Решение № 16955 от 21.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2761/2011 г.

Решение № 16955 от 21.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2761/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано по касационна жалба на директора на дирекция "ОУИ"-София при ЦУ на НАП, против решение № 4266/17.12.2010 г. на Административен съд София град /АССГ/, постановено по адм. дело № 2556/2009 г., само в частта, в която е отменен по жалба на "Аутоелит" ЕООД с. Драгичево, обл. Перник ревизионен акт /РА/ № 140800262/04.09.2008 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП гр. Перник, потвърден с Решение № 208/12.02.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ"- София при ЦУ на НАП, в частта му, с която за данъчни периоди м. 01.-10 вкл. 2007 г. и м. 01, 02.2008 г. на ревизираното лице е доначислен ДДС по реда на чл. 151, ал. 3 от ЗДДС за продадени МПС втора употреба, внесени през 2006 г. В касационната жалба на директора на дирекция "ОУИ" София се твърди, че решението в обжалваната част, е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон поради неправилно прилагане на разпоредбите на глава седемнадесета от ЗДДС. Иска се отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата - "Аутоелит" ЕООД - не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страни против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решението си първоинстанционният съд е отменил доначисления с РА ДДС за продадени МПС втора употреба, внесени през 2006 г. и по-рано. За да отмени определените данъчни задължения, съдът е приел, че Глава 17 от ЗДДС - нов, в сила от 01.01.2007 г., в която се намира чл. 151, ал. 3, което е правното основание в РА за определяне на допълнителните задължения за ДДС, е неприложима по отношение на стоки втора употреба, които са внесени преди 01.01.2007 г., тъй като тълкуването на разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗДДС води до извод, че тези разпоредби са приложими по отношение на стоки втора употреба, които са внесени в РБългария, след присъединяването й към ЕС. Отделно са изложени мотиви, че неправилно в РА ДЗЛ е третирано като "дилър" по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗДДС. Решението е правилно. За да доначислят ДДС за извършени продажби на МПС през посочените данъчни периоди на 2007 г. и 2008 г. ревизиращите органи са приели, че ревизираният субект представлява дилър на стоки втора употреба, съгласно § 1, т. 23 от ДР на ЗДДС и същият е избрал общия ред за облагане по закона на доставка на този вид стоки - процесните МПС. Прието е от органа по приходите, че данъчната основа следва да се определи, съгласно чл. 151, ал. 3 от ЗДДС, в сила от 01.01.2007 г., по реда на чл. 26 и чл. 27 от ЗДДС - като не може да е по-ниска от данъчната основа при вноса. Доначисляването на ДДС за процесните данъчни периоди е извършено на основание чл. 151, ал. 3 от ЗДДС, в сила от 01.01.2007 г., върху митническата стойност, определена по ЕАД на вноса на МПС осъществен през 2006 г. и по-рано Спорът е по приложимия материален закон. Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗДДС разпоредбите на тази глава се прилагат за доставка, извършена от дилър на стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции, антикварни предмети, доставени му на територията на страната /включително внесени/, или от територията на друга държава членка от лицата, посочени в т. 1- 4. Текстът се намира в глава седемнадесета - "Специален ред на облагане маржа на цената", като в същата глава се намира и чл. 151, ал. 3 ЗДДС, въз основа на който е определен допълнително ДДС за доставки на автомобили втора употреба, внесени преди влизане в сила на новия ЗДДС. В чл. 143, ал. 1 ЗДДС е определен обхватът на приложение на глава седемнадесета, като са поставени условия предметът на доставката, извършвана от дилъра, да е придобит на територията на страната или от територията на друга държава членка. Тази редакция изисква текстът да се прилага след присъединяването на Република България към Европейския съюз на 01.01.2007 г., от която дата територията на страната е територия на държава-членка. Изразът "доставени му на територията на страната /включително внесени/ или от територията на друга държава членка" в първото изречение на чл. 143, ал. 1 ЗДДС изисква към момента на доставката на стоките на дилъра, територията на страната да е територия на държава членка, след като в алтернативата се говори за страните от ЕС като за други държави членки. Неправилно данъчните органи са приели, че чл. 143 ЗДДС и цялата глава седемнадесета от ЗДДС, а заедно с тях и чл. 151, ал. 3 ЗДДС са приложими за стоки втора употреба, внесени преди влизането в сила на ЗДДС на 01.01.2007 г. и преди Република България да стане държава членка на ЕС. Внесените през 2006 г. и по-рано употребявани автомобили от дружеството не са "внесени" по смисъла на ЗДДС в сила от 01.01.2007 г., тъй като материалните права се уреждат от закона действащ по времевъзникването им, а в ЗДДС няма нов текст, който да позволява обратно действие на чл. 143 и сл. от глава седемнадесета, за да се приеме, че чл. 143 ЗДДС касае стоки втора употреба, внесени преди влизането на закона в сила. Употребените в чл. 143, ал. 1 ЗДДС минали страдателни причастия "доставена", "доставени" и "внесени" не могат да доведат до извод за приложимост на глава седемнадесета за стоки втора употреба, внесени преди влизането на закона в сила предвид разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗНА, според който обратна сила на нормативен акт може да се придаде само по изключение и то с изрична разпоредба. Аргумент в тази насока може да се извлече и от чл. 14, ал. 3 ЗНА, според който не може да се дава обратна сила на разпоредби, които предвиждат санкции, освен ако те са по-леки от отменените. Неправилно органът по приходите е приел, че дружеството е дилър по смисъла на § 1, т. 23 ДР ЗДДС. Според тази разпоредба, дилър на стоки втора употреба е данъчно задължено лице, което в процеса на икономическата си дейност закупува, придобива или внася стоки втора употреба с цел да ги продаде, независимо от това, дали лицето действа като комисионер по ТЗ. Редакцията на текста с употребено сегашно време на глаголите "закупува, придобива или внася" изисква придобиването на стоките втора употреба да е направено при действието на ЗДДС в сила от 01.01.2007 г., което в случая не е налице. Безспорно е по делото, че автомобилите са придобити през 2006 г., а са продадени през 2007 г. и 2008 г. След като дружеството няма качеството "дилър" по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗДДС цялата глава седемнадесета от ЗДДС в сила от 01.01.2007 г. не е приложима за извършените от него продажби на автомобили, закупени преди влизането в сила на новия закон. С чл. 143, ал. 1 ЗДДС е предвидена приложимост на глава седемнадесета за доставки извършени от дилър на стоки втора употреба, доставени му на територията на страната /включително внесени/ или от територията на друга държава членка. След като липсва един елемент от описанието на доставките - да са извършени от дилър по смисъла на новия закон, съгласно определението по § 1, т. 23 ДР ЗДДС, цялата глава седемнадесета не е приложима, а в частност включеният в нея чл. 151, ал. 3 ЗДДС. Като е изложил мотиви в същия смисъл, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила в обжалваната част. Решението е правилно и в частта за разноските. В останалата си част решението на АССГ е влязло в сила. Ответникът по касация не е направил разноски в за производството пред настоящата инстанция, поради което не му се дължи заплащане на такива. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, осмо отделение,