Решение № 1356 от 1.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2059/2016 г.

Решение № 1356 от 1.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2059/2016 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. В. срещу решение № 2777 от 28.12.2015 г., постановено по адм. д. № 1071/2015 г. по описа на Административен съд - гр. В., ХVII състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. О. П. М. Т. от гр. В., чрез адвокат С. С., моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима, а разгледана по същество е основателна. С решение № 2777 от 28.12.2015 г., постановено по адм. д. № 1071/2015 г., решаващият състав на Административен съд - гр. В. е отменил решение № 17 от 16.03.2015 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. В., с което е потвърдено разпореждане № 5309301108 от 23.12.2014 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ - гр. В.. Съдът е върнал преписката на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. В. за ново произнасяне по заявление вх. № МП-53531 от 27.10.2014 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 ПЗР на КСО, съобразно указанията, дадени в решението. При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, служебна проверка се констатира, че решението е валидно и допустимо. Същото обаче е неправилно по следните съображения: Спорните въпроси по първоначалното дело са се свеждали до категорията на положения от П. М. Т. в ДСО "Мототехника и автосервиз" гр. В. труд, в периодите 6.05.1982 г. до 1.03.1988 г., от 1.03.1988 г. до 1.10.1989 г., от 1.10.1989 г. до 1.12.1994 г. и от 1.12.1994 г. до 1.03.1997 г. За тези периоди в съдържащата се на лист 19 и 20 от делото трудова книжка № 527 е записана длъжност, както следва: "приемчик контр. производствени операции", "контрольор произв. операции", "приемчик" и "приемчик консултант". Съгласно чл. 347 от Кодекса на труда трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Удостоверение обр. УП - 3 изх. № 145 от 9.09.2014 г., в което е посочено, че през периода 6.05.1982 г. - 1.01.1985 г. Т., е работил като "автомонтьор" е анулирано от осигурителя "Булавто" АД (правоприемник на ДСО "Мототехника и автосервиз" - гр. В.) и е издадено ново удостоверение обр. УП - 3 изх. № 197 от 28.11.2014 г., в което за периода 1.01.1985 г. -30.06.1989 г., е посочена длъжност "приемчик - контрольор произв. операции". В съпроводителното писмо към последното удостоверение (лист 23 от административната преписка), осигурителят е посочил, че обосновава предложената от него категория по чл. 66г ПКТП (отм.), с обстоятелството, че лицето по ведомост попада в звено "Работници" и с оглед мястото на осъществяване на трудовите функции. Това писмо, както и писмо изх. № 23 от 9.06.2015 г., не кореспондират с трудовата книжка и изплащателните ведомости, а второто писмо и с удостоверение обр. УП - 3 изх. № 197 от 28.11.2014 г. Предложението на осигурителя не е задължително, а се преценява във връзка с наличните писмени доказателства. От заключението на вещото лице Добрева, което не е оспорено от страните, се установява, че във всички проверени ведомости за заплати в двете дружества "Автобриз инвест" АД и "Булавто" АД, правоприемници на ДСО "Мототехника и автосервиз" гр. В., за времето от м. май 1982 г. до м. март 1997 г., жалбоподателят по първоначалното дело е включен в категорията "работници", но на длъжността "приемчик". Тази длъжност не попада в Списъка на професиите и специалностите, свързани с ремонта и поддържането на транспортните средства, ползващи категория труд по т. 53б ПКТП (отм.). В този списък е посочена длъжността "автомонтьор МПС", какъвто Т. не е бил. Освен това в съдебното заседание, състояло се 18.09.2015 г., експертът пояснява, че в т. 66г ПКТП (отм.), към фирма "Мототехника" има индекс 29, който сочи към този списък. Казаното от вещото лице означава, че не всички автосервизни работници на цитираната фирма могат да ползват преференциалния режим по т. 66г ПКТП (отм.). Жалбоподателят е поискал изслушване на свидетели, с цел да докаже, че независимо от длъжностите, които е заемал, е извършвал трудова дейност като автомонтьор. Тези показания, които съдът е допуснал, имат пряко отношение към категорията на труда, за доказването на която разпоредбата на чл. 104, ал. 10 КСО изключва свидетелски показания. Некоректно в мотивите на оспорения съдебен акт е цитирано решение № 3868 от 19.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16342/2013 г., VI отделение, тъй като по това дело длъжността "автомонтьор" е доказана с писмени доказателства. Дори допуснатите от съда свидетелски показания не установяват Т. да е изпълнявал преимуществено трудови функции на автомонтьор на МПС. С. Коев сочи, че П. Т. е бил приемчик на автомобилите, които пристигат в сервиза, проверявал ги е, вдигайки ги на крик, правил е диагностика на автомобила, пускал е поръчка и след това колата е влизала в основното хале на сервиза, където са били бригадите, които отстранявали повредите на колите. Жалбоподателят по първоначалното дело е отстранявал само дребни ремонти на колите. Той не може да каже колко често лицето е участвало при по-съществени ремонти на автомобилите. С. К. също заявява, че кандидатстващият за пенсия е работил на длъжност "приемчик". Този свидетел описва същите функции по приемане на автомобилите, отстраняване на дефектите, изискващи кратко време и само ако нямало възможност колата да влезе в халето, поради натовареност на работещите там, особено през летния сезон, то тогава и Т. отстранявал дефекти. През зимния сезон, когато имало малко работа, тогава той и Т., участвали в ремонти на автомобили. Не казва колко често се е случвало това. Впоследствие този свидетел заявява, че когато халето се напълни, приемчикът отстранява дефектите сам, когато са малки. И двамата свидетели сочат за наличие на значителен брой автомонтьори в сервиза. При преценка на свидетелските показания съдът не е съобразил, че когато тези свидетели описват трудовите функции на жалбоподателя те ги определят като такива, изразяващи се предимно в приемане на постъпилите автомобили, установяване на повредите, отстраняване на леки такива и изпращането на автомобилите в халето за други ремонти. Когато говорят за участието му и в други ремонти, не е определят честотата на тази дейност. На лист 76 от делото, видно от протокола на съдебното заседание, състояло се на 16.11.2015 г., по време на разпита на свидетеля Костов, следват насочващи въпроси и изявления на жалбоподателя, след които разпита продължава. На стр. 77 по делото от същия протокол се съдържа правна квалификация на длъжността на диагностика, с оглед разпоредбата на т. 53 ПКТП и разпита отново продължава. Това са съществени процесуални нарушения, отразяващи се на обективността на свидетелските показания. Дори допуснатите и така изслушаните от съда свидетелски показания не установяват Т. да е изпълнявал преимуществено трудови функции на автомонтьор на МПС. Решението на Административен съд - гр. В., с което е прието, че жалбата на Т. срещу решението на директора на Териториално поделение на НОИ - гр. В. е основателна, е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Освен посочените по-горе в мотивите такива, съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства (писмени и гласни) в тяхната съвкупност, липсва правен анализ на фактическата обстановка, с оглед релевантните за спора факти и обстоятелства на плоскостта на относимата към тях материалноправна уредба. Тези нарушения са довели до неправилен краен правен извод за приложение на нормата на чл. 66 г ПКТП (отм.), по отношение на полагания от жалбоподателя труд. Съгласно чл. 40, ал. 1 НПОС осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Според третата алинея на същия текст, документите по ал. 1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. След като в трудовата книжка и във ведомостите няма данни кандидатстващият за пенсия да е работил като автомонтьор на МПС, то приетото от съда, само въз основа на свидетелските показания без цялостен техен анализ и във връзка с писмените доказателства, не обуславя извод, че жалбоподателят е упражнявал преимуществено функционалните задължения, характерни за цитираната длъжност и свързаната с тях тежест на труда. При липсата на доказателства от категорията на посочените в чл. 40, ал. 1 и 3 НПОС не може да бъде прието, че административният орган е нарушил нормата на чл. 35 АПК. Съгласно чл. 63, ал. 1 КТ (ред. обн. ДВ, бр. 26 от 1986 г.), трудовият договор се смята за сключен от деня на връчването на работника на екземпляр от договора, подписан от двете страни. С. Т. е следвало да представи връчени екземпляри от трудовите договори, съдържащи мястото и характерът на работа - чл. 66, ал. 1 КТ в цитираната редакция, ако е искал да установи нещо различно от записите в трудовата книжка. В тежест на лицето, което иска да установи че е работило при условията на втора категория труд, е да представи екземпляри от документи от категорията на посочените и които имат доказателствена стойност по чл. 40, ал. 3 НПОС. В случая жалбоподателят не е доказал нещо различно от записите на длъжностите, които се съдържат в официален документ, а именно трудовата книжка, нито че трудовите му функции са били идентични с тези на автомонтьорите на МПС. Доказателствената тежест за установяване на други факти и обстоятелства, несъдържащи се в правоприемниците на ДСО "Мототехника" пада върху жалбоподателя. Събраните по делото доказателства не обуславят извод за наличие на преференциалните условия за пенсиониране, визирани в нормата на т. 66г ПКТП (отм.), поради което правилно административния орган е приел, че осигурителния стаж на Т. през периода 6.05.1982 г. - 1.03.1997 г. е от трета категория. При това положение жалбоподателя по първоначалното дело не отговаря на изискването на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО за наличие на 15 години осигурителен стаж от втора категория, а възрастта му към момента на подаване на заявлението - 61 години и 27 дни, не позволява отпускане на пенсия по чл. 68 КСО. Стигайки до различни фактически и правни изводи първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Недоказаната от жалбоподателя втора категория на труда през периода 6.05.1982 г. - 1.03.1997 г. води до отхвърляне на оспорването. При този изход на спора разноски в полза на ответника не се дължат, а касационния жалбоподетел не е поискал присъждане на такива. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,