Решение № 4794 от 13.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 194/2010 г.

Решение № 4794 от 13.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 194/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), по касационна жалба на Стоян Иванов Стоянов от гр. Павликени срещу решение от 9.11.2009 г., постановено по адм. дело № 10089/2009 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. Оплакванията в касационната жалба не са конкретизирани, и следва да бъдат квалифицирани като такива за неправилност на решението по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Комисията за защита от дискриминацията (КЗД/Комисията), чрез пълномощника си оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция. Ответниците - Димитър Стефанов Конашев от град Сухиндол и началникът на язовирен район "Ал. Стамболийски" "НЕК" АД, предприятие "Язовири и каскади", с. Горско Косово, област Велико Търново не са взели становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на Стоян Иванов Стоянов срещу решение № 107/23.06.2009 г. по преписка № 271/2008 г. на Комисията за защита от дискриминацията. Установен е било по делото, че административното производство пред КЗД, е образувано по жалба на Стоян Стоянов срещу инж. Димитър Конашев - началник на язовирен район "Александър Стамболийски", предприятие "Язовири и каскади", с. Горско Косово, с оплаквания същия неравно е третирал жалбоподателя във връзка с упражняване правото му на труд по признак "лично положение". Твърденията са били, че в качеството на работник "ХТС - ел. част" в процесното предприятие, Стоянов е бил обект на психически и физически тормоз на работното място и дискриминационно поведение от страна на ответника пред КЗД и че неправилно му е определено и изплащано трудовото възнаграждение в периода от 18.02.2004 г. до 21.12.2006 г., както и сумите, отпускани за допълнително материално стимулиране (ДМС) за същия период от време. След проведено заседание на КЗД и преценка на ангажирания доказателствен материал, административният орган е установил, че не е извършено нарушение на ЗЗДискр. от страна на ответника - инж. Димитър Конашев по отношение на Стоян Стоянов. Комисията е оставила без уважение жалбата и допълненията към нея, подадени от Стоянов и е отхвърлила като недоказано искането му за постановяване на дискриминация по признак "лично положение". Специализираният орган се е мотивирал с приложените и проверените от него фишове, въз основа на които е установил, че на жалбоподателя е било изплатено ДМС за периода от 01.02.2004 г. до 30.11.2006 г. Установил е равнопостановеност между Стоянов и останалите работници, заети в предприятието. В решението на комисията е обоснован извод, че жалбоподателят не е доказал неравно дискриминационно отношение от страна на инж. Конашев (началник на предприятието в процесния период от време) по отношение начисленото му и изплатено ДМС за времето от 01.02.2004 г. до 30.11.2006 г. Тричленният състав е извършил проверка на оспореното през него решение на КДЗ и е обосновал правни изводи за законосъобразност на същото, като издадено от компетентен орган и в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и разпоредбите на материалния закон и на неговата цел. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно, като изцяло споделя правните изводи в мотивите на същото. В касационната жалба не се посочват конкретни пороци на решението, които съставляват касационните основания предвидени в разпоредбата на чл. 209 от АПК и които са основания за отмяна на касационно оспорваното решение като неправилно или необосновано. Отсъствието на задължително изискваното с чл. 212, ал. 1, т. 4 от АПК за съдържанието на касационната жалба точно и мотивирано посочване на допуснатите при постановяване на първоинстанционното съдебно решение нарушения на материалния и процесуалния закон е заместено в обстоятелствената й част от неаргументирани твърдения за нетърпимост и проява на дискриминационно отношение от страна на ответника Д. Конашев. Правилно първоинстанционният съд основавайки се на анализ на приложимата нормативна уредба за определяне структурата и организацията на работната заплата и размера на ДМС и конкретно редът на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) и вътрешните правила за организацията на работната заплата в предприятие "Язовири и каскади", язовирен район "Александър Стамболийски", с. Горско Косово е възприел за обоснована от доказателствата по делото констатацията на административния орган, че касаторът е получавал по-малък размер на ДМС в сравнение с колегите му работещи на идентичната длъжност, който обаче законосъобразно е бил изчислен въз основа на по-ниския размер на основното му трудово възнаграждение. Обосновани от доказателствата по делото и изведени от точното и правилно тълкуване на разпоредбите на чл. 4, ал. 1, чл. 5 и чл. 9 от ЗЗДискр., както и на чл. 5 и § 1, т. 1 и т. 3 от ДР на същия закон са крайните правни изводи за отхвърляне на касационната жалба, като насочена към отмяна на решение постановено от КЗД като правилно и законосъобразно, поради недоказаност на претенцията за дискриминация по признак "лично положение". Правилно са обсъдени приложимите разпоредби от ЗЗДскр., като е прието на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. се забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна, като при всички случаи санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. Съгласно чл. 5 от ЗЗДискр. тормозът и преследването, дефинирани съответно в § 1, т. 1 и т. 3 от на ДР на ЗЗДискр., също се смятат за дискриминация. В Глава втора, Раздел I на Закона са въведени антидискриминационни правила за защита на работниците и служителите при упражняване правото им на труд, вменяващи на работодателя задължения, свързани с: осигуряване на еднакви условия на труд; равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд; предоставяне на равни възможности за професионално обучение и повишаване на професионалната квалификация и преквалификация, както и за професионално израстване и израстване в длъжност или в ранг при прилагане на критерии при оценката на дейността им и др. Събраните доказателства по делото не са могли да бъдат подведени под приложимите правни норми, с оглед недоказаност на твърденията на касатора за наличие на дискриминация по отношение на него по признак "лично положение", както и че бил подложен на психически и физически тормоз от ответника - Димитър Конашев. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред касационната инстанция и направеното искане от процесуалния представител на КЗД, на комисията се дължи юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено в минималния размер от 150 лева на основание чл. 7, ал. 2, т . 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, която сума следва да бъде заплатена от касатора. Останалите ответници не претендират разноски пред настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,