Решение № 2100 от 22.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7631/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационната жалба на началника на отдел "Оперативни дейности" Пловдив в Централното управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП), подадена чрез пълномощника му юрк. Димитров, против Решение 229/03.07.2023 г. на Административен съд (АС) Кърджали, постановено по адм. д. 175/2023 г. С доводи за наличието на касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди Заповед ФК-72-0450485/10.02.2023 г. за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на противната страна поради прекомерност с оглед фактическата и правна сложност на делото и иска същото да бъде присъдено в минимален размер, ако касационната жалба не бъде уважена. Ответникът по касационна жалба КРИС 75 ООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Кърджали, [улица]оспорва същата чрез пълномощника си адв. Манолова по съображения, изложени в писмен отговор и в писмено становище. Иска да бъде потвърден оспореният съдебен акт като правилен и законосъобразен. Претендира разноски. Представя Наказателно постановление (НП) 713137-F695950/17.07.2023 г. на началника на Отдел "Оперативни дейности" Пловдив в ЦУ на НАП. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното първоинстанционно решение с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна. Административен съд Кърджали е сезиран с жалба от КРИС 75 ООД против Заповед ФК-72-0450485/10.02.2023 г., издадена от началника на отдел "Оперативни дейности" Пловдив в в ЦУ на НАП. С нея е наложена на търговеца ПАМ - запечатване на търговски обект магазин за промишлени стоки, находящ се в гр. Кърджали на бул. България 73А, за срок от 14 дни и забрана достъпа до него на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ДДС. ПАМ е наложена за нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.06 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажби в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба Н-18 от 13.12.06 г.), изразяващо се в неиздаването на фискална касова бележка (фискален бон) от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство (ФУ) за извършена на 08.02.2023 г. покупка на стойност 21 лв. Обстоятелството е удостоверено с Протокол за извършена проверка серия АА 0450485/08.02.2023 г. и приложенията към него. Първоинстанционният съд е обосновал извод за допустимост и основателност на оспорването. Приел е, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма и формално съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК. Подробно е мотивирал извода си за доказаност на фактическите основания, посочени в нея, съответно за наличието на материалноправната предпоставка за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а) ЗДДС в приложимата му редакция (ДВ, бр. 104 от 2020 г.). Аргументите на съда за отмяната на акта са свързани с липсата на конкретни мотиви в него относно срока на ПАМ и определянето на този срок в нарушение на принципа на пропорционалност по чл. 6, ал. 1 АПК. Решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Срокът на ПАМ е мотивиран от административния орган с наличието на неотчетени чрез ФУ 259.50 лв. към 12:00 ч. на 08.02.2023 г. при работно време от 9:00 ч., като потвърждение на извода му, че организацията на работа в търговския обект e насочена към неспазване на данъчното законодателство и укриване на приходи от продажби. Според него именно тази организация следва да се промени чрез ПАМ. Както е посочено в т. 58 от решението на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-97/21, MV 98, ПАМ е насочена към осигуряване на правилното събиране на ДДС и към предотвратяване на избягването на данъчно облагане, които са цели от общ интерес, посочени в член 273 от Директивата за ДДС, и съответните разпоредби от Закона за ДДС са годни да постигнат тези цели. Не могат да бъдат споделени като правилни и допълнителните аргументи на съда за нарушаване на принципа на съразмерност, свързани с издаването на АУАН от инспектор по приходите за същото деяние на 09.02.2023 г. Вярно е, че с издаването на АУАН съгласно чл. 36, ал. 1 ЗАНН се образува административнонаказателно производство, но по делото не са били налице данни за издадено НП, с което да е наложена на същото данъчнозадължено лице имуществена санкция по чл. 185, ал. 1 ЗДДС. Според т. 64 от решението на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-97/21, MV 98 националната правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, не се допуска от чл. 273 от Директивата ДДС и чл. 50 от Хартата, тъй като не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. В хода на настоящото касационно производство обаче е представено от ответника НП 713137-F695950/17.07.2023 г., издадено от началника на отдел "Оперативни дейности" Пловдив в ЦУ на НАП, с което на КРИС 75 ООД е наложена имуществена санкция в размер на 800 лв. на основание чл. 53 във вр. с чл. 83 ЗАНН за същото нарушение. То потвърждава правилността на извода на първостепенния съд, че кумулирането на двете мерки би надхвърлило тежестта на извършеното от жалбоподателя нарушение в противоречие с изискванията на принципа на пропорционалност, в какъвто смисъл е цитираното по-горе решение на СЕС. Поради тази причина не се налага оспореното първоинстанционно решение да се отменя и делото да се връща за ново разглеждане, за да бъде обсъдено НП. Решението на административния съд по изложените съображения следва да бъде оставено в сила и на основание чл. 143, ал. 1 във вр. с чл. 228 АПК в полза на ответника да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв. Обема на предоставената от пълномощника правна защита не налага намаляване на адвокатското възнаграждение и присъждането му в минималния размер по чл. 8, ал. 3 от Наредба 1/2004 г., който е 1 000 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение