Решение № 15009 от 11.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1117/2014 г.

Решение № 15009 от 11.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1117/2014 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на "Екорек България" ЕООД, чрез процесуалния представител адв. Паскал Гонов срещу Решение № 600 от 29.11.2013 г. по адм. дело № 626/2013 г. по описа на Административен съд Велико Търново, 5 състав.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № 06/1202831 от 7.03.2013 г., поправен с РАПРА № 1317081 от 10.06.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 259 от 11.06.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново, както и "Екорек България" ЕООД е осъден да заплати на дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 2714,93 лева.

В касационната жалба се излага становище за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, при нарушение на материалния закон и при необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора първостепенният съд не е обсъдил задълбочено събраните в хода на ревизията и на съдебното производство доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, както и е извърши позоваване на мотивите от предходни съдебни решения, отнасящи се до оспорване на законосъобразността на други РА, издадени на "Екорек България" ЕООД. В касационната жалба се излага твърдение за неправилно приложение на материалния закон с оглед неправилна преценка на предмета на доставените стоки/ услуги и нарушение на принципа на данъчен неутралитет. Иска се отмяната на обжалвания съдебен акт със законните последици. Претендират се направените разноски за всички съдебни инстанции.

Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, представлявана от юрк. Ивайло Тодоров, в писмен отговор по делото изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:А

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на оспорване пред АС Велико Търново е бил Ревизионен акт /РА/ № 06/1202831 от 7.03.2013 г. и РАПРА № 1317081 от 10.06.2013 г., издадени от орган по приходите в ТД на НАП София, с който на "Екорек България" ЕООД по ЗДДС за данъчни периоди от 1.11.2011 г. до 31.07.2012 г. са определени допълнителни задължения по ДДС в размер на 105 538,53 лева и лихви в размер на 7 707,78 лева.

Начисленият ДДС е на основание чл. 82, ал. 5 вр. чл. 163а от ЗДДС като данък, изискуем от получателя по фактури, както следва:

• За данъчни периоди м. 11.2011 г., м. 05, м. 06 и м. 07.2012 г. е начислен ДДС в размер на 136,52 лева по 5 бр. фактури, издадени от "Стена" ООД с предмет на доставките - "излезли от употреба автомобилни гуми";

• За данъчни периоди м. 11.2011 г., м. 01, м. 02, м. 03, м. 04, м. 05, м. 06 и м. 07.2012 г. е начислен ДДС в размер на 53 392,60 лева по 22 бр. фактури, издадени от "Олива" АД с предмет на доставката "слънчогледови люспи";

• За данъчни периоди м. 11,м. 12.2011 г., м. 01, м. 04 и м. 06.2012 г. е начислен ДДС в размер на 1 634,45 лева по 6 бр. фактури, издадени от "Макс" ООД с предмет на доставките "излезли от употреба гуми";

• За данъчен период м. 11.2011 г. е начислен ДДС в размер на 89,40 лева по фактура № 20142 от 24.11.2011 г., издадена от ЕТ "Жижо 82 - Н. Петров" с предмет на доставката "излезли от употреба гуми";

• За данъчен период м. 11, м. 12.2011 г., м. 03, м. 05 и м. 07.2012 г. е начислен ДДС в размер на 1412,16 лева по 6 бр. фактури, издадени от "Гуми Нира Транс" ООД с предмет на доставките "излезли от употреба пневматични гуми";

• За данъчни периоди м. 11.2011 г., м. 03 и м. 06.2012 г. е начислен ДДС в размер на 125,40 лева по 3 бр. фактури, издадени от "Венбо" ЕООД с предмет на доставките "излезли от употреба автомобилни гуми";

• За данъчни периоди м. 12.2011 г. е начислен ДДС в размер на 129,12 лева по фактура № 100...1585 от 19.12.2011 г., издадена от "Ками - 64" ООД с предмет на доставката " издадени употр. гуми";

• За данъчни периоди м. 05, м. 06 и м. 07.2012 г. е начислен ДДС в размерна 267 лева по 4 бр. фактури, издадени от "Плама 2009" ЕООД с предмет на доставките - "отпадъчни гуми";

• За данъчен период м. 05.2012 г. е начислен ДДС в размер на 162,48 лева по фактура № 5066 от 2.05.2012 г., издадена от "4 - ти юли" ЕООД с предмет на доставката - "стари гуми";

• За данъчен период м. 06.2012 г. е начислен ДДС в размер на 54,92 лева по фактура № 11...5718 от 15.06.2012 г., издадена от "Рубикон" ООД с предмет на доставката -"излезли от употреба гуми";

• За данъчен период м. 06.2012 г. е начислен ДДС в размер на 84,48 лева по фактура № 4249 от 31.05.2012 г., издадена от "Каливас" ЕООД с предмет на доставката - "Излезли от употреба гуми";

• За данъчен период м. 06.2012 г. е начислен ДДС в размер на 41,76 лева по фактура № 29422 от 30.05.2012 г., издадена от "Хелиос" АД, с предмет на доставката - "отпадъчни гуми";

• За данъчни периоди м. 11, м. 12.2011 г., м. 04, м. 06 и м. 07.2012 г. е начислен ДДС в размер на 837,60 лева по 5 бр. фактури, издадени от "Рижко" ЕООД с предмет на доставката "транспорт на отпадъчни гуми по договор от 2011 г. и съгласно кантарни бележки" / посочени са 6 бр. кантарни бележки/;

• За данъчни периоди м. 04, м. 05, м. 06 и м. 07.2012 г. е начислен ДДС в размер на 9 471,88 лева по 4 бр. фактури, издадени от "Брамас 96" АД с предмет на доставките - "пакетиране на месокостно брашно";

• За данъчни периоди м. 11.2011 г., м. 03, м. 04, м. 05, м. 06 и м. 07.2012 г. е начислен ДДС в размер на 6 533,33 лева по 9 бр. фактури, издадени от "Елитис" ООД с предмет на доставките " извършена дейност по договор и по протоколите". В протоколите е отразено, че се касае за дейности по нарязване на гуми, пълнене и палетизиране на месокостно брашно;

• За данъчни периоди м. 04, м. 06 и м. 07.2012 г. е начислен ДДС в размер на 1 845,15 лева по 3 бр. фактури, издадени от "Екарисаж Варна" ЕООД с предмет на доставките "материали за палетизиране";

• За данъчни периоди м. 11.2011 г., м. 01, м. 02, м. 03, м. 04, м. 05, м. 06.2012 г. е начислен ДДС в размер на 29 320,28 лева по 25 бр. фактури, издадени от "Христком 08" ЕООД с предмет на доставките - "транспорт на слънчогледови люспи";

• За данъчен период м. 05.2012 г. е начислен ДДС в размер на 219,12 лева по фактура № 2071 от 21.05.2012 г., издадена от "Автогуми Сливен" ООД с предмет на доставката - "отпадъчни гуми" / във фактурата е отбелязано, че ДДС се дължи от получателя на основание чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС/.

Ревизиращите органи са квалифицирали процесните доставки като отпадъци по смисъла на § 1, т. 1, т. 3 и т. 4 от ДР на ЗУО (отм.) и услуги по обработка на отпадъци по смисъла на т. 47 от § 1 на ДР на ЗДДС, за които е приложима нормата на чл. 163а от ЗДДС / слънчогледовите люспи представляват производствен отпадък, гумите са опасни отпадъци, а услугите - "нарязване на гуми в склад" и "пълнене, палетизиране и товарене на месокостно брашно" са определени като услуги по смисъла на § 1, т. 47 от ДР на ЗДДС/. Относно доставките по фактури, издадени от "Рижко" ЕООД и "Христком 08" ЕООД / транспорт на отпадъчни гуми по договор и съгласно кантарни бележки и транспорт на слънчогледови люспи, в РД и в РА е прието, че се касае за доставка на стоки / отпадъчни гуми и люспи/ и за транспорт на същите стоки, поради което за тези фактури също е приложим режимът на обратното начисляване / транспортът е съпътстваща доставка, а не отделна доставка/.

По категоричен начин е установено, че по всички фактури на получателя е признато правото на приспадане на данъчен кредит /включително и по фактура № 2071 от 21.05.2012 г., издадена от "Автогуми Сливен" ЕООД, в която не е начислен ДДС, като данъчният кредит по нея е признат на основание чл. 73а от ЗДДС/ и спорният въпрос е свързан с начисляването на ДДС, т. е. дали е дължим от получателя или не по силата на чл. 163а от ЗДДС. След като са установили, че предмет на доставките са отпадъци, попадащи в Приложение № 2 към глава 19 "а" от ЗДДС, както и са налице услуги по т. 46, 47 и 48 от § 1 на ДР на ЗДДС, свързани с отпадъците, респ. транспортирането на отпадъчни гуми и слънчогледови люспи е пряко свързан с основната доставка на самите стоки, които попадат в Приложение № 2, то ревизиращите са приели, че за процесните данъчни периоди данъкът по тези доставки е изискуем от самото ревизирано лице.

АС Велико Търново е приел, че оспореният РА е издаден от материалнокомпетентен орган, в установената писмена форма, при наличието на мотиви и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е достигнал до извода за материална законосъобразност на РА, като е обсъдил всички събрани в рамките на ревизията и на съдебното производство писмени доказателства.

Съдът е развил съображения, че в хода на ревизията органът по приходите законосъобразно е квалифицирал горепосочените доставки като отпадъци по смисъла на § 1, т. 1, т. 3 и т. 4 от ДР на ЗУО и услуги "по обработка на отпадъци" по см. на т. 47 от § 1 на ДР на ЗДДС, за които е приложим чл. 163а от ЗДДС /слънчогледовите люспи представляват производствен отпадък, гумите са опасни отпадъци, а услугите - "подреждане на гуми в склад за алтернативни горива" и "пълнене, палетизиране и товарене на месокостно брашно" са квалифицирани като услуги във връзка с обработка на отпадъци по смисъла на § 1, т. 47 от ДР на ЗДДС/. Освен това е извършен анализ и на предмета на фактурите, издадени от "Рижко" ЕООД и "Христком 08" ЕООД и е формиран извод за изискуемост на данъка и по тези фактури от получателя по доставките.

Съдът е направил и ясното разграничение, че по всички фактури /включително и по фактурата, издадена от "Автогуми Сливен" ЕООД, в която не е бил начислен ДДС от доставчика, а е отразено като основание за неначисляване нормата на чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС/, на ревизираното лице е признато правото на приспадане на данъчен кредит и спорът не касае приспадането на данъчния кредит, а начисляването на данъка по реда на чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС от получателя по доставките, поради което твърдението на дружеството - адресат на РА за нарушаване на принципа на данъчен неутралитет се явява неоснователно.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Административен съд - Велико Търново е анализирал подробно събраните в хода на ревизията и на съдебното производство доказателства, от които е установено, че за ревизираните периоди жалбоподателят е получател по подробно описаните в РД и в РА фактури от 18 бр. доставчици, за които е приложима разпоредбата на чл. 163а от ЗДДС.

Спорът се свежда до това дължи ли начисляване на ДДС жалбоподателят като получател на доставки на отпадъци по реда на чл. 163а от ЗДДС, за които е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит.

Съгласно разпоредбата на чл. 163а, ал. 1 ЗДДС данъчното събитие на доставките на стоки и услуги, посочени в приложение № 2, възниква съгласно общите правила по този закон. Приложение № 2 към глава деветнадесета "а" / в действащата за процесните данъчни периоди редакция/ третира отпадъците - битови, производствени, строителни и опасни по смисъла и дефинициите, съдържащи се за тях в ЗУО. За тях е предвиден този специален режим, като съгласно ал. 2 на същата разпоредба данъкът за доставките по ал. 1 е изискуем от получателя - регистрирано по този закон лице, независимо дали доставчикът е данъчно задължено или данъчно незадължено лице.

В мотивите на обжалваното съдебно решение първостепенният съд е приел, че въпросните стоки, предмет на процесните фактури са отпадък по смисъла на § 1, т. 1, т. 3 и т. 4 от ДР на ЗУО (отм.). Излезлите от употреба гуми представляват опасен отпадък по § 1, т. 4 от ДР на ЗУО (отм.), а именно отпадъци, чийто състав, количество и свойства създават риск за човешкото здраве и околната среда, притежават едно или повече свойства, които ги определят като опасни и/или съдържат компонентни, които ги определят като опасни и/или са определени като такива според Базелска конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане. Относно месокостното брашно е приел, че представлява органичен отпадък, а слънчогледовите люспи са отпадъци от растителни тъкани съгласно Наредба № 3/2004 г. за класифициране на отпадъците. Едновременно с това е развил съображения, че услугите по "подреждане на гуми в склад за алтернативни горива" и "пълнене, палетизиране и товарене на месокостно брашно" представляват услуги във връзка с обработка на отпадъци по смисъла на § 1, т. 47 от ДР на ЗДДС.

Квалифицирането на доставките на месокостно брашно и на излезли от употреба гуми или отпадъчни гуми като отпадък не е било оспорено от ревизираното лице в рамките на първоинстанционното производство, а такива доводи не са налице и в касационната жалба. Правилна е преценката на съда за законосъобразност на РА в тази му част, доколкото посочените доставки попадат в Приложение № 2 към глава 19 от ЗДДС и за тях ревизираното лице е било длъжно да самоначисли ДДС на основание чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС.

"Екорек България" ЕООД е оспорил определянето от ревизиращите органи на другите доставки на услуги - "пакетиране, палетизиране и товарене на месокостно брашно" и "подреждане на гуми в склад за алтернативни горива" / по фактурите, издадени от "Елитис" ООД, "Екарисаж Варна" ЕООД и "Брамас 96" АД/ като такива по смисъла на § 1, т. 46, т. 47 и т. 48 от ДР на ЗДДС. Това твърдение е прието за неоснователно от страна на първоинстанционния съд и мотивите на АС ВТ се възприемат от касационната инстанция.

Съгласно § 1, т. 46 от ДР на ЗДДС, добив на отпадъци е всяка дейност, в резултат на която се образуват нови отпадъци. Съобразно т. 47 на § 1 от ДР на ЗДДС, обработка на отпадъци е всяка дейност по събиране, съхранение, сортиране и механична обработка на отпадъци без изменение на химическия им състав, а "преработка на отпадъци" според § 1, т. 48 от ДР на ЗДДС е всяка дейност, която променя свойствата или състава на отпадъците, като ги превръща в суровини за производство на крайни продукти или в крайни продукти.

Съобразно така дадените дефиниции, обосновано ревизиращите са квалифицирали доставките "подреждане на гуми в склад за алтернативни горива" и "пълнене, палетизиране и товарене на месокостно брашно" като услуги, свързани с обработката и съхранението на отпадъци, до който извод е достигнал и първоинстанционният съд.

Относно фактурираните доставки с предмет "транспорт на отпадъчни гуми по договор - кантарна бележка с № " от "Рижко" ЕООД, обосновано АС ВТ е приел, че тези доставки на услуги са свързани с доставката на отпадък / отпадъчни гуми/, поради което за тях законосъобразно с РА е начислен ДДС на основание чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС. Видно от съдържанието на фактурите и приложените писмени доказателства / договори от 7.01.2010 г. и от 2.01.2009 г., кантарни бележки/ доставката включва продажбата на съответната стока /отпадъчни гуми/, като е посочено количеството гуми, както и транспорта й. В договорите изрично е упоменато, че продавачът "Рижко" ЕООД се задължава да доставя и продава на "Екорек България" ЕООД /купувача/ излезли от употреба пневматични гуми с диаметър, не по-голям от 120 см. /22.5 цола, ширина на балона 45 см/. Продавачът се задължава да достави в срок гумите съобразно предварително уточнените от страните количества, както и да подписва приемо-предавателни протокол с лицата, чиято дейност се образуват или събират пневматичните гуми. Следователно, законосъобразно са квалифицирани доставките като такива с отпадъци ведно с извършен транспорт, която последна доставка е съпътстваща такава и доколкото цената за тази дейност е определена общо, то за дейността по транспорта е приложима нормата на чл. 128 от ЗДДС.

Относно доставките с предмет "слънчогледови люспи", касаторът е поддържал становище, че те са страничен продукт и не са отпадък по смисъла на цитираните разпоредби на ЗУО (отм.), каквото възражение е направено и в касационната жалба. Пред първоинстанционния съд са представени писмени доказателства за установяване на факта, че слънчогледовите люспи са страничен продукт, които са обсъдени от АС Велико Търново. Първостепенният съд посочва, че в представеното съобщение на Комисията до Съвета и Европейския парламент е отразено, че разграничението между материали, които не са основна цел на производствения процес, но могат да се смятат за неотпадъчни странични продукти, и тези, които следва да се третират като отпадъци, в действителност не може да се направи абсолютно разграничение. Освен това представената технологична документация за слънчогледовата люспа като страничен продукт е оспорена от ответника относно нейната автентичност и вярност, като е открито производство по реда на чл. 193 от ГПК, като е представен оригинал на посоченото писмено доказателство за сверяване със завереното копие по делото. Така представеното писмено доказателство не е ценено от съда, тъй като според него се явява неотносимо - то е от юни 2012 г., а процесните фактури обхващат периодите от м. 11.2011 г. до м. 07.2012 г. Видно от протокола от открито съдебно заседание от 24.10.2013 г. от страна на ревизираното лице не е направено искане за изслушване на съдебно-техническа експертиза, която да установи дали слънчогледовите люспи са отпадък или страничен продукт. Съдът подробно е обсъдил както съобщението на Комисията до Съвета и ЕП, така и решенията на СЕС по дело С -114/01 и С-9/2000, като изрично е посочил, че решенията се отнасят до приложимост на норми от екологичното законодателство, а не за целите на данъчното облагане. Освен това доказателствата за използването на слънчогледовите люспи от доставчика "Олива" АД /технологичната документация и договора за продажба между "Олива" АД и "Екорек България" ЕООД/ се отнасят само за установяване на факта като какъв продукт се предлагат те от самия доставчик, но не и като какъв продукт действително се използват от получателя.

Така извършената доказателствена дейност от страна на първоинстанционния съд е обоснована и касационната инстанция намира за неоснователно твърдението на касатора за допуснато от страна на АС Велико Търново съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в липса на дадени на страните указания за представяне на доказателства за установяване на факта дали слънчогледовите люспи са отпадък или не и за непроведена дейност по отделяне на спорното от безспорното. Ревизираното лице не е поискало изслушването на съдебно-техническа експертиза, като е счело, че представеният писмен документ /технологичната документация/ е достатъчен да обоснове така твърдяния факт. Това означава, че съдът е положил всички необходими усилия към изясняване на спорните факти и обстоятелства от значение за материалноправния спор и е провел пълно, всестранно и обективно изследване на твърдяните факти след задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства. В този смисъл така релевираният довод за процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд се явява неоснователен.

Относно доставките с предмет "транспорт на слънчогледови люспи" по фактурите, издадени от "Христком 08" ЕООД, правилно АС Велико Търново е приел за законосъобразен извода на ревизиращите органи, че в тези случаи се касае за доставка на стоки - слънчогледови люспи и за съпътстваща доставка - транспорта на същите. Видно от договора, сключен между страните, изпълнителят се задължава да осъществи покупка и превоз на слънчогледови люспи, като към фактурите са представени документи относно закупуване на съответните количества стоки /люспи/ от предходен доставчик - "Звезда" АД. Обосновано в РА е прието, че дейността по транспорта се счита за съпътстваща доставка към основната доставка за събиране, извозване, т. е. за общо договорената услуга по събиране, извозване и временно съхранение е приложима системата за "обратно начисляване". Като допълнителен аргумент е отчетен и факта, че процесните 25 бр. фактури от "Христком 08" ЕООД са осчетоводени от доставчика като продажба на стоки по счетоводна сметка 702 "Приходи от продажба на стоки".

След като се касае за облагаеми доставки на стоки, за които по реда на чл. 163а - 163в от ЗДДС данъкът е изискуем от получателя - регистрирано по ЗДДС лице / както и за доставка на услуги, свързани с доставките на отпадъци, попадащи в приложение № 2 по глава 19а от ЗДДС/, независимо дали доставчикът е данъчно задължено или данъчно незадължено по закона лице, в рамките на прилагането на режима на "самоначисляване" на датата на възникването на данъчното събитие за доставките данъкът става изискуем и за регистрираното лице възниква задължение да го начисли. При такива доставки данъкът се дължи от получателя на доставките при условията на обърнато данъчно задължение. Начислява се от получателя с издаването на два вида протоколи: 1. протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС, който се съставя, когато доставчик на отпадъци или на услуги, свързани с тях, е данъчно задължено лице и в тези случаи доставчикът издава на получателя им фактура, в която не начислява данък и като основание за това посочва ( чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС); 2. за доставките на отпадъци или на услуги, свързани с тях, доставчици на които са данъчно незадължени физически лица, получателят начислява ДДС с общ протокол. В процесния случай тези изисквания не са спазени, поради което обосновано АС Велико Търново е приел РА за материално законосъобразен.

Относно доводите от "Екорек България" ЕООД за незаконосъобразност на РА, касаещи отказ на правото на данъчен кредит на жалбоподателя, съдът ги намира за неотносими. Правният спор по делото е неначисляване от страна на дружеството-жалбоподател на дължимия данък, на основание чл. 82, ал. 5 от ЗДДС, а не и отказан данъчен кредит по процесните фактури. По категоричен начин е установено, че правото на приспадане на данъчен кредит по всички фактури е признато на получателя видно от констатациите в РД и в РА. В тази връзка следва да се посочи, че необосновано касаторът се позовава на нарушение на принципа на данъчен неутралитет.

Неоснователни са възраженията на касатора, че не следва да се определя акцесорна лихва в случаите на обратно начисляване по реда на чл. 163а от ЗДДС. Цитираната практика на ВАС, касае норми, приложими при ВОП на стоки, при които получателите са издали в изпълнение на приложимите правни норми протоколи по чл. 117 от ЗДДС, макар да са ги включили в по-късни данъчни периоди. В хипотезата на т. нар. обратно начисляване на доставки на отпадъци и услуги, свързани с отпадъци, "Екорек България" ЕООД изобщо не е изпълнил задължението си да издаде протоколи по чл. 117 от ЗДДС, в резултат на което декларираните от дружеството резултати за съответните данъчни периоди по ЗДДС са неправилни. Ревизията е определила съобразно закона резултатите за ревизираните данъчни периоди, вследствие на доначисления ДДС, като лихвите са определени върху ДДС за внасяне за всеки данъчен период, т. е. определени са главници, върху които законосъобразно се дължат лихви за забава. Следователно, правилно АС Велико Търново е приел за неоснователна жалбата на "Екорек България" ЕООД срещу процесния РА и в частта относно начислените лихви за забава.

По така изложените съображения наведените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК не са налице и обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила.

На ответната страна не следва да бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова в пълен размер за цялото съдебно производство е присъдено от първоинстанционния съд съобразно чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение