този начин е приел да ползва за достъп до обществен път на имота си, отредения му такъв от южната част на съседния парцел. С оглед свидетелските показания е отчетено, че не може да се направи категоричен извод, че е придобил по давност ограниченото вещно право на преминаване откъм северната част на чужд имот-парцел **** 167, собственост на ответниците, при което липсват данни да е придобил правото на собственост върху предоставения му за ползване земеделски имот, респ. да го е закупил по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ така както е направил наследодателят на ответника Т. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отменен) и е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано. Поддържаните в касационната жалба оплаквания са били предмет и на въззивното производство, на които съдът е дал мотивиран отговор в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, който кореспондира с приетата фактическа обстановка и процесуалното поведение на страните. Съгласно чл. 188, ал. 1 ГПК въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция. При посочените факти законосъобразно въззивният съд е приел, че ищецът не е придобил ограничено вещно право на преминаване през чужд имот (този на ответника).