Решение № 5761 от 27.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3844/2011 г.

Решение № 5761 от 27.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3844/2011 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Славка Николова Камбурова от гр. София, срещу решение № 423 от 1.02.2011 г., постановено по адм. дело № 5182/2010 г. по описа на Административен съд - София-град. С жалбата се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение. Твърди се, че е постановено при неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Кметът на Столична община, район "Надежда", не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, като разглеждана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 65, ал. 4 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) е упражнил контрол за законосъобразност на заповед № РД-09-371/29.06.2010 г. на кмета на район "Надежда" при Столична община, постановена на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС. С обжалваната административна заповед е постановено изземване по административен ред на общински недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. "Надежда ", бл. 151, вх. Г, ет. 9, ап. 116 за който е установено, че се владее без основание от адресата на заповедта. Преценявайки законосъобразността на обжалваната административна заповед с оглед правното основание за издаването й, изложените от административния орган мотиви и доводите в жалбата, съдът е приел, че заповедта е законосъобразна. Обжалваното решение е правилно като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия материален закон. От приложените към административното и съдебно производство доказателства е установено, че с писмо с изх. № РД-94-00-887/21.06.2010 г. г. на общинската администрация, получено от жалбоподателката лично чрез обратна разписка на 29.06.2010 г., последната е уведомена, че следва да освободи имота, тъй като се владее без основание, заповедта с която са прекратени наемните отношения е влязла в сила. С писмото е отправена покана за доброволно освобождаване на имота. От приложената Заповед № РД-09-289 от 20.05. 2010 г. е видно, че наемните правоотношения на касаторката и общината са прекратени на основание чл. 46, ал. 1 т. 1 от ЗОбС. Няма спор по делото, че същата не е оспорвана и е влязла в законна сила. При тези установени фактически обстоятелства по делото правният извод на съда, че обжалваната административна заповед издадена на основание чл. 65, ал. 4 от ЗОбС е законосъобразна, е правилен. Процесният недвижим имот е частна общинска собственост. Това се установява безспорно от приложения АОС № 171/26.03.1997 г., в който изрично е посочен процесният апартамент, поради което доводите на касаторката, че не е ясно от АОС, че имотът е общинска собственост, са неоснователни. Същият е установено, че се владее от адресата на заповедта без основание, както законосъобразно е приел съдът. При тези обстоятелства налице са били материалноправните предпоставките, посочени в чл. 65, ал. 2 от ЗОбС, поради което доводът в жалбата за нарушение на закона е неоснователен. Във връзка с останалите възражения на касационния жалбоподател, следва да се отбележи, че те са неотносими към настоящия спор. Те биха имали значение, ако същата бе оспорвала заповедта за прекратяване на наемните отношения, което обаче тя не е сторила. Това обстоятелство обосновава правилния извод на административния съд, че заповедта е издадена при правилно прилагане на материалния закон и е валиден и законосъобразен административен акт. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,